Кой иска да удължи разрешителното на глифозата? (Част 1)

Предложениетона ЕК да удължи разрешителното на активното веществоглифозат за следващите 15 години събуди остра критика в европейскитепарламентарни среди и неправителствените екологични организации, като насочивниманието отново към свободната интерпретация на закони и норми.Последните резултати от изследването на вредността на глифозата върху живитеорганизми и околната среда поставиха под сериозно съмнение процеса на взиманена решения на европейските институции, които сляпо следват корпоративниинтереси и рискуват здравето на собствените си граждани.

Глифозатът е едно от най-често използваните химичнивещества, на които са базирани голяма част от разрешените и употребявани всвета широкоспектърни хербициди. Според европейското законодателство на всеки10 години разрешителните на препаратите за растителна защита трябва да бъдатобстойно проверявани за тяхното качество и въздействие върху околната среда от независими експерти и чак след товадопускани отново на пазара за конкретен период от време.

Световнатаздравна организация срещу Европейския орган за безопасност на храните

На практика още през 2012 година изтича староторазрешителното на глифозата, който през 1970 г. е патентован под търговскотонаименование Roundup на фирмата Монсанто. За получаване на следващо европейскоодобрение през май на 2012 г. американската компания предоставя на Федералнияинститут за оценка на риска в Берлин пет научни доклада, в които опитни мишки сетретират с глифозат. Предварителните заключения на Монсанто са, че веществото ебезопасно и няма канцерогенен ефект.

Битката за или против глифозат, която през последнитегодини прерастна в борба с американския агро картел, беше преместена за средатана 2015 г., когато най-накрая Европа, в лицето на Европейската комисия,трябваше да излезе с крайно решение за този оспорван хербицид. Особено следскандалните доказателства на Международната агенция за изследване на рака иСветовната здравна организация, където глифозатът е посочен като геннотоксичен,общото настроение клонеше към неговата безусловна забрана. Или поне логиката нанещата подсказваше друго развитие на събитията, докато не се появиха в края на2015 г. докладите на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) и на Федералния институт за оценка на риска (BfR), които категорично отхвърлиха възможността глифозата да има прякоили косвено влияние върху човешкото здраве. Научната оценка на 96 международнинезависими експерти в областта на раковите изследвания бяха обявени за "неприемливи, фундаментално погрешни и имащи за цел обществена заблуда".

Брюксел– 7- 8 март 2016

На срещата на националните експерти, която се състоя на7-ми и 8-ми март в столицата на Белгия, отново не се стигна до конкретнорешение. Съдбата на глифозата ще остане неясна поне до края на месец май,когато експертите „окончателно” щепроизнесат своята присъда. Въпреки липсата на резултати, европейската партия наЗелените, които подкрепиха различни граждански инициативи "анти-глифозат" през последните седмици, смята че отлагането нарешението е единственият път към победата, защото през следващите два месеца щебъдат иницирани нови изследвания на активното вещество. Те вероятно щедокажат, че глифозатът не е невиннен. Дали? Едно е ясно, че голям процент от европейските страни определено предпочитатда седят в удобните си брюкселски кресла и да не се обвързват с конкретнапозиция, задоволявайки се със статуса „въздаржал се”.

Липсана прозрачност

 “Европейската комисияиска да увеличи разрешителното на глифозата за още 15 години. С това своедействие Комисията ще наруши не само принципа на безопасност, заложен вДоговора на Декларацията от Рио де Жанейро за околната среда и развитие, но ище пренебрегне напълно изследванията на международните контролни органи, коитодоказаха в края на миналата година, че използването на глифозат води допотенциални генетични мутации и повишен риск от рак”, заяви в своето изложениеМартин Хойслинг, говорител на Зелените в Европеския парламент в Брюкселминалата седмица.

Това поставя под съмнение процеса на взимане на решенияна европейските институции, които следват корпоративни интереси, и рискуватздравето на собствените си граждани. Липсата на единно мнение не само в общитеизследователски доклади, но и в конкретните действия на Европейската комисияподчертава несполучливия модел на взимане на решения в Общността. Защото днес еедин хербицид, утре предстои битката за генномодифицираните растения, а след 10години въображението ни вероятно няма да достигне за какво ще спорятнадправителствените организации.

Следва...