Контрол на листните патогени при пшеницата през периода вретенене – изкласяване

През сезон 2018/2019 културата се развива в екстремни климатични условия, фитосанитарната среда е силно динамична, крие изненади, формулира опасности. В тази сложна обстановка качествената растителна защита е единствено сигурният инструмент за управление на риска, лимитиращ фактор за бъдещия добив.

Разпространението и развитието на листните патогени при обикновената пшеница е тясно свързано с три основни фактора - чувствителността на сорта, висока вирулентност и агресивност в популациите на патогените и подходящи климатични условия. Оптималното съчетаване на тези фактори е предпоставка за епифитотийното развитие на листните заболявания при тази култура.

Наличието на първична инфекция в посевите е изходна точка при определяне стратегията за химична защита. При заболявания като кафява ръжда (Puccinia triticina) и брашнеста мана (Blumeria graminis) есенната инфекция има несъществена роля за развитието на тези болести през пролетта поради пренасянето им с въздушните течения на големи разстояния. Следователно дори и през есента да е нямало инфекция от тези болести в посевите, то заразата може да бъде пренесена от други райони с благоприятни условия за развитието и съхраняване на техните патогени. Разбира се, наличието на кафява ръжда и брашнеста мана в посевите рано напролет създава условия за по-ранното им развитие при наличието на благоприятни условия. Топлата и безснежна зима на реколтната 2018/2019 г. създаде условия за запазване на кафявата ръжда в посевите, но екстремното засушаване през периода февруари – март на 2019 г. в много райони на страната доведе до загиване на нападнатите листа, а това от своя страна намали драстично количеството на първичния инокулум, тъй като патогенът е облигатен и може да се съхранява само върху живи тъкани.

Екстремното засушаване, а и редките посеви, повлияха негативно и върху съхраняването на брашнестата мана в посевите, тъй като и този патоген е облигатен и изисква запазване жизнеността на нападнатите органи. Падналите през април дъждове и навлизането на посевите във фаза вретенене създава рискове от проявата и развитието на тези болести, както и на жълтата ръжда (Puccinia striformis f.sp. tritici).

Препоръчително е земеделските производители да наблюдават периодично посевите за поява на първична инфекция от ръжди и брашнаста мана и при окриването й да пристъпят към химична защита. Важно е да се знае, че причинителите на ръждите са полициклични патогени, т.е. за масовото им развитие е необходимо да  протичат няколко цикъла на патогените, които в зависимост от климатичните условия могат да са с продължителност 8-10 дни за кафявата ръжда (при температура 18-20^оС) и 12-14 дни за жълтата (при температура 14-16^оС) - за всеки един цикъл.

Изхождайки от факта, че класът, флаговият лист и двата листа под него осигуряват над 95% от добива при пшеницата аргументът, че  при евентуално изчакване появата на първична инфекция в посевите би довело до масово поражение е неоправдан. В много случаи превантивното третиране, преди поява на първична инфекция, води до намаляване ефикасността на препаратите поради понижаване на тяхното действие към момента на поява на инфекция.

При ранния листен пригор (септориоза) (Zymoseptoria tritici) и жълто-кафявите листни петна (Pyrenophora tritici-repentis) първичната инфекция е от съществено значение за тяхното развитие и разпространение. Причинителите на тези заболявания са псевдотецийни гъбни патогени имащи способността да се съхраняват в загиналите растителни тъкани и растителните остатъци, и при благоприятни условия да реализират голямо количество спори. Нещо повече, причинителят на ранния листен пригор се развива в температурни граници от 0 до 25 ^оС, като в зависимост от температурата скритият (инкубационния) период е 15-25 дни. Следователно превантивното третиране в началото на вретенене, при наличие на инфекция, през есента е препоръчително! Екстремното засушаване до началото на април 2019 г. и загиването на розетъчните листа прави трудно откриваеми симптомите на това заболяване, но способности на патогена да формира псевдотеции създава реална опасност от неговото разпространение и развитие.

През реколтната 2018/2019 г. сме свидетели на екстремни условия за развитието на обикновената зимна пшеница. Базирайки се на оскъдното количество валежи през периода октомври – март и липсата на снежна покривка в много райони на страната, спокойно можем да говорим за зимно засушаване. Успоредно с това навлизането на посевите във фаза вретенене, съчетано с ниски температури, е предпоставка за проявата на т.нар. физиологични листни петна. Физиологичните листни петна са резултат от резки промени в температурите, които в съчетание с по-ниска почвена влажност водят до появата на хлоротични или тъмнокафяви петна, а по-късно и до некротизиране на тъканите в тях. Тези симптоми наподобяват симптомите на ранния листен пригор и на жълто-кафявите листни петна. За разлика от физиологичните листни петна в петната, причинени от ранния листен пригор, се наблюдават черни точки (пикнидиите на гъбата), а при жълто-кафявото петносване в центъра на петното се наблюдава тъмна точка, резултат от спороношение на гъбата. Правя това пояснение, тъй като много земеделски производители могат да наблюдават сходна симптомология дори и в посеви, в които са приложели фунгициди за контрол на ранния листен пригор.