Народен календар – Димитровден

Според народните представи на 26 октомври е Димитровден и тогава настъпва зимата.

Поверието гласи : „Георги носи лято, Димитър – зима“. Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки – „ Дойде ли Димитър, идва и снегът“.

На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, т. нар. „Миши дни”, когато стопаните предприемат различни действия, за да предпазят храната, дрехите и зърното си от нападението на мишки.

От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден - така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер.

В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния – от петел, ако именикът е мъж и от кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слагат различни есенни блага – варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел и тиква.

На този ден празнуват: Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a, Драга, Драго