През втората половина на януари агрометереологичните условия ще претърпят съществена промяна

В началото на януари в страната бяха отчетени наднормените валежи на различни места  – 90-100 l/m² (Видин-109 l/m², Враца-125 l/m², Драгоман-128 l/m², Благоевград-128 l/m², Сандански-136 l/m², Хасково-101 l/m², Кърджали -129 l/m², Шумен-113 l/m², Варна-122 l/m², Елхово-140 l/m², Карнобат-120 l/m², Бургас-153 l/m²). Toва доведе до наводнени площи с есенни посеви.

В същото време от Добруджанския земеделски институт съобщават, че толкова обилни и напоителни дъждове през последните две години не е имало, особено през този период на годината. Според проф. Иван Киряков дъждовете са осигурили продуктивна влага за есенните култури и вече се наблюдава запаси от влага на дълбочина от 1 до 1, 50 м.

През втората половина на януари агрометеорологичните условия ще претърпят съществена промяна.Очакваното застудяване в началото на периода ще възстанови покоя при зимните житни и рапицата и в южните райони на страната. То ще възпрепятства преждевременното, нежелателно, развитие при част от раноцъфтящите овощни видове в полските райони, което бе провокирано от необичайно високите температури в началото на зимата. През периода прогнозираните минимални температури до минус 10°С, са над критичните за зимуващите във фазите трети лист и братене зимни житни култури и за посевите с рапица, които успяха да формират розетка през есенната си вегетация. Тези стойности при отсъствие на снежна покривка и по-продължително задържане ще представляват опасност за късно засетите посеви с пшеница и ечемик,  които прекратиха вегетацията си в начално листообразуване (1-2 лист).

През периода в районите с ниски отрицателни температури при преовлажнените есенни посеви ще има повишена вероятност за замръзване на повърхностния почвен слой, което е предпоставка за изтегляне и механични повреди, особено при недобре вкоренените късно засети зимни житни култури. В края на периода се прогнозира омекване на времето и подобрение на условията  за провеждане на резитби в лозовите и овощните масиви.

Следващият период е подходящ за сеитбата на семена в култивационните съоръжения за отглеждане на зеленчуков разсад за ранно полско производство на  зеленчуци. Сеитбените срокове трябва да бъдат съобразени с продължителността на разсадния период и климатичните особености на района. Продължителността на разсадния период при доматите е около 80 дни, при пипера и патладжана – 75-85 дни. Разсадът трябва да достигне подходящата фаза за изнасяне на полето след датите на обичайните за дадения район късни пролетни слани.