Западният коренов царевичен червей е силно инвазивен вид с голямо икономическо значение

Автор(и):  Боряна Катинова, Централна лаборатория по карантина на растенията
Дата: 07.03.2021      293

Западният коренов царевичен червей (Diabrotica virgifera virgifera Leconte) е широко разпространен в Европа – Австрия, Беларус, Босна и Херцеговина,  България,  Хърватия, Чехия,  Франция, Германия,   Гърция,  Унгария,  Италия, Черна гора, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения и Украйна. Счита се, че произхожда от Централна Америка. През двадесети век видът е основен вредител по царевицата в Северна Америка. Монокултурното й отглеждане през годините е довело до разширяването на ареала на вредителя и той е напуснал границите на САЩ посредством международната търговия.

Запасният коренов царевичен червей е навлезнъл случайно няколко пъти в Европа от Северна Америка в периода 1980-2000 г. Видът става инвазивен и бързо се разпространява в Централна Европа през 90-те и началото на 2000 г. За първи път D. virgifera virgifera е открит през юли 1992 г. в местността Сурчин (Сърбия), близо до международното летище в Белград.

Веднъж навлезнал в Европа, вредителят започва да се разпространява с бързи темпове в Дунавския регион. В България е установен през 1998 г. в северозападните и централни северни части на страната. Ежегодно от фитосанитарните органи е провеждан мониторинг на вредителя на територията на цялата страна чрез визуални наблюдения и залагане на лепливи плоскости с феромонови и синтетични хранителни атрактанти.

През 2003 г.  започват активни обучения на производителите, запознаване с вредителя, рисковете от неговото намножаване и методите за контрол,  проведени са опити с изпитване на устойчиви френски и български  хибриди и сортове царевица и сорго.

През 2007 г. се въвежда програма за задържане по-нататъчното разпространение на Diabrotica virgifera virgifera, съобразена с програмите на страните членки на ЕС. Въпреки усилията, разпространението му обхваща почти всички производствени райони с царевица в страната. Намножаване на неприятеля е констатирано в малки площи с царевица, отглеждана монокултурно в северозападния регион.

Икономическото въздействие от появата на вредителя за страната ни е сравнително слабо. През 2015 година с Решение на ЕС мониторингът приключва.

Гостоприемници

Основен гостоприемник на Diabrotica virgifera virgifera е царевицата (Zea mays). Възрастните  са олигофаги – хранят се не само с царевица, но и с вторични гостоприемни видове - житни, бобови и тиквови култури. Ларвата е монофаг, храни се само с корените на царевицата, като ги нагризва и тунелира.

Биология и морфология

В България царевицата има голямо значение като култура в много производствени райони. Благоприятният климат улеснява разпространението и развитието на вредителя. Бръмбарите се появяват в края на юни и могат да се наблюдават до средата на октомври, веднага започват да се хранят и чифтосват. Ларвите могат да се открият от началото на май до края на август. Неприятелят зимуват в стадий яйце в площите около полетата с царевица. Има едно - две поколения годишно и повреди нанасят както възрастните, така и ларвите. Възрастните са жълти на цвят с черни ивици по дължината на елитрите, размерите им достигат 0,7 мм. Ларвите са белезникави с тъмна глава. Те могат за бъдат открити в почвата на дълбочина до 35 см, но най- често обитават слоя до 15 см дълбочина.

Признаци

Новопоявилите се ларви се хранят предимно с коренови власинки.  Впоследствие се вгризват в корените и ги тунелират в посока основата на растението, което води до поява на кореново гниене, подтиснат растеж и развитие на растенията. Ларвите могат да бъдат намерени в близост до основата на растежната точка - наблюдава се бразда, а  впоследствие растението  поляга. Възрастните бръмбари причиняват щети, като се хранят главно с прашеца, метлиците и младите зърна.

Пренасяне и контрол

Въпреки че ларвите се движат на относително малки разстояния, възрастните летят до царевични полета и мигрират няколко километра годишно. За проследяване на разпространението успешно се прилагат лепливите жълти уловки и феромонови уловки. Най-подходящ период за залагането им е началото на юни. Ефективен метод за контрол е сеитбооборотът, като задължително периодът на редуване е най-малко три години.