Кои са основните начини за пренос на болести по зърнено-житните култури от един сезон в друг и какви са възможностите това да не бъде допуснато?

При повечето болести обеззаразяването на семената е единственото практически възможно решение за тяхното ограничаване. Ключови фактори за постигане на висока ефективност при обеззаразяването са:

- Добре почистени и обезпрашени семена – прах и чужди тела могат да поемат до 30% от продукта за третиране Качествена и добре калибрирана техника за обеззаразяване – добрата техника трябва да осигурява постоянна доза и равномерно покритие на семената с до 2 литра разтвор на 100 кг семена;

- Правилен избор на качествен и широкоспектърен фунгицид;

- Използване на сертифицирани семена от една партида.

Пренос със семена, почва и растителни остатъци

Семената са основен източник за зараза, включително и на големи разстояния в незасегнати до момента полета. Контролът чрез засяване на сертифицрани, качествени и обеззаразени семена не е в никакъв случай лишена от смисъл фраза, която всяка година повтаряме. Това е много полезен, сравнително лесен метод, който се явява и първа стъпка в цялостната стратегия за справяне с упоритите през вегетацията болести.

При смесване на различни партиди със зърно има сериозен риск от пренасяне на спори, затова е препоръчително да се ползват семена от една партида, но ако това практически е невъзможно е от особена важност да се заложи на качествен обеззаразител.

Стандартни болести, пренасяни със семена са:

Твърда главня по пшеницата (Tilletia foetida/carries)

Праховита главня по пшеницата (Ustilago tritici)

Кафява праховита главня по ечемика (Ustilago nuda)

По специфични и трудни за контролиране са:

Фузариоза по класа, семeна и поници (Fusarium graminearum, F. culmorum и др. гъби от р. Fusarium). Заболяването е много важно и е свързано с различен тип повреди от поникване до прибиране, а дори при съхранение на пшеница и ечемик (особено на по-влажно зърно). Веднага след сеитба се развива форма на кореново гниене, която може да ликвидира голяма част от пониците. На пролет това е предпоставка за по-активно заразяване с Фузариум на класа по време на цъфтеж. Болните семена са по-леки и голяма част от тях се почистват още в комбайна, но ако партидата е за сеитба, необходимо е допълнително почистване. При сортовете се отчита известна разлика в нивото на устойчивост, но генетичният метод за контрол не е водещ.

Успешната борба с фузарийно кореново гниене изисква интегриран подход, всяка една от посочените мерки е съществена и води до по-нисък риск от повреди:

- Задължително цъфтежно третиранне на семепроизводствения участък с високоефикасен фунгицид;

- Отвяване на заразените семената както на полето чрез комбайна, така и допълнително при заготвяне;

- Съхранение на семената с оптимална влажност;

- Обеззаразяване с високо ефикасен фунгицид за третиране на семена;

- Избягване на предшественик царевица, пшеница и ечемик;

- Избягване на минимални, безорни обработки.

Снежна плесен (Microdochium (Fusarium) nivale)

Гъбата е сред основните причинители на загиване на пониците и прореждане на посевите през есента. Най-често гъбата, подобно на фузариозите, заразява класовете, но за разлика от тях не предизвиква симптоми по семената и прави нападението през есента трудно предвидимо. Обеззаразяването на семената е много ефикасен метод, но трябва да се използват високо ефикасни, системни продукти, тъй като причинителят достига до зародиша.

Кореново и базично гниене (Gaemnanomyces graminis); Хелминтоспориоза (Bipolaris sorokiniana (п.ф. Cochliobulus sativus); Ран листен пригор при пшеницата (Septoria tritici); Петносване (септориоза) по класовете (Stagonospora nodorum).Този комплекс от болести се наблюдават основно в ситуации, когато имаме предшественик пшеница или ечемик. Заразата е натрупана в растителния остатък и се прехвърля въху младите корени и поници. Това води до различни тежки прояви на кореново гниене на хармани или по-късно белокласие и загиване на цели растения.

Когато житния предшественик не може да бъде избегнат, борбата следва да се изведе в две стъпки:

- третиране на семената с ефикасен и широкоспектърен фунгицид;

- вегетационно третиране с качествен фунгицид напролет.

Мрежести петна по ечемика (Drechslera teres)

Основно за страната заболяване с все по-широко разпространение. По листата се наблюдават елиптично-продълговати петна с неправилна периферия и тъмно кафяв цвят, появяват се първо по долните етажи на посева. При чувствителните сортове се наблюдава цялостен пригор на листата и силно редуциране на добива. Първите зарази се осъществяват още през есента като основна роля за разпространение на заболяването имат самосевките и растителния остатък. Инфекцията в семената е от съществено значение при преноса на патогена в свободни от инфекция полета. По време на вегетацията заразата се пренася на големи разстояния и по въздушен път. При тежко нападение симптомите могат да бъдат объркани с ленточна болест, но за разлика от нея не всички братя са нападнати в еднаква степен.