Националните стратегически планове на част от държавите в ЕС вече са готови

Част от държавите-членки публикуваха на 25 януари 2022 г. своите стратегически планове за новата Обща селскостопанска политика (ОСП). Националеният стратегически план на България закъснява.

Европейската комисия представи още през 2018 г. своето предложение за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП), като въведе ново изискване за модернизиране и опростяване на политиката на ЕС в областта на селското стопанство. След продължителни преговори между Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия беше постигнато споразумение и новата ОСП беше официално приета на 2 декември 2021 г. Тя трябва да влезе в действие от 1 януари 2023 г.

Новата ОСП се основава на по-гъвкаво представяне и подход, основан на резултатите, който отчита местните условия и нужди, като същевременно повишава амбициите на ЕС по отношение на устойчивостта. Той е изграден около десет цели, които са и основата, на която страните от ЕС разработват своите стратегически планове за ОСП.

Всеки национален план комбинира широк спектър от разнообразни дейности, насочени към специфичните нужди на конкретната държава, като същевременно е ориентиран към общите цели, заложени в „Зелената сдлека“.

Първончално срокът за представяне на националните стратегически планове беше обявен за 31 декември 2021г.

Засега Европейската комисия публикува следните националните стратегически планове за ОСП на Дания, Естония, Гърция, Франция, Италия, Австрия, Португалия, Словения, Швеция, Полша, Люксембург, Холандия и Латвия.

Публикувани национални стратегически планове

Националеният стратегически план на България закъснява

През март се очаква да е готов и българският план за ОСП, като неговото окончателно завършване ще бъде приоритетна задача на Министерството на земеделието.

По стратегическия план, чрез който България ще прилага европейската Обща селскостопанска политика, се работи от началото на 2020 година и по-голямата част от него вече е разгледана от тематичната работна група, според пресцентъра на земеделското министерство. Все още се обсъждат, в работните групи, съвместно с браншовите организации, спорните теми по отношение на таваните на субсидиите и преразпределителното плащане.

За сега предложението на Министерството на земеделието е максималната сума за едно стопанство да е 100 хиляди евро.