Карантинни видове от род Diabrotica

Diabrotica е широко разпространен род бръмбари от семейство Chrysomelidae. Членовете на този род включват някои силно инвазивни видове, с голямо икономическо значение. Произходът на долуописаните вредители е Северна и Централна Америка. На големи разстояния се пренасят посредством международната търговия чрез почва и почвени субстрати, растения и растителни части.

За страните от ЕС са карантинни вредители и са обект на официален контрол.

Западният коренов царевичен червей Diabrotica virgifera virgifera Leconte е широко разпространен в Европа – Австрия, Беларус, Босна и Херцеговина,  България,  Хърватия, Чехия,  Франция, Германия,   Гърция,  Унгария,  Италия, Черна гора, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения и Украйна. Счита се, че произхожда от Централна Америка. През двадесети век видът е основен вредител по царевицата в Северна Америка. Монокултурното й отглеждане през годините е довело до разширяването на ареала на вредителя и той е напуснал границите на САЩ посредством международната търговия.

Западният коренов царевичен червей е навлезнъл случайно няколко пъти в Европа от Северна Америка в периода 1980-2000 г. Видът става инвазивен и бързо се разпространява в Централна Европа през 90-те и началото на 2000 г. За първи път D. virgifera virgifera е открит през юли 1992 г. в местността Сурчин (Сърбия), близо до международното летище в Белград.

Веднъж навлезнал в Европа, вредителят започва да се разпространява с бързи темпове в Дунавския регион. В България е установен през 1998 г. в северозападните и централни северни части на страната. Ежегодно от фитосанитарните органи е провеждан мониторинг на вредителя на територията на цялата страна чрез визуални наблюдения и залагане на лепливи плоскости с феромонови и синтетични хранителни атрактанти.

През 2003 г.  започват активни обучения на производителите, запознаване с вредителя, рисковете от неговото намножаване и методите за контрол,  проведени са опити с изпитване на устойчиви френски и български  хибриди и сортове царевица и сорго.

През 2007 г. се въвежда програма за задържане по-нататъчното разпространение на Diabrotica virgifera virgifera, съобразена с програмите на страните членки на ЕС. Въпреки усилията, разпространението му обхваща почти всички производствени райони с царевица в страната. Намножаване на неприятеля е констатирано в малки площи с царевица, отглеждана монокултурно в северозападния регион.

Икономическото въздействие от появата на вредителя за страната ни е сравнително слабо.  През 2015 година с Решение на ЕС мониторингът приключва.

Гостоприемници

Основен гостоприемник на Diabrotica virgifera virgifera е царевицата (Zea mays). Възрастните  са олигофаги – хранят се не само с царевица, но и с вторични гостоприемни видове - житни, бобови и тиквови култури. Ларвата е монофаг, храни се само с корените на царевицата, като ги нагризва и тунелира.

Биология и морфология

В България царевицата има голямо значение като култура в много производствени райони. Благоприятният климат улеснява разпространението и развитието на вредителя. Бръмбарите се появяват в края на юни и могат да се наблюдават до средата на октомври, веднага започват да се хранят и чифтосват. Ларвите могат да се открият от началото на май до края на август. Неприятелят зимуват в стадий яйце в площите около полетата с царевица. Има едно - две поколения годишно и повреди нанасят както възрастните, така и ларвите. Възрастните са жълти на цвят с черни ивици по дължината на елитрите, размерите им достигат 0,7 мм. Ларвите са белезникави с тъмна глава. Те могат за бъдат открити в почвата на дълбочина до 35 см, но най- често обитават слоя до 15 см дълбочина.

Признаци

Новопоявилите се ларви се хранят предимно с коренови власинки.  Впоследствие се вгризват в корените и ги тунелират в посока основата на растението, което води до поява на кореново гниене, подтиснат растеж и развитие на растенията. Ларвите могат да бъдат намерени в близост до основата на растежната точка - наблюдава се бразда, а  впоследствие растението  поляга. Възрастните бръмбари причиняват щети, като се хранят главно с прашеца, метлиците и младите зърна.

Пренасяне и контрол

Въпреки че ларвите се движат на относително малки разстояния, възрастните летят до царевични полета и мигрират няколко километра годишно. За проследяване на разпространението успешно се прилагат лепливите жълти уловки и феромонови уловки. Най-подходящ период за залагането им е началото на юни. Ефективен метод за контрол е сеитбооборотът, като задължително периодът на редуване е най-малко три години.

През последните години неприятелят се наблюдава все по-често в царевицата на територията на страната ни, както коментират различни производители. Затова адекватната борба с неприятеля е гаранция за успехи за постигане на оптимални добиви.

В Приложение II, ЧАСТ А към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2072 са включени няколко вида от род Diabrotica.

Diabrotica barberi Smith & Lawrence [DIABLO]     

Географско разпространение

Произхожда  и е разпространен  единствено в Северна и Централна Америка;           

Гостоприемници

Ларвите на северния царевичен червей имат ограничен брой гостоприемници  и се развиват само върху растения от сем. Gramineae. Царевицата (Zea mays) е единствената култура, редовно атакувана от ларвите, които се хранят с корените й. В по-малка степен се нападат просо (Panicum miliaceum), ориз (Oryza sativa) и спелта (Triticum spelta). Възрастните се хранят рядко със зърната и  царевичната коса. Имат предпочитания към прашеца на растения от сем. Gramineae, Compositae, Leguminosae и Cucurbitaceae. Списък на домакините: Agropyron cristatum, Bouteloua curtipendula, Bouteloua dactyloides, Elymus canadensis, Elymus smithii, Elymus trachycaulus, Eragrostis curvula, Hordeum vulgare, Oryza sativa, Panicum miliaceum, Setaria helvola, Setaria viridis, Sorghastrum nutans, Spartina pectinata, Thinopyrum elongatum, Thinopyrum intermedium, Triticum aestivum, Triticum spelta, Zea mays.

Биология

Diabrotica barberi има едно поколение годишно, презимува в стадий яйце, като част от яйцата могат да запазят състоянието си на диапауза в продължение на 2 години. Средно една женска снася 25-30 яйца на групи. Те се излюпват в края на пролетта и началото на лятото. Ларвите се хранят с малките коренчета, постепенно, преминават към основните и навлизат в тях, хранейки се с вътрешността им  и преминават към стъблото. Храненето започва малко след появата на растението и ранните симптоми се изразяват в изсъхване поради недостиг на хранителни вещества. При съцветията и плодовете се наблюдават външни симптоми - нагризвания. Местата на увреждане от ларвите често са пътища за инфекция от патогени  и водят до гниене на корените.

Признаци

Ларвите на D. barberi се хранят с корените на царевицата, което може да потисне способността на растението да поема вода и хранителни вещества от почвата, повредите водят до полягане и загуба на добив. Високата плътност от възрастни  допълнително лимиитира добива - увреждат царевичната свила и възпрепятстват  опрашването. В районите за отглеждане на царевица в късния сезон бръмбарите се виждат лесно върху цъфтящите  растения в близост до царевичните полета, където се хранят с прашец, но появата на специфични симптоми при тези други растения не се съобщава в литературата.

Морфология

Белезникавите яйца имат типична яйцевидна форма и са с дължина приблизително 0,6  мм. Ларвата е удължена и цилиндрична, стесняваща се към главата. Тялото е бяло, главата, гръдната и аналната плочки са жълтеникавокафяви. Трите двойки крака са кафеникави с един нокът. Дължина на тялото на възрастните е  4,8-5,6 мм. Основен цвят на главата жълт. Цвета на тялото е  кехлибарено жълт. Елитрите са зелени на цвят.

Начини на разпространение

Възрастните се пренасят чрез търговията с различни растителни продукти - прясна сладка царевица (кочани от царевица) и фураж  (зелена царевица), за които пътищата не са регулирани в няколко държави в Европа. В случай на навлизане на вида в даден регион ларвните стадии имат малък шанс за естествено разпространение. Основният начин на естествено разпространение на възрастните е посредством летене.

Контрол

Diabrotica spp. е основен проблем в царевичните полета на Северна Америка  и борбата с този неприятел е от съществено значение. Широко използван метод е прилагането на почвени инсектициди при засяване, за да се намали храненето на ларвите с корени. Друг метод е въздушното третиране с инсектициди, то е насочено срещу възрастните индивиди, за подтискане на тяхното хранене и яйцеснасяне. За да се прецени точното време за третиране с инсектицидите, се използват жълти лепливи и феромонови уловки за привличане на възрастните и установяване на техния летеж. Най-ефективното решение за подтискане популацията на вредителя е сеитбообръщението.

Diabrotica undecimpunctata undecimpunctata Mannerheim [DIABUN]         и

Diabrotica undecimpunctata howardi Barber [DIABUH]

Географско разпространение

И двата вида са с произход  Северна Америка и са разпространени  единствено в Северна и Централна Америка.

Гостоприемници

D. undecimpunctata howardi е полифаг. Възрастните атакуват много културни растения, включително най-характерните от сем. Cucurbitaceae - Cucumis sativus, Cucumis melo, Cucurbita pepo, Citrullus vulgaris, но също и фъстъци (Arachis hypogaea), соя (Glycine max), фасул (Phaseolus vulgaris) и други бобови растения, царевица (Zea mays), сладък картоф (Ipomoea batata).

D. undecimpunctata undecimpunctata има по-ограничен обхват на гостоприемници, като възрастните се хранят основно с тиквички, а ларвите - с корените на царевицата.

Биология

Двата подвида имат много сходна биология. Зимуват като възрастни под растителните остатъци, в районите около културите гостоприемници.  Летежът на възрастните започва през пролетта.  Хранят се с цветовете  и листата на много различни растения, преминавайки към видовете от сем. Сucurbitacea, веднага щом станат достъпни. Женските снасят по 200 до 1200 яйца поотделно в почвата, близо до основите на растенията гостоприемници. Влагата в почвата оказва голямо влияние за оцеляване на току-що снесените яйца през първите 24 до 72 часа. Женските предпочитат да снасят във влажни, органични или глинести почви  Ларвите се излюпват след 7-10 дни и преминават през три стадия на развитие. В трети стадий ларвите напускат растенията-гостоприемници, заравят се в почвата и навлизат в неактивен или препупален стадий. Възрастните от новото поколение често се преместват от един гостоприемник в друг, започвайки от царевица или фъстъци и преминават към видовете от сем. Сucurbitacea в средата на лятото и накрая - към вторичните гостоприемници като хризантемата през есента.

Признаци

Храненето на възрастните на D. undecimpunctata undecimpunctata не причинява особено характерни симптоми - това са белези, които намалява пазарната  стойност на растенията. Ларвите тунелират корените на растенията, те покафеняват и изсъхват. Растението страда от недостиг на хранителни вещества и може да загине. Храненето на  ларвите увеличава възможността за поява на фузарийно гниене.

Както възрастните, така и ларвите на D. undecimpunctata howardi причиняват  щети, те се хранят с корени, млади растения, цветове и стъбла,  вектори са на бактерията Pseudomonas lachrymans, която причинява бактериално увяхване, може да оцелее в тялото им за дълъг период. Възрастните бръмбари причиняват най-забележимите щети, като се хранят с цветове, листа, стъбла и плодове. Ларвите нападат  млади корени,  в близост до основата на растенията и тунелират стъблата, което причинява застой на разстежа или загиване. Вредителят е вектор също на някои вируси като Squash mosaic virus, Cucumber mosaic virus, Bean mosaic virus, and Maize chlorotic mottle virus.   

Морфология

Яйцата обикновено са овални, 0,7 х 0,5 мм, светложълти, повърхността  им е покрита с малки шестоъгълни ямки. Ларвите имат жълтеникаво-бяло, набръчкано тяло, дълго 12-19 мм, с шест крака и сивкавокафява глава. Какавидата е с дължината около 6,3 мм, бяло-жълта на цвят. Бръмбарите са с дължина 6-7,5 мм. При D. u. undecimpunctata коремът е зеленикаво-жълт с 11 черни петна по елитрите,  докато при D. u. howardi той е жълт до жълтеникаво-червен с 12 големи черни петна. Главата, антените и краката са изцяло черни (howardi) или със зеленикаво-жълти  петна (undecimpunctata).

Начини на разпространение

Възрастните са  добри летци и се придвижват бързо от поле на поле през лятото. Могат да бъдат пренасяни на големи разстояния от въздушни течения на височина до 800 км за 3-4 дни. Основен риск от разпространение е чрез пренасяне на почва, в която са отглеждани заразени тиквички, пъпеши, царевица.

Контрол

В САЩ е създадена програма за интегрирано управление на D. undecimpunctata  при тиквички, фъстъци, и фасул.  В нея са включени различни методи за борба, включително проследяване летежа на възрастните чрез залагане на уловки, унищожаване на плевелната растителност около насажденията, прилагане на почвени инсектициди, спазване на тригодишно сеитбообращение и други.

Diabrotica virgifera zeae Krysan & Smith [DIABVZ]        

Географско разпространение

Diabrotica virgifera zeae произхожда и е разпространен на територията на Централна Америка, Мексико и централните южни части на САЩ. В Съединените щати разпространението на неприятеля е ограничено от малкото количество валежи годишно, въпреки че изкуственото напояване е разширило неговият ареал  на запад в Ню Мексико. Не е известно Diabrotica virgifera zeae да присъства на територията на ЕС.

Гостоприемници

Ларвите на Diabrotica virgifera zeae са олигофаги - предпочитат  най-вече  корените на царевицата (Zea mays), но могат да се хранят и с други растения  от сем. Poaceae, като сорго (Sorghum spp.) и някои житни плевели. Възрастните са полифаги - нападат основно с листата и свилата на царевицата, но се срещат и при 63 рода от семейства Poaceae, Asteraceae, Fabaceae и Solanaceae.

Биология

Diabrotica virgifera zeae има едно поколение годишно, но в районите с непрекъснато отглеждане на царевица вредителят развива две поколения. Зимува като яйце. Женските снасят яйцата през есента в почвата на дълбочина 15-30 см. Яйцата се излюпват в края на пролетта и младите ларви се хранят с кореновите власинки, а възрастните  навлизат в сърцевината на корените и ги унищожават. Какавидният стадий протича в почвата. Бръмбарите се появяват напролет, но са най-активни в началото на лятото. Възрастните се хранят с листата, свилата  и полена на царевицата.

Морфология

Дължината на тялото при възрастните достига 4,8-5,4 мм. Главата е жълта.  При мъжките антените са нишковидни, достигат края на тялото. Крилата са зелени, краката двуцветни в жълто и черно. Ларвите са белезникави с тъмна глава, покрити със ситни космици. Яйцата са овални, жълтеникави, блестящи с размер до 0,9 мм.

Признаци

Храненето на ларвите в корените на царевицата причинява отслабен растеж на растенията   Новопоявилите се ларви започват да се хранят с фините коренови власинки. Докато ларвите растат, те тунелират  първични корени, което често води до поява на кореново гниене. В резултат от тежкото нараняване на корените проводящите съдове те се запушват, растежът на растенията спира и те полягат. Възрастните бръмбари прегризват свилата на царевицата като с ножица.

Начини на разпространение

Най-честонеприятелят се  разпространява чрез пренасяне на почва от царевични полета, но също така и с царевични кочани (сладка царевица), зелена царевица за фураж (царевични стебла, царевични листа, други растителни материали, отпадъци, остатъци и странични продукти за хранене на животни). Възрастните могат да летят на дълги разстояния.

Контрол

Възрастните индивиди се улавят с помощта на феромонови уловки. Бробата срещу Diabrotica virgifera zeae е се води с одобрени препарати за растителна защита. Разработени са устойчиви и толерантни хибриди царевица. Много важно е да се спазват агротехническите мерки - сеитбооборот, обработка на почвата и други.