Европейската комисия предприема действия за световната продоволствена сигурност и за подкрепа на земеделските производители и потребители в ЕС

Европейската комисия представи на 23 март в Брюксел набор от мерки за подобряване на световната продоволствена сигурност и за подпомагане на земеделските стопани и потребители в ЕС с оглед на нарастващите цени на храните и разходите за суровини, енергия и торове в следствие на военния конфликт в Украйна.

ЕК се ангажира да предприеме всички необходими действия, за да гарантира, че като нетен износител на храни и производител на селскостопански стоки ЕС допринася за световната продоволствена сигурност в страни като Северна Африка и Близкия Изток, които разчитат на вноса на зърнени култури. Освен това ЕС е един от основните доставчици на хуманитарна помощ в гореспоменатите страни.

В момента наличието на храни в Съюза не е застрашено, тъй като Европа до голяма степен сама произвежда много от селскостопанските си продукти, но земеделският сектор е основен вносител на специфични продукти, например фуражни протеини.Този факт, съчетан с високите разходи за суровини, като торове и енергия от изкопаеми горива, създава  неоспорими предизвикателства пред производителите на земеделски продукти.

Укрепване на световната продоволствена сигурност

За подпомагане на продоволствената криза в Украйна и бързото възстановяване на експортните й пазари, програмата на ЕС за спешна подкрепа отпуска 330 млн. евро.

Комисията ще осигури редовно наблюдение и анализ на цените на храните и ще продължи ангажимента си в международните организации(ФАО, СТО, Г-7, Г-20) за координиране на политиките. Освен това ЕС ще увеличи хуманитарната помощ за регионите и населението, които са най-силно засегнати от продоволствената несигурност.

Подкрепа на земеделските производители в ЕС

В подкрепа на европейските фермери и като гаранция за европейската продоволствена сигурност ЕК ще разпредели 500 млн. евро за директна подкрепа на земеделските производители, включително като се използва Антикризисният фонд. Средствата ще са предназначени за секторите, най-засегнати от по-високите разходи за суровини и затварянето на експортните пазари. Страните членки могат да допълнят тази подкрепа с до 200% с национални средства.

Позволява се на държавите от ЕС да плащат предварително по-висок процент на авансови плащания по линия на директните плащания по ОСП, за да могат фермерите да се справят с трудностите с паричния поток, считано от 16 октомври 2022 г.

Въвеждат се мерки за защита на пазара в подкрепа на сектора на свинското месо.

Позволява се извънредна и временна дерогация за производството на култури върху земя, оставена под угар, като същевременно се запазват пълните зелени плащания на земеделските производители. Това ще увеличи производствения капацитет на ЕС, въпреки ограничената наличност на плодородни земи.

Ще се въведат допълнителни временни изисквания за внос на фуражи, с цел да се облекчи натиска върху пазара на фуражи.

Предлага се нова, временна, кризисна рамка, която ще обхваща земеделските производители, производителите на торове и рибарския сектор. Тя ще бъде под формата на подкрепа за осигуряване на ликвидност и увеличени разходи за газ и електроенергия.

Подкрепа за потребителите в ЕС

Мерките за подобряване на предлагането на основни хранителни стоки ще помогнат за облекчаване на ценовия натиск.

Държавите-членки могат също така да въведат намалени ставки на данъка върху добавената стойност.

Държавите-членки ще могат да използват фондове на ЕС, като например Фонда за европейска помощ за най-нуждаещите се (FEAD), който подкрепя действията на страните от ЕС за предоставяне на храна и/или основна материална помощ на най-нуждаещите се.

Зелената сделка вероятно води до по-ниски земеделси добиви

Устойчиво селско стопанство

Въпреки изказаното съмнение на голяма част от държавите-членки, че в създадената критична ситуация, би било добре да се остави на заден план за известно време изпълнението на “Зелената сделка”, Европесйката комисия подчертава значението от стриктното й следване.

Определените мерки в стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за “Биологичното разнообразие”, според ЕК ще гарантират продоволствената сигурност. По-голямото използване на иновациите ще допринесат за устойчиво увеличаване на добивите, като например прецизно селско стопанство, нови геномни техники, подобрено управление на хранителните вещества, интегрирано управление на вредителите, биологични алтернативи на химическите пестициди и др.

Според ЕК повече от всякога е необходимо да се повиши стабилността чрез намаляване на зависимостта на европейското селско стопанство от енергия и от внос на енергоемки продукти и на фуражи. Стабилността изисква диверсифицирани източници на внос и възможности за реализация на пазара чрез стабилна търговска политика. По линия на  програмата „Хоризонт Европа“ ще се инвестира в научни изследвания и иновации, за да се замени използването на синтетични торове. По-голямата ефективност при използването на азот, преходът към екологосъобразен амоняк за торовете и оползотворяването на биомасата са сред предложенията, представени от Комисията миналата седмица в Брюксел. Затова ЕК призовава държавите членки да използват всички налични инструменти в своите стратегически планове по ОСП за периода 2023—2027 г. Това се отнася например за използването на инструменти за управление на риска, развитието на прецизно селско стопанство или обвързаното с производството подпомагане за насърчаване на протеиновите култури.