Вируси – причиняващи икономически важни болести по тютюна в България

Тютюнопроизводството все още е значим отрасъл на селското стопанство в България. В страната се отглеждат сортови групи – Ориенталски тютюн, Каба Кулак, Виржиния и Бърлей. При отглеждане на тютюна трябва да се отчита сложното взаимодействие генотип-агроекологични условия, както и наличието на различни видове фитопатогени. Част от тях са вирусните болести, а щетите, които нанасят върху основните аграрни култури в това число и тютюна са значителни.

Тютюнът е естествен гостоприемник за повече от 20 вируса, между които най-важни икономически и нанасящи значителни щети на тютюнопроизводството са TMV (Tobacco mosaic virus) и ToMV (Tomato mosaic virus) род Tobamovirus; TSWV (Tomato spotted wilt virus) род Tospovirus; CMV(Cucumber mosaic virus) род Cucumovirus; AMV (Alfalfa mosaic virus) род Alfamovirus; TRSV (Tobacco ringspot virus) род Nepovirus; PVY (Potato virus Y), TEV (Tobacco etch virus), TVMV (Tobacco vein mottling virus) и Pepper veinal motle virus (PVMV), род Potyvirus.

В България икономически най-важните вирусни болести по тютюна са доматена бронзовост (некроза), сипаница, краставична и обикновена тютюнева мозайка.

Доматена бронзовост (некроза)

Причинител на бронзовостта е вирусът на доматената бронзовост (TSWV), който се отличава с висока генетична вариабилност. У нас заболяването за пръв път е установено през 1952 г. в Гоцеделчевски и Сандански тютюневи райони, като през първите години на появата си причинява от 30 до 50% загуби. При нашите условия за разпространението на TSWV изключителна роля има тютюневият трипс (Thrips tabaci Lind). В по-малка степен вирусът се разпространява и чрез някои видове от род Frankliniella. Болестта се проявява в две форми: некротична бронзовост, която е проблем в Североизточна България и класическа бронзовост, разпространена в Южна България. До сега всички опити с методите на класическата генетика и селекция, за създаване на стабилна устойчивост към TSWV са неуспешни. Един от пътищата за създаването на такава устойчивост е половото кръстосване между културни сортове и някои от устойчивите диви видове, като високоимунните N. alata и N. sanderae. Това е трудно осъществим процес поради голямата отдалеченост на видовете .

Обикновена тютюнева мозайка при тютюна

Заболяването обикновена тютюнева мозайка при тютюна се причинява от тютюнево-мозаичния (ТМV) и доматено-мозаичния (ТоМV) вирус. Тези вируси са изключително стабилни и се разпространяват по механичен начин, чрез семена, растителни остатъци, хранителни разтвори, присадки, при контакт между растенията, замърсени инструменти и поливната вода. Съхраняват се продължително в почвата и след лиофилизация на листа от заразените растения. Симптомите при различните видове тютюн варират от маскирана до типична мозайка, хлороза, деформации, некротизация, изоставане в развитието, като понякога те са комбинирани. Като цяло експресията на симптомите зависи от сорта, щама, външните условия на средата и фазата на развитие на растението. Устойчивостта към тобамовирусите при тютюна се кодира от два доминантни неалелни гена и е стабилна и дълготрайна.

Краставичната мозайка по тютюна

Краставичната мозайка по тютюна се причинява от краставично-мозаичния вирус (CMV). Често при тютюна е невъзможно визуално да се различат симптомите предизвикани от тютюнево-мазаичния вирус и краставично мозаичния вирус. Идентифицирането на CMV се установява лесно и бързо върху тестови растения Chenopodium amaranticolor, Chenopodium quinoa, Phaseolus aureus, върху които след 3 до 5 дни се образуват типични локални лезии. През вегетацията вирусът на краставичната мозайка се пренася неперзистентно от над 80 вида листни въшки, като при тютюна се пренася най – често от памуковата (бахчийска) листна въшка (Aphis gossypii Glov) и прасковена листна въшка (Myzus persicae sulz). Описана е огромна вариабилност в краставично- мозаичните щамове и изолати, които са класифицирани в групи I и II. Хлоротичния тип на болестта се дължи на краставично-мозаични щамове от група I. Некротичния тип се предизвиква от щамове от група II. До този момент при видове от род Nicotiana не са установени източници на устойчивост.

Болестта „Сипаница” по тютюна

Болестта „Сипаница” се причинява от вируси от род Потивирус,  PVY, TEV, TVMV и PVMV, които често се срещат като вирусен комплекс при тютюна. Те предизвикват върху тютюневите растения симптоми на сипаница и на гравировка в зависимост от вида на инфекцията. Има данни , че в страната тези вируси са разпространени самостоятелно и във всички възможни комбинации на смесени инфекции. Основен вектор, отговорен за разпространението им по тютюна, са листните въшки от родовете Acyrthosiphon, Aphis, Myzus, Neomyzus. Устойчивостта към потивирусите е кодирана от два рецесивни алелни гена va1 и va2 и е значително по-стабилна от тази към TSWV. Щамове, преодоляващи устойчивостта се появяват рядко и причиняват значително по-малки загуби, тъй като симптомите са по-меки, а некротичните щамове на вируса предизвикват мозайка.