Царевицата е обект на нападение от много неприятели, които оказват съществено влияние върху формирането на добива и качеството на продукцията, поради което проблематиката с тях придобива все по-важно значение. От голямо значение е навременното извеждане на борбата с тях, която за да бъде ефективна, трябва да се базира на комплекс от мероприятия, включващи редица агротехнически мерки.

От особено значение е фитосанитарното състояние на новите площи, в които ще се сее царевицата. В покрайнините на посева, канавки, синори, крайпътни участъци задължително мероприятие е унищожаване на плевелите. В тях насекомите намират благоприятни условия за развитие и намножаване. В някои случаи се акумулират вирусни болести, които неприятелите със смучещ тип устен апарат могат да пренесат в посевите.

За реализиране биологичния потенциал на сортовете е нужна добра обработка на площта, спазване на сеитбообращението, сеитба в оптимални срокове и на необходимата дълбочина, балансирано торене с азотни, фосфорни и калиеви торове, спазване на пространствена изолация - най-малко  разстояние 1 км. За ограничаване разпространените на хоботниците около посевите се правят оградни канавки с дълбочина 30 см. Това мероприятие е ефективно особено при сивия цвеклов хоботник, който не може да лети. Проведени в срок и качествено, всички тези мероприятия могат да осигурят посев с оптимална гъстота.

Преди сеитбата трябва да се установи плътността на почвообитаващите неприятели (телени, лъжетелени, бели и сиви червеи).

Телени червеи се наричат ларвите на бръмбарите от сем. Elateridae, тъй като тялото им е силно хитинизирано и приличат на късче ръждива тел. Възрастните насекоми са познати като полски ковачи или скокльовци понеже, когато се поставят по гръб, бръмбарите подскачат и издават звук, който наподобява чукане на чукче. Телените червеи са едни от най-опасните почвени неприятели.

Обикновен полски ковач (Agriotes lineatus L.)

От тях се срещат следните видове:

Обикновен полски ковач (Agriotes lineatus L.)

Малък полски ковач (Agriotes sputator L.)

Тъмен полски ковач (Agriotes obscurus L.)

Западен полски ковач (Agriotes ustulatus Schall.)

Най-значими вреди нанася ларвите, те повреждат засетите семена, като нагризват и изгризват зародиша и ендосперма на набъбналите семена, от които остава само обвивката.

Ларва на обикновен полски ковач

При покълналите семена ларвите повреждат пониците. Критичен период при царевицата е от поникването до образуването на няколко листа. Във фаза 4-и същински лист ларвите се хранят и с вторичните корени. Повредите са особено големи при суша, когато от растенията си добавят освен храна и вода.

Царевичната чернотелка (Pedinus femoralis L.)

Лъжетелените червеи често се срещат в смесени популации с телените червеи. Към тях се отнася царевичната чернотелка (Pedinus femoralis L.) и обикновения пясъчник (Opatrum sabulosum L.) Ларвите им твърде много приличат на телените червеи. При тях тялото е по-светло оцветено, по-слабо хитинизирано и първата двойка крака са по-дълги в сравнение с другите две двойки.

обикновения пясъчник (Opatrum sabulosum L.)

Бръмбарите нагризват младите растения, най-младите нежни листенца, нежните стъбла близо до повърхността на почвата. Много често нагризват или прегризват вегетационния връх. В резултат на тази повреда голяма част от младите растения загиват. Посевите силно се редуцират и добивите намаляват. Ларвите живеят в почвата. Те се храня, като изгризват набъбналите семена и кълновете на младите растения.

царевичен торник (Pentodon idiota Hrbst.)

По подземните части на царевицата вредят ларви на видовете от род Amphimallon, Anoxia, Melolontha, Pentodon и др. (сем. Melolonthidae). Те предпочитат подземното стъбло, корените и по-рядко страничните корени на растенията. От тях най-голямо значение има царевичният торник (Pentodon idiota Hrbst.) Бръмбарите прегризват стъблата на царевицата около кореновата шийка под формата на ямички. В някои случаи ги прегризват изцяло. В резултат на това растенията завяхва, падат на страната на повредата и изсъхват.

повреди, нанесени от подземна нощенка

Подземни нощенки са известни още като сиви червеи. От тях се срещат видове от род Agrotis и род Euxoa. Те унищожават засетите семена, нагризват пониците в почвата прегризват стъблата близо или до почвената повърхност.

За отчитане плътността на почвообитаващите неприятели (телени, лъжетелени, сиви червеи) се правят почвени разкопки с размери от 50 см до 1 м на дълбочина 25-30 см, като числеността се преведе на кв.м.

При констатиране на численост от телени и лъжетелени червеи – 5-8 броя/кв.м и при сиви червеи – 0,2-0,4 броя/кв.м и е необходимо да се проведе химична интервенция. Може да се извърши предсеитбено третиране на семената с инсектициди от групата на синтетичните пиретроиди: циперметрин (Белем 0,8 МГ/Коломбо 0,8 МГ – 1200 г/дка), тефлутрин (Сойлгард 1,5 ГР – 1,22 кг/дка; Форс Ево  -1,2-1,6 кг/дка ), ламбда-цихалотрин (Ерколе ГР – 1000-1500 г/дка; Трика Експерт – 1000-1500 г/дка ). Възможно е също така да се внесат гранулирани препарати чрез апликаторите на сеялките.

сив царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis Gyll.)

От поникване на царевицата до 5-и-7-и лист сериозна опасност представляват сивият царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis Gyll.) и сивия цвеклов хоботник (Tanymecus palliatus F.)

сив цвеклов хоботник (Tanymecus palliatus F.) и повреди, нанесени от него

Вредят бръмбарите, като нагризват младите кълнове и стъблата под повърхността на почвата, най-често прегризват стъблата над почвата. След формиране на листата те се хранят с тях, като правят груби нагризвания, при висока численост ги унищожават изцяло, като остават незасегнати само централните нерви. След появата на 3-и-4-и опасността намалява, тъй като стъблата загрубяват и хоботника се храни само с листата. Опасността от неприятеля преминава с появата на 5-и лист.

Повреди от сив царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis Gyll.)

Плътността на хоботниците (сив царевичен и сив цвеклов) се отчита по метода на пробните площадки. Използва се рамка с размер 50/50 см и се преглеждат 25 пробни площадки разположени шахматно из посева. При плътност 2 броя/кв.м или 40-50% повредена листна маса трябва да се  третира с: ацетамиприд (Моспилан 20 СП – 10 г/дка).

Във фенофаза -6-и-8-и лист продължава обследването на посева за житна пиявица, листни въшки, западен царевичен коренов червей и царевичен стъблопробивач. Плътността на тези неприятели се отчита чрез директно отчитане върху отделни растения.

обикновената житна пиявица (Oulema melanopa L.)

По царевицата вреди и обикновената житна пиявица (Oulema melanopa L.). Възрастните нагризват в надлъжни ивици листата, засягайки двата епидермиса и паренхимната тъкан. Растенията са депресирани и изостават в развитието си.

При констатиране на обикновена житна пиявица (O.melanopus.) над 40-50 бръмбара на 10 растения трябва да се извършват третирания с контактен инсектицид.

Безкрили форми и повреди от Rhopalosiphum maydis

При благоприятни условия листните въшки се намножават и образуват колонии най-често по листата, връхните части на стъблата и обвивните листа на кочаните. След изметляване при наличие на колонии на 10-15% от растенията в посева се пръска с: делтаметрин (Дека ЕК, Деша ЕК, Дена ЕК, Полеци, Десижън – 50 мл/дка).

Възрастни насекоми на западен царевичен коренов червей (Diabrotica virgifera virgifera Le Conte.)

Появата и числеността на възрастните на западния царевичен коренов червей (Diabtotica virgifera virgifera Le Conte) се прогнозират чрез използване на феромонови и фероконови уловки.

Повреди от западен царевичен коренов червей (Diabrotica virgifera virgifera Le Conte.)

При установяване висока популационна численост на бръмбарите при 10% поява на свилата по кочана се третира с: делтаметрин (Дека ЕК/Деша ЕК/Дена ЕК, Полеци, Десижън – 50 мл/дка, Децис 100 ЕК – 7,5-12,5 мл/дка), ламбда цихалотрин +хлорантранилипрол (ринаксипир) (Амплиго 150 ЗК – 30 мл/дка).

Женски и мъжки индивиди на царевичен стъблопробивач (Ostrinia nubilalis Hb.)

От представителите на пеперудите икономически важен вид е царевичният стъблен пробивач (Ostrinia nubilalis Hb.)

Повреди нанасят само гъсениците. Първоначално те се хранят в пазвата на листата, след това навлизат в стъблото, където изгризват ходове с различни размери. Значителна част от повредените растения се пречупват. Гъсениците повреждат и метлицата, хранят се с цветните органи, като някои от гъсениците се вгризват в кочана под обвивните листа и повреждат зърната в млечна зрялост. Силно повредените кочани загиват, а другите остават недоразвити.

Яйца и гъсеница на царевичен стъблен пробивач (Ostrinia nubilalis Hb.)

Възрастните гъсеници прогризват ходове в стълбата. Повредените растения се пречупват и полягат. Гъсениците навлизат в мамула под обвивните листа и се хранят със зърната в млечна и восъчна зрялост.

Химичен контрол срещу царевичния стъблен пробивач (O.nubilalis) се провежда при 1-2 гъсеници на растение или 3 яйчни купчинки на 100 растения. Третира се по време на масово излюпване на гъсениците с: делтаметрин (Дека ЕК/Деша ЕК/Дена ЕК, Полеци, Десижън – 50 мл/дка, Децис 100 ЕК – 7,5-12,5 мл/дка), хлорантранилипрол (ринаксипир)(Кораген 20 СК, Волиам – 10-15 мл/дка), ламбда цихалотрин +хлорантранилипрол (ринаксипир) (Амплиго 150 ЗК – 30 мл/дка).

За контрол на царевичният стъблен пробивач (O.nubilalis) може да се използва и яйчният паразит Trichogramma sp. Поради по-слабата подвижност на трихограмата разселването се извършва няколко пъти. Първото внасяне се прави през юни, след начало на летеж на пеперудите, второто - една седмица след първото, а третото 7-10 дни след второто. Нормата е 18 000 – 20 000 екземпляра/дка, колонизирани 3-4 пъти през 6-8 дни.

Памуковата нощенка – опасен неприятел по земеделските култури

Във фенофазите изметляване иизсвиляване сериозни поражения причинява и памуковата нощенка (Helicoverpa armigera Hübner). В отделни години тя се намножава масово и нанася значителни повреди. Първоначално гъсениците изгризват отвори по листата, после нагризват свилата на кочана, цветните части на метлицата и накрая зърната във връхните части в кочана. В случаите, когато свилата е унищожена преди опрашването, кочаните остават нестандартни.

Повреди от гъсениците на памукова нощенка (Helicoverpa armigera Hübner)

Повредите по кочаните от гъсениците на памуковата нощенка благоприятстват развитието на гъбни патогени от род Fusarium и от род Penicillium. При 82% от нападнатите кочани разпространението на гъбите започва от местата на вгризване и постепенно се разширява към основата. Наблюдава се развитие на белезникаво розов налеп.

Третиранията при памуковата нощенка (H.armigera) са икономически оправдани след фенофаза изметляване при 10 гъсеници на 100 растения за І поколение и 15 гъсеници на 100 растения за ІІ поколение на неприятеля. Подходящи продукти за борба с тях са: делтаметрин (Децис 100 ЕК – 7,5-12,5 мл/дка),  ламбда цихалотрин +хлорантранилипрол (ринаксипир) (Амплиго 150 ЗК – 30 мл/дка).

Срещу гъсениците на памуковата нощенка (H.armigera) могат да се използват препарати на база Bacillus turingiensis, биопрепаратите: Рапакс -100-120 мл/дка, Хеликовекс – 20 мл/дка, и яйчният паразит Trichogramma sp. в интервал 6-8 дни.

Важно е прибирането на реколтата да се извърши в кратки срокове, със сечки да се нарежат стъблата и след това да се заорат растителните остатъци.