Общи есенно–зимни грижи в овощната градина

През невегетационния период на овощните видове се извършват редица профилактични растителнозащитни  мероприятия, като основно се използват агротехнически и механични методи. С провеждане на същите се на­малява значително броят на третиранията с пестициди през следващата вегетацията, а това допри­нася за опазване на полезната фауна и получаване на качествена продук­ция без пестицидни замърсявания. Някои от задължителните мерки за този период са следните:

- Изсъхналите дървета се изкореняват, изнасят и изга­рят, с което се унищожава натрупаната зараза от корояди, дървесинояди, шарка по сливата, бактериално изсъхване и множество други вредители;

- Старата и напукана кора на ствола се премахва и изгаря - там зимуват плодовите червеи, някои видове акари и др;

- Гъсеничните гнезда и изсъхналите и мумифи­ци­рани плодове, останали по дърветата, се събират и унищожават. Те са източник на зараза от някои листогри­зещи гъсеници, бадемов семеяд, кафяво гниене и др.;

- Изсъхналите и нападнати стъбла и издънки на касиса и малината от стък­ленка, агрилус, галица, малинов молец, сиви листни петна, антракноза, дидимела и др. се изрязват, изнасят и изгарят.

- Обработката на почвата има съществена роля в борбата с болестите, не­приятелите и плевелите. След провеждане на механичните растителнозащитни мероп­риятия, площите се изорават или прекопават на дълбочина 18-20 см в реда, а в близост до стволовете - на 8-10 см. По този начин се заравят листата и намиращата се върху тях зараза (гномониоза по кайсията, струпясване по ябълката и крушата, червени листни петна по сливата и др.), унищожава се значителна част от зимуващите форми на редица вредители и се създават неблагопри­ятни условия за зи­муването им.

- В котловинните, полупланинските и планински райони, където има опас­ност от измръзване, стволовете и дебелите скелетни клони на дървета се варос­ват до настъпване на студовете. Така се избягва неравномерното нагряване през денонощието и се намалява риска от измръзване.

- За предпазване на младите дръвчета от зайци, полски мишки и други гри­зачи, те се обвиват с подръчни материали - велпапе, полиетиленови материали и др.;

- Местата за съхранение на овощен посадъчен материал на открито се ограждат с телена мрежа срещу зайци, а за борба срещу мишевидните гризачи, които повреждат корените и ко­реновата шийка, се залагат подходящи готови примамки.

Семкови овощни видове – ябълки, круши

Огнен пригор

За нашата страна болестта е с най-голямо икономическо значение, поради загубите, които нанася предимно на семковите овощни видове - круша, дюля, ябълка. Заразените дървета се познават по характерните кукообразно извити от върха надолу и изсъхнали млади леторасти, клони с изсъхнали почернели листа и плодове, които остават по дърветата и не окапват.

Mетоди и средства за борба

Агротехнически мероприятия:

Санитарна резитба за отстраняване на заразени леторасти и клони

- През периода на зимния покой болните клони и клонки се изрязват на 15-30 см под мястото на повреда, събират се в чували и се изгарят. Раните от резитбата се замазват с бял латекс или блажна боя с добавка на 1% медсъдържащи фунгициди. При силна санитарна резитба дърветата се пръскат с медсъдържащи продукти;

- Внимателно се изстъргват с остър нож раковините по стволовете и дебелите клони и раните се замазват с бял латекс или блажна боя с добавка на 1% медсъдържащ продукт за растителна защита. Стърготините от почистените раковини се изгарят;

- Инструментите за резитба след всеки отрез се дезинфекцират с 10% белина или спирт за горене - разреден с вода в съотношение 3:1.

Химична борба:

Зимно пръскане с разрешените за целта медсъдържащи фунгициди.

Обикновена  крушова листна бълха

Обикновената крушова листна бълха е повсеместно разпространена в цялата страна и се среща във висока численост в почти всички крушови насаждения. Вреди само по крушата. По-силно се нападат сортове с дълъг и продължителен растеж на леторастите. Освен основните повреди (смучене на сок от пъпките, цветните части, листата и плодовете), тя пренася микоплазма - причинител на болест, предизвикваща закърняване и загиване на крушовите дървета. През периода май-октомври бълхите снасят яйцата си по единично или във верижка по горната и долната страна на листата, близо до нерватурата. Възрастните индивиди от пето поколение се появяват в края на септември – началото на октомври. При понижаване на температурите през ноември те преминават в местата на зимуване – под напуканата кора на дърветата или под окапалите листа.

Необходимо е в периода края на септември - началото на октомври (след прибиране на плодовете) и при отчетена висока плътност от възрастни индивиди и ларви, да се проведе пръскане с разрешените инсектициди срещу пето поколение на неприятеля. С това третиране ще се намали популационната  плътност за следващата година.

Крушов пъпкопробивач

Неприятелят развива едно поколение годишно и напада само крушата. Обикновено през третата десетдневка на месец септември - началото на месец октомври се наблюдава активизиране на бръмбарите. Те се хранят с листните  и  плодни пъпки в продължение на 10 - 12 дни. Повредените плодни пъпки на крушата не се развиват, изсъхват и напролет окапват. При топло и тихо време започва яйцеснасянето. Женските индивиди снасят яйцата си, като прогризват канал в смесените пъпки и на дъното им полагат по едно яйце. Снесените през есента яйца остават да зимуват и ларвите от тях се излюпват на следващата пролет. Развитието на ларвите протича изцяло във вътрешността на пъпките.

Поради скрития начин на развитие на ларвите, борбата се провежда и е ефикасна само ако се провежда срещу активно хранещите се възрастни насекоми, преди яйцеснасяне. Ето защо от края на септември крушите трябва да се наблюдават и периодично да се правят отчитания. За да се открият бръмбарите,  е необходимо под короната на дървото да се постави платнище и ако след силно стръскване на клоните се преброят повече от 5 до 8 бръмбара, химичната борба е наложителна.

Третиранията за крушовата листна бълха засягат и крушовия пъпкопробивач.

Kостилкови овощни видове – праскови, кайсии, сливи, череши се третират с разрешените медсъдържащи продукти за растителна защита (при 70% окапали листа), за да се предпазят от бактериално изсъхване, сачмянки, къдравост по прасковата, кривули по сливата, ранно кафяво гниене и др.