При дефицит или излишък на минерални елементи житните също боледуват

В полски условия най-често симптоми на повреди по житните растения се наблюдават при недостиг на основните макроелементи - азот, фосфор и калий.

АЗОТ

При дефицит на азот по листата на младите растения се появява жълто-зеленикаво оцветяване, постепенно преминаващо в интензивно жълто. Върхът на листата започва да отмира, като повредите постепенно се разпростират към основата. При по-слабо изразен недостиг на този елемент посевът е силно неизравнен. Специфични симптоми на азотен дефицит се проявяват при некачествено подхранване  на посевите. В местата, където работните ходове на машината не са се застъпвали, растенията са силно хлоротични. Тези симптоми са известни като технологична ивичеста болест.

Високите норми на азотни торове могат да доведат до етиолиране /избледняване, изнежване/ на растенията, което от своя страна предизвиква физиологично полягане на посева. При високи норми азот и недостиг на почвена влажност по растенията се появяват пригори, които обикновено започват от долните етажи. Високите норми  повишават чувствителността на житните култури към брашнести мани и ръжди.

ФОСФОР

При недостиг на фосфор растежът и братенето на растенията се забавят. Обикновено листата запазват тъмнозеления си цвят и по-рядко придобиват пурпурен оттенък. Отмирането на най-старите листа започва от върховете им и постепенно обхваща цялата повърхност.

КАЛИЙ

Отсъствието на калий предизвиква периферен пригор по листата на всички зърнени култури. В ранните стадии от развитието им върховете и краищата на най-старите листа първоначално пожълтяват, а след това покафеняват и отмират. При калийно гладуване на ечемика освен периферен пригор върху листата се развиват и червено-кафяви петна. Стъблото отслабва и често се наблюдава полягане на пшеницата. Зърното остава спаружено и недохранено. Калият способства за надебеляване на епидермиса, поради което растенията стават по-устойчиви на гъбни заболявания, а общата им адаптивност спрямо стресови фактори на средата се повишава.

В ранна пролет често се наблюдава пожълтяване на най-долните листа на пшеницата, последвано от пригор и изсъхване. Тези повреди се появяват вследствие реутилизация на хранителните елементи, т.е. пренасочването им от долните към връхните етажи на растението. Това явление се среща често при висока въздушна температура, когато развитието на растенията напролет се възобновява, а почвената температура е ниска и тя задържа нормалното функциониране на корените и снабдяването на растението с минерални елементи.

Жълти, брашнести зърна по пшеницата

Семената на някои сортове пшеница, които имат стъклен лом, в момента на вършитбата могат да бъдат прошарени от по-светли, бледожълти, непрозрачни петна. Някои семена са изцяло променени, меки и брашнести. Наблюдаваните  признаци се дължат на различия в структурата и състава на ендосперма, който съдържа по-малко протеин и повече скорбяла в сравнение с нормалното зърно. Такива семена се мелят трудно, а отделянето на триците е непълно. Причините за появата на жълти или брашнести зърна са неблагоприятното съчетание между елементите азот, фосфор и калий.

Мерки за борба с жълтите, брашнести зърна

• Торенето с азот ограничава или напълно отстранява симптомите, докато торенето с калиев или фосфорен тор засилва проявите на болестта;
• Повишена склонност към образуване на жълти, брашнести зърна имат високодобивните и висококачествени сортове пшеница, които изискват значителни количества азотни торове.

Като правило признаците на хранителен дефицит по отношение на основните макро- и микроелементи се задълбочават при условията на почвено и въздушно засушаване. През последните години значението им се повишава вследствие глобалните промени в климата , която тенденция ще се запази и в бъдеще. Необходимо е балансирано торене с макро- и микроелементи съобразно почвената запасеност и видовите и сортови изисквания на културата.

Признаците на хранителни дефицити трябва да се отчитат върху младите растения преди да са достигнали височина 15-20 см, тъй като по-късно е невъзможно да се възстанови нормалното им развитие дори и след внасянето на съответните необходими торове. Освен това признаците на минерално гладуване на по-късни етапи от развитието на растенията се маскират от появата на болести и от повреди с разнообразна природа, а това силно затруднява диагностиката.