24 май – най-светлият празник на духа, който посява семената на знанието

На този ден в България се отбелязва националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя. През 855 г. Кирил и Методий създали глаголицата във византийския манастир Полихрон в областта Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да популяризират християнството сред славяноезичните народи.

Техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий продължили делото им. Те получили топъл прием в България от княз Борис през девети век, а кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като неин създател се сочи Климент Охридски, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.

Ден на българската писменост и култура

Като ден на просветата празникът се чества за първи път в Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.

Честит празник на буквите и словото

В края на 1968 г. Българската православна църква въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар. След това Денят на Кирил и Методий се отбелязва от църквата на 11 май.

По установената вече традиция Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, на който също се отдава почит на двама братя, остава на 24 май.

За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Народното събрание на 30 март 1990 г.

Химнът на Деня на българската просвета и култура – „Върви, народе възродени“, е написан през 1892 година. Автор на текста е Стоян Михайловски, който го публикува за първи път в списание „Мисъл“.

Снимки © БГНЕС