Петнистокрила дрозофила - Drosophila suzukii Matsumura – опасен неприятел по овощните култури

Drosophila suzukii Matsumura (Diptera: Drosophilidae) произхожда от югоизточна Азия и последователно се разпространява в много страни от Азия, Северна Америка и Южна Америка. В Европа D. suzukii е установен за първи път в Испания през 2008 г. Видът напада над 95 културни и диворастящи вида, като най-предпочитани са малини, ягоди, къпини, боровинки, череши, праскови, кайсии, сливи, грозде и др.  Женските индивиди на D. suzukii снасят яйцата си върху здрави, зазряващи плодове, които все още не са опадали. Основните повреди се причиняват от ларвите, които се хранят с месестата част на плодовете. Наранените плодове по-лесно се заразяват от други патогени и вредители и в рамките на няколко дни те се деформират, омекват и стават негодни за консумация и продажба (Караджова и др., 2015). D. suzukii е опасен неприятел за плодовата продукция в България и света, тъй като видът напада широк кръг от културни и диворастящи видове, има висок репродуктивен потенциал и бърз цикъл на развитие. Биологичната ѝ пластичност и толерантност към широк диапазон от климатични условия (от екватора до северните части на умерената климатична зона и от морското равнище до алпийската зона в планините, както и значителния потенциал за разпространение на мухата основно чрез заразени плодове води до причиняването на значителни икономически щети по плодовете на костилкови и ягодоплодни култури. Без прилагане на съответни мерки повредите от D. suzukii възлизат на $500 милиона на година в Западните щати на САЩ, а щетите са оценени на $27.5 милиона през 2013 г. В Орегон, производители на праскови са наблюдавали загуби до 80% в някои градини, а при малини до 20%. В Калифорния през 2009 г. около 1/3 от продукцията на череши е унищожена, като високи загуби са установени и при сливи. През 2010 г. във Франция и Италия е регистрирана загуба от D. suzukii в размер на 80% при ягоди и малини. Щетите от нападението от D. suzukii върху 40 000 дка ягодоплодни в провинция Тренто, Италия са оценени на € 500000 за 2010 г. и на € 3 млн. за 2011 г. През 2010 г. в Швейцария и Франция са наблюдавани значителни повреди при боровинки, а през периода 2012-2014 г. в Швейцария и Германия по някои сортове грозде като Мерло, Пино Ноар, Совиньон Блан и др. Наличието на множество растения-гостоприемници улеснява настаняването на вида в нови територии, поради което от 2011 г. D. suzukii е включена в A2 LIST ЕРРО (Списък на препоръчваните за официален контрол карантинни видове, срещани в района на Европейската и Средиземноморска Организация по Растителна Защита (EPPO).

Жизнен цикъл и морфология

Мъжки и женски индивиди D. suzukii

Дрозофилите като цяло се характеризират с висок репродуктивен потенциал и изключително бърз цикъл на развитие. D. suzukii зимува като възрастно насекомо на защитени от атмосферните влияния места. При подходящи условия може да се развива и целогодишно. Активна е при температури над 10°C (EPPO, 2010). Женските дрозофили са дребни мухи (2 до 3,5 мм), жълтеникави или кафяви на цвят с тъмни ленти на корема и изпъкнали червени очи. Имат голямо, трионовидно яйцеполагало, с което лесно пробиват кожицата на плодовете при снасяне на яйцата. Мъжките имат тъмно петно в края на всяко крило, от където идва името петнистокрила дрозофила. Яйцата са полупрозрачни, млечно бели и лъскави, като преди излюпването стават по-прозрачни, а ларвата във вътрешността им – по-ясно видима. Ларвите са бели и цилиндрични, достигат 3,5 мм дължина. Какавидата е кафеникава и достига стадий имаго за 4 до 14 дни. Какавидирането се извършва в плодовете или извън тях. Възрастните индивиди достигат полова зрелост 1-2 дни след имагинирането, а продължителността на живота им е около 300 дни. Женските мухи снасят яйцата си върху здрави, зазряващи плодове, а излюпените ларви се хранят с месестата част на плодовете. В рамките на няколко дни те се деформират, омекват и стават негодни за продажба. Цялото развитие на ларвите протича в плода. Продължителността на отделните стадии на развитие варират в зависимост от условията на околната среда, като от най-голямо значение е температурата.

Мониторинг

Мониторинговата програма на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за наблюдение на D. suzukii започва през 2012 г. с цел изясняване статуса на вредителя в България. Мониторингът е извършен от отделите по растителна защита в следните области на страната: Благоевград, Бургас, Велико Търново, Видин, Враца, Варна, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Пазарджик, Пловдив, Перник, Русе, Силистра, Сливен, София град, Стара Загора и Хасково. Извършени са визуални наблюдения на плодовете и са заложени уловки за възрастните на мухата на рискови места като стокови борси, тържища, складове, пазари, предприятия, места за преопаковане на плодове и ГКПП. Освен това са извършени и наблюдения на плододаващи трайни насаждения - череши, праскови, сливи, ягоди, малини, къпини, лозя и диви и декоративни гостоприемници. По-късно през 2015 г. въз основа на всички извършени наблюдения и проучвания в България е създадена и Националната програма за фитосанитарен контрол и борба с Drosophila suzukii Matsumura, където има предоставена подробна информация за вида.

За мониторинг на D. suzukii се използват различни готови уловки: универсални уловки за плодови мухи тип Тефритрап с трикомпонентен атрактант Биолуре и инсектицид, уловки тип Джаксън с атрактант тримедлур и уловки тип Рига с хранителна примамка или ръчно приготвени с хранителна примамка от ябълков оцет, бяло или червено вино. Проучвани са също смес от кафява захар, алкохол, оцет и вода, узрели банани, пюре от ягоди, ябълков сайдер или хлебна мая, захар и вода. От всички изпитвани примамки е установено, че като най-евтин и лесен за приложение атрактант може да се използва ябълковият оцет. Поставянето и отчитането на различни уловки трябва да се извършва през периода май – ноември. Резултатите от многобройни мониторингови проучвания в много страни показват голямото вариране в ефективността на примамките в зависимост от географския регион и обследваната култура. Това до голяма степен затруднява изработването на единен мониторингов подход, което довежда до необходимостта от бъдещи изследвания на регионално ниво. Целта е разработване на примамки с повишена чувствителност в конкретните региони, които да отразяват реалната численост на D. suzukii.

За района на Кюстендил, мониторинговата програма за наблюдение на петнистокрилата дрозофила започва да се провежда  през 2012 г. от Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ). За първи път в кюстендилския регион  петнистокрилата дрозофила е открита през месец септември 2014 г. в сливово насаждение. Единични възрастни от D. suzukii са установени и през 2015 г. в уловки тип “Riga cup trap” в две ябълкови и едно крушево насаждение. От направените проучвания през последните години е установено нарастване на плътността  на D. suzukii от 2 броя през 2014 г. до 2813 броя през 2018 г.  Най-голям брой възрастни индивиди са уловени в насаждения от малини и сливи и значително по-малък брой при череши. Намножаването на неприятеля започва в края на лятото и достига своя пик през септември. Тенденцията през последните години плътността на D. suzukii да нараства в края на лятото през месеците септември и октомври беше променена през 2023 г. Високата плътност още в края на юни, началото на юли доведе до значителни щети при черешите в района на Кюстендил. Това налага сериозно внимание от страна на производителите на череши и сливи в бъдещ период за навременно взимане на мерки относно този неприятел.

Контрол

За успешен контрол на Drozophila suzukii е необходимо прилагането на комбинация от профилактични, агротехнически, физически, биологични и химични методи от всички земеделски стопани.

Плодовете, които остават в насажденията служат като хранителен източник и позволяват завършване развитието на неприятеля.

При установяване на Drozophila suzukii, е необходимо :

• заразените плодове да се събират, да се изнасят от насаждението и да се унищожават чрез заравяне в почвата.
• заразените плодове да се поставят в здрави, добре завързани, полиетиленови чували и да се оставят за 1 седмица под действието на слънчевите лъчи.
• повредените плодове да не се използват за компостиране или ферментация.

• да се унищожат всички диви и декоративни растения-гостоприимници (къпини, махалебка, калина, люляк, орлови нокти, дрян и др.) в и около насажденията.

• биологичен контрол – от естествените неприятели и потенциалните биоагенти на D. suzukii, съобщени в литературата и включени в Списъка на биоагентите, които могат да се прилагат в Република България, утвърден през 2015 г. от Министъра на земеделието и храните и Министъра на околната среда и водите са:

         Anthocoris nemoralis (Hemiptera: Antochoridae)

Orius laevigatus (Hemiptera: Antochoridae)

Orius majusculus (Hemiptera: Antochoridae)

Dalotia coriaria (= Atheta coriaria) (Coleoptera: Staphylinidae)

Hypoaspis miles (Acari: Laelapidae).

• химична борба - широкият кръг растения гостоприемници изисква специфичен подход при провеждане на химичната борба при всяка конкретна култура. Има редица регистрирани продукти одобрени за съответната култура и включени в Списъка на разрешените инсектициди публикуван на сайта на БАБХ. Честото им приложение обаче, поради големият брой поколения и във фаза узряване на плодовете води до увеличаване риска от остатъци от пестициди в плодовете, развитие на устойчиви популации и унищожаване на насекомите опрашители и други полезни видове. Химичната борба основно е насочена срещу възрастните индивиди, тъй като ларвите се развиват вътре в плодовете и са трудно досегаеми от препаратите.

При черешата за 2024 г. регистрирани продукти за борба с D. suzukii са: Афърм 095 СГ – 200 г/дка, Афърм опти – 200 г/дка, Моспилан 25 СГ – 25 г/дка, Делегат 250 ВГ - 30 г/дка, Карате зеон 5 КС – 15 мл/дка, Маврик Ф/ Евур 2 Ф – 25 мл/дка, Ламдекс екстра – 60 100 г/дка, Дека ЕК/Деша ЕК/Дена ЕК/Полеци/ Десижън/ Делтин – 30-50 мл/дка, Синеис 480 СК – 20 мл/дка, Ним азал Т/С – 300 мл/дка, Флипер – 1-2 л/дка. Последните три продукта са одобрени за биологично производство.