Болести и неприятели при отглеждането на праз

Празът (Allium porrum L.) е зеленчукова култура и принадлежи към семейство Лукови (Alliaceae). Към този вид има още два твърде различни представители: слонски чесън (Allium ampeloprasum var. ampeloprasum), отглеждан за луковици и египетски праз или „курат“ (Allium kurrat), отглеждан в Египет и в Близкия изток за листа. Празът образува дълъг цилиндър от листа, които изсветляват, когато са покрити с почва. Растението може да достигне 0,6–0,9 м. и може да се отглежда като едногодишно, събрано след един вегетационен период или като двугодишно с два вегетационни периода. Засаден на полето, той е издръжлив и много сортове могат да бъдат оставени в почвата през зимата и да се берат при необходимост. Сортовете праз могат да се класифицират по няколко начина, но основният е разделянето на летен праз, който се бере през същия сезон, в който е засаден, и зимен праз, който може да се бере през пролетта на следващата година. Летните сортове праз са по-дребни от зимните, а зимните са обикновено с по-силен вкус.

Въпреки че съвременният праз не расте див, той вероятно е опитомен от диви предци в средиземноморския регион. Археологически обекти в древен Египет, както и стенни дърворезби и рисунки, показват, че празът е бил част от египетската  диета най-малко от второто хилядолетие пр.н.е. Според Papyrus Ebers, който се основава на древни египетски писания, празът е имал важна роля в древния Египет. Сега се отглежда на по-големи площи в Азия и Средиземноморието. В света се отглеждат около 2.5 милиона декара. Най-големите производители на праз са Индонезия, Турция, Белгия, Франция, Корея, Полша, Германия, Китай, Холандия и Испания. Средният добив от праз е 600-4000 кг/дка. Максималният възможен добив е 6000 кг/дка. Праз може да се отглежда в същите региони, където се отглежда лук. Обикновено достига зрялост през есенните месеци.

Таблица 2. Реколтирани площи (ха) и получени добиви (тона) от лукови култури (2015-2019) в България.

Празът се използва в кулинарията и за медицински цели. Лекият му вкус и лесното приготвяне правят зеленчука любимо допълнение към супи, гювечи, ястия и гарнитури. Той съдържа много витамини - витамин К, витамини от групата В, витамин С, витамин А и витамин Е и минерали - манган, мед, желязо, магнезий и калций. Празът съдържа антиоксиданти и има противовъзпалително действие. Предпазва кръвоносните съдове от запушване. Предпочита слънчеви терени, добре дренирани почви, богати на органично вещество, с рН 6.0-7.0. Има нужда от постоянна почвена влага. В България  обикновено се отглежда като втора култура. Семената за производство на разсад се сеят февруари-март, а разсадът се разсажда през месец юни. Консумира се в прясно и преработено състояние. Употребява се в различни ястия самостоятелно или като подправка. Поради специфичния му слабо лютив вкус и крехкото лъжливо стъбло той намира широко приложение в нашата кухня основно през зимните месеци. Неговата употреба през зимата се улеснява и от добрата му съхраняемост. Освен в прясно състояние може да се консумира и в сушено състояние. Празът е по-слабо лютив от лука и чесъна, с по-приятен вкус и може да се консумира в по-големи количества.

Студоустойчиво растение (издържа до минус 15-20°С), празът е особено взискателен към водния режим и може да се отглежда само при поливни условия. Взискателен е и към почвата и по-точно към съдържанието на хранителни вещества в нея. Най-добри резултати дава отглеждане на праз на дълбоки, влагоемни и богати на органични вещества песъчливо-глинести почви.

Добрите предшественици за отглеждане на праз са култури, които оставят площта чиста от плевели, освобождават я достатъчно рано, за да може да бъде подготвена добре. Преди засаждане или сеитба тя може да бъде заета от репички, спанак, салати, ранни картофи, зелен грах и др.

Празът може да бъде отгледан чрез предварително произведен разсад или чрез пряка сеитба на семената. Има две групи сортове праз – „европейски” с късо лъжливо стъбло (15-25 см) и „български” с дълго лъжливо стъбло над 45-50 см. У нас от втората група са разпространени два основни сорта: Старозагорски камуш и Старозагорски 72.

Неприятели

Тютюнев трипс (Thrips tabaci Lind.)

Нанася големи поражения по праза. Наблюдава се в посевите през цялата вегетация. Има 8-10 поколения годишно и зимува като възрастно насекомо и по-рядко като ларва по растителните остатъци, в почвата и др. Възрастните женски снасят около 100 яйца разположени поединично под епидермиса в паренхима от долната страна на листата. Вредят възрастните и ларвите, като смучат сок от листата и вегетационния връх на растенията. Вследствие на нанесените повреди по листата се образуват белезникави сребристи петна, които при силно нападение се сливат в ивици. Повредените листа се изкривяват, пожълтяват и засъхват откъм върха. По тях се забелязват малки, дребни черни точки – екскрементите на насекомото. При силно нападение листата изсъхват. Развитието на растението се потиска и добивът значително намалява. Повредените листа предават лош търговски вид на растенията.

Борба

Разрешени продукти за растителна защита: Дека ЕК/Дена ЕК/Десижън/Деша ЕК/Полеци/Делтин 50 мл/дка; Метеор 80-90 мл/100 л вода; Флипер 1-2 л/дка; Цитрин макс/Циперкил 500 ЕК/Циперт 500 ЕК/Поли 500 ЕК 5 мл/дка. Провеждане на 2-3 третирания през интервал от 7-10 дни.

Минираща муха по праза (Napomyza gymnostoma Loew). Вреди по луковите култури, но най-големи и забележими са повредите по праза. Миниращата муха развива 3-4 поколения годишно. Зимува като какавида в стъблата на праза, разположена в края на мината и много рядко в почвата под растението. Малка част от индивидите, неуспели да завършат развитието си, остават да зимуват като ларви, които по-късно какавидират. Летежът на презимувалото поколение започва в началото на април. Той е твърде разтегнат и това се обуславя от презимуването на двата стадия. Ларвите от това поколение обикновено вредят по зеления лук и чесъна. Възрастните второ поколение летят в края на май и началото на юни. Полово зрелите женски снасят върху кромида за глави, зимния чесън и по разсада на праза. Мухите от трето поколение летят от началото до средата на юли. Те снасят в стъблата на праза. Излюпените ларви минират стъблата, обвивните листа на мястото на повредата лесно се разпукват. Четвъртото поколение започва да лети в периода 1-10 август. Ларвите от четвъртата генерация се развиват по праза, завършват развитието си, какавидират и презимуват в растенията. Повредите се откриват в повечето случаи след прибирането на културата. В областта на лъжливото стъбло по външните 3-4 листа се наблюдават почти прави мини, насочени към дънцето. При нарастването стъблата на повредените растения се напукват по дължина и през пукнатините навлизат патогени, които причиняват гниене. Понякога лъжливото стъбло на праза с повреди от мухата порозовява и загнива по време на съхранението. В стъблата на силно нападнатите растения могат да се открият от 5 до 15 ларви и какавиди. Нападнатият от минираща муха праз има лош търговски вид и през зимата може да загние по време на съхранението. Борбата с миниращата муха по праза е много трудна, тъй като неприятеля развива няколко поколения годишно, женските мухи снасят яйцата под епидемиса на листата, а излюпените ларви водят скрит начин на живот и остават почти неуязвими от използваните инсектициди.

Борба

Разрешени продукти за растителна защита: ДекаЕК/Дена ЕК/Десижън/Деша ЕК/Полеци/Делтин 50 мл/дка; Метеор 80-90 мл/100 л вода. Провеждат се 2-3 третирания през интервал от 7 дни насочени срещу възрастните преди яйцеснасяне.

Болести

Мана (Peronospora destructor (Berk.) Casp.)

Заболяването е широко разпространено във всички райони, където се отглеждат лукови култури. В дъждовни години и ненавременна борба то може да компрометира реколтата. По-голямо е икономическото значение за лука. Когато е заразен посадъчният материал растенията са слаби, хлоротични с извити листа. При висока въздушна влажност листата се покриват с рехав виолетов налеп от спороношението на гъбата. Спорите се разнасят от въздушни течения и попадат в пазвите на листата на здравите растения и причиняват нови заразявания. По-късно по листата се появяват жълтеникави, хлътнали петна от прегоряла тъкан. Върху тях почти винаги вторично се заселва Stemphylium allii и те почерняват. Болестта може да порази цялата листна маса. Слиза надолу и по лъжливото стъбло. Презимува като мицел в заразените растения и като ооспори в почвата. Спорите на гъбата покълват в капка вода при температура 7-16⁰С.

Борба

Въвеждане на 3-4 годишно сеитбообръщение; почистване на растителните остатъци от предходната вегетация; спазване на пространствена изолация; отглеждане на проветриви площи; балансирано торене; при наличие на благоприятни условия за развитие на патогена и при поява на първи болни растения – третиране с ПРЗ; Регистрирани ПРЗ: Бордо микс 20 ВП 375-400 г/дка; Валис плюс 250 г/дка; Еъруан СК 270 мл/дка; Зоксис 250 СК 80-100 мл/дка; Копрантол дуо 270 г/дка; Корсейт 60 ВГ 30-40 г/дка; Мелоди компакт 49 ВГ 185 г/дка; Орвего 70 мл/дка; Президиум едно 83-100 мл/дка; Ридомил Голд Р ВГ 500 г/дка; Сигнум 150 г/дка; Тейзър 250 СК 80-100 мл/дка;

Сиво ботритисно  гниене (Botrytis squamosa J.C.Walker). По листата се появяват малки бели лезии със светлозелен ореол, които с напредването на възрастта нарастват. При продължителни периоди с висока влажност гъбата се развива  бързо и причинява загиване на листата. Появата й се благоприятства освен от висока влажност и от високи температури. Причинителят оцелява върху растителни остатъци от културата или в почвата.  По-старите листа са по-податливи на нападение от по-младите.

Борба

Въвеждане на 3-4 годишно сеитбообръщение; почистване на растителните остатъци от предходната вегетация; спазване на пространствена изолация; засаждане на растенията в единични редове на разстояние най-малко 30 см, което ще осигури по-добра циркулация  на въздуха и бързо просъхване на листата след дъжд; напояването да се  провежда във време, което ще позволи растенията да изсъхнат достатъчно; балансирано торене; при наличие на благоприятни условия за развитие на патогена и при поява на първи болни растения – третиране с ПРЗ. Регистрирани: Еруне 40 СК 200 мл/дка; Претил 200 мл/дка; Сигнум 150 г/дка; Суич 62,5 ВГ 100 г/дка.

Прилагането на подходящи фунгициди да става когато растенията имат поне пет същински листа и първи симптоми на заболяването.

Бяло гниене (Sclerotium cepivorum Berk.)

Причинява се от гъбен патоген, който вреди по растенията праз през целия вегетационен период. Презимува в почвата. Симптомите включват хлороза на листата, увяхване и загиване на растението. Наблюдава се развитие на белезникав, памукоподобен мицел върху подпочвената част на стъблото с малки кръгли оранжевокафяви склероции. Поради благоприятните условия по-разрушително е действието на гъбата през ранна пролет и есента.

Борба

Започва с подходящи превантивни мерки, които включват: борба с плевелите; почистване на растителните остатъци; безопасни разстояния между растенията за по-добра аерация и подобряване на дренажа на почвата. Общото състояние на растенията, свързано с торене, напояване и климатичните особености също може да повиши тяхната толерантност. Да не се засажда праз на площи, в които е имало болни растения през предходните години. Въвеждане на подходящо сеитбообръщение. По възможност обеззаразяване на оборудването при преместване от заразени към здрави площи. Третиране с ПРЗ. Регистрирани: Еруне 40 СК 200 мл/дка; Претил 200 мл/дка.

Ръжда (Puccinia porii (DC) Rud., (syn. Puccinia alii)

Напада предимно праза,  чесъна и по-слабо лука. Развива се от средата на лятото до края на есента. По листата се появявят удължени хлоротични петна, върху които по-късно се образуват ръждиво-червеникави купчинки от уредоспори на гъбата. Патогенът презимува в многогодишни гостоприемници, в растенията, оставени за семе, или в болните растителни остатъци, намиращи се в почвата. Развитието на заболяването е по-силно при влажно време и при използване на високи норми азотни торове. Болестта е повсеместно разпространена и по-често се появява в хладни и влажни лета и по поречията на реките. Признаците се появяват 20-30 дни след заразяване.

Борба

Въвеждане на 2-3 годишно сеитбообръщение; сеитба далеч от върби и тополи, които са междинен гостоприемник на патогена; почистване на растителните остатъци в края на вегетацията; пространствена изолация от площи, заети с лукови през предходната година; третиране с ПРЗ при поява на първи петна. Регистрирани ПРЗ: Дифаз 100 мл/дка; Зоксис 250 СК 80-100 мл/дка; Кустодия 50-100 мл/дка; Луна експирианс 60-100 мл/дка; Нориос 250 СК 80-100 мл/дка; Ортива Топ СК 100 мл/дка; Сигнум 150 г/дка;

Пурпурни петна по луковите (Alternaria solani f. sp. porri Sor.)

Напада всички лукови, но по-голямо значение има за семепроизводните посеви. По листата и цветоносите се появяват малки воднисти петна с бели центрове. Те бързо нарастват, оцветяват се в кафяво до пурпурно, с червен или лилав ръб и жълт ореол. Големите петна могат да се слеят и да обхванат целия лист. Зоната над петната загива. От листата патогенът слиза надолу в лъжливите стъбла. Нападнатите тъкани са воднисти, а впоследствие стават жълтеникави до червено-кафяви. Между люспите се развива зеленикаво-кафява плесен. Заразява семената повърхностно. Развива се при висока влажност. Спорулацията протича през нощта върху влажната листна повърхност.

Борба

Въвеждане на 4-5 годишно сеитбообръщение; сеитба на здрави или обеззаразени семена (термично обеззаразяване на семената при 50⁰С за 15-20 мин); при наличие на благоприятни условия (висока влажност), или при поява на първи петна – третиране с ПРЗ; Регистрирани ПРЗ:  Бордо микс 20 ВП 375-400 г/дка;  Зоксис 250 СК 80-100 мл/дка; Нориос 250 СК 80-100 мл/дка; Ортива Топ СК 100 мл/дка; Ридомил Голд Р ВГ 500 г/дка.

Система от агротехнически мероприятия за борба срещу вредителите по праза

• Сеитбообращение в зависимост от регистрираните болести и неприятели през вегетацията;
• Спазване на пространствена изолация;
• Оптимална гъстота на растенията в посевите. Сгъстяването на растенията ограничава въздушния поток, което от своя страна увеличава влажността и създава благоприятни условия за развитието на болести;
• Засаждане на проветриви, слънчеви места, върху добре дренирани почви;
• Да се избягва отглеждане на праз в близост с тополи и върби, които са гостоприемници на причинителя на ръждата;
• Поддържане на площите чисти от плевели;
• Почистване на площите от остатъци на старите растения след изваждане;
• Своевременно изнасяне на праза от полетата;
• Поливане с капкови системи вместо с оросяване;
• Балансирано торене и напояване;
• Добрата агротехника (торене, обработка на почвата, поливане) допринася за отглеждане на силни и добре развиващи се растения;
• Отстраняване на първите болни или със силно нападение от неприятели растения в посева;
• Навременно прибиране на реколтата, изваждане на всички растения, събиране и унищожаване на растителните остатъци, дълбока обработка на почвата;
• Съхраняване на продукцията при подходящи условия, температура и влажност;
• Измиване на оборудването след използване;
• Продукцията предназначена за консумация за зелено не се третира с химични продукти за растителна защита.

При приготвяне на работните разтвори да се прибавя прилепител. Да се спазват карантинните срокове на използваните продукти за растителна защита.