Corteva

Растителнозащитни мерки при овощни култури през ноември

Автор(и):  ас. Кирил Кръстев, Институт по декоративни и лечебни растения – София
Дата: 10.11.2024      1087

Зимата вече настъпва и листопадните растителни видове се подготвят за зимен покой. След като листата на овощните окапат е време за важни, превантивни растителнозащитни мерки. Така ще се предотврати увеличението на фитопатогенна зараза и популацията насекоми през следващата година.

През ноември условия за провеждане на есенните растителнозащитни пръскания при овошките ще има в началото на месеца, в средата на второто и през повечето дни от третото десетдневие.

Втората половина на ноември е подходящ срок за засаждане на овошки.

Сега е моментът и да изготвите план за борба с болестите и неприятелите през следващата година. Добре е да се направи и разчет за препаратите и материалите, необходими за провеждане на борбата с болестите и неприятелите през следващата година.

Тъй като на някой болести мицелът се запазва в листата, плодовете и почвата, както и това че насекомите могат да зимуват в почвата, да зимуват по заразените плодове и дървесина и да образуват гъсенични гнезда по леторасти и листа се налагат следните мерки:

При семкови, костилкови и орехоплодни

цилиндоспориоза

Цилиндроспориозата е икономически важна болест за районите на отглеждане на черешата и вишната, но има най-голяма вредоносност за овощните разсадници и младите овощни насаждения. Борба с болестта трябва да започне още от есента чрез заораване на окапалите листа, с цел намаляване на първичната инфекция

При силно нападнати, преди листопада, ябълкови и крушови дървета от струпясване и черешови – от цилиндроспориоза окапалите им листа се събират и пръскат с 5% карбамид.

За борба с кафявото и черно гниене, загиването на завръзите на дюлята, бадемовият семеяд, прасковеният клонков молец, златозадката и бялата овощна пеперуда мумифицираните плодове и гъсеничните гнезда се събират и унищожават.

Изрязват се и се изгарят заразените от брашнеста мана леторасти по ябълката и прасковата, заразените от струпясване, черно гниене и кафяви листни петна леторасти по крушата, нападнатите от сачмянка леторасти по костилковите и бадема, заразените от кафяво гниене по семкови и костилкови видове, леторастите на бадема, нападнати от церкоспороза, оранжеви листни петна и струпясване, на ореха от антракноза и бактериоза, на леската от лешников сечко, яйчните пръстенчета на пръстенотворката и яйчните щитчета на ябълковия молец.

За унищожаване на зимуващите гъсеници на ябълковия, сливовия и ореховия плодов червей, крушовия пъпкопробивач, кръгломиниращия молец, корестата завивачка, ябълковата стъкленка, крушовите бълхи, глоговия акар и яйчните купчинки на гъботворката, старата кора на овощните дървета се остъргва, събира се и се изгаря. Остъргването се извършва с тъп нож, без да се засяга ликовата част на кората, а отпадъците се събират в платнище и се изгарят.

антракноза

Антракнозата по ореха е най- разпространената и най-сериозна болест по орехите. Причинява се от гъба и атакува всички видове орехи

Окапалите листа в ореховите насаждения се събират и изгарят, за да се унищожи зимуващата в тях зараза от антракноза и бактериоза.

Почвата в овощните насаждения се изорава дълбоко, за да се унищожат ябълковата оса, змиевидноминиращият молец, ларвите на майския бръмбар, ябълковият цветопробивач, крушовата дървеница, вишневата листна оса, черешовата муха, костилкоплодовата листна оса, сливовата плодова оса, бадемовият семеяд, бадемовата листна оса, ореховият плодов червей, лешниковият и кестенов хоботник.

Чрез дълбоко заораване на листата се унищожават и струпясването по ябълка и круша, бели листни петна по крушата, кафяви листни петна по дюлята и крушата, черно гниене по семковите овощни видове, загиване на завръзите на дюлята, червени листни петна по сливата, церкоспороза, оранжеви листни петна и струпясване по бадема, антракноза и бактериоза по ореха. Така листата изгниват, а заедно с тях загиват и причинителите на болести.

Прасковените, кайсиевите, черешовите, вишневите и бадемовите насаждения се напръскват с 2 % бордолезов разтвор ( 2 кг син камък и  1,5 кг негасена вар за 100 л вода) за борба със сачмянката и инфекциозна апоплексия.

Стъблата и дебелите клони на овощните дървета се намазват с 20% варна каша и малко глина за предпазване от зимните мразове, за унищожаване на лишеите и мъховете и за отблъскване на миризливия дървесинояд и дървесницата.

При ягоди

Изорава се почвата за унищожаване на възрастните от ягодово стъблохоботниче, ягодови хоботници, белите и червените листни петна.

При малини

Изрязват се и се унищожават заразените от антракноза, дидимела и нападнати от малинова галица или агрилус издънки.

малинов

Обикновеният малинов бръмбар през последните години се превърна в икономически най-важния неприятел на малините. Борбата с него се извежда чрез обработка на почвата около малиновите храсти и в междуредията през есента и чрез двукратно пръскане на малиновите насаждения с един от разрешени за употреба  инсектициди преди цъфтежа и после срещу ларвите, в началото на излюпването им, в края или след прецъфтяване на малините

Изорава се почвата в междуредията на насажденията, за да се унищожат възрастните на малиновия бръмбар и ларвите на малиновата галица и причинителите на ръждата, антракнозата и листните петна.

При касис

касисова

Касисовата стъкленка у нас е разпространена повсеместно. Напада касиса и другите френски грозда. Повредите по леторасти могат да достигнат над 30-40%.

Изрязват се и се изгарят леторастите, нападнати от американска брашнеста мана и стъкленка.

Изорава се почвата за унищожаване на касисовата галица, която зимува като ларва в пашкул върху почвената повърхност.