Септориози при зимната пшеница

Септориозите по пшеницата са сериозни и често срещани гъбни заболявания при зимната пшеница. Те придобиват все по-голямо значение за пшеничното производство у нас наред с ръждите и брашнестата мана. Причините за това са благоприятните климатични условия за развитие на патогена, отглеждане на чувствителни сортове, неправилна агротехника. Към септориозите се отнасят листните петна и пролетният листен пригор. Те се срещат ежегодно в пшеничните посеви у нас и въпреки, че намалението на добива е по-слабо в сравнение с ръждите те не бива да бъдат подценявани.

Листните петна, наричани още ранен листен пригор е гъбично заболяване с причинител Septoria tritici. Симптомите на болестта се наблюдават още наесен под формата на малки сиво-зелени петна с неясни очертания, като петната могат бързо да се разраснат. Постепенно централната част на петната придобива бледо-кафяв цвят с разположени в него дребни черни точици (пикнидии). Подобни симтоми могат да бъдат наблюдавани и върху стъблата на пшеничните растения. Силно нападнатите растения изглеждат слаби, а полученото в последствие зърно е дребно и спаружено. В някой случай може да се стигне и до загиване на цели растения. Листният пригор се развива по пшеницата едновременно с болести като брашнеста мана и кафява ръжда.

Причинителят на заболяването зимува в нападнатите растителни части под формата на мицел и конидии, а при мека зима е в състояние да развива непрекъснато. Благоприятни условия за развитие на болестта се наблюдава при висока въздушна влажност (80-90%), продължително дъждовно време съчетано с температура на въздуха около 20-22°С.

Пролетният листен пригор се причинява от гъбният патоген Septoria graminum, като смптомите се наблюдават през пролетта под формата на елиптични бледо-кафяви петна, като в някой случай са ограничени от тесен кафяв венец. В последствие в петната се появяват и множество черно кафяви пикнидии. При силно нападение листата прегарят и изсъхват.

Патогенът презимува чрез пикнидии в заразените растителни остатъци, а чрез образуваните от тях спори се осъществяват нови заразявания през пролетта. Силно дъждовното време и високата влажност на въздуха благоприятстват развитието на болестта.

Борбата срещу споменатите фитопатогените се води чрез различни мероприятия включващи спазване на две-три годишно сеитбообращение с пространствена изолация от миналогодишните пшенични посеви, избягване на ранна сеитба и унищожаване на растителните остатъци и самосевки след жътва чрез почвообработка. Използване на балансирано торене, като не трябва да използват високи азотни норми тъй като растенията стават по-податливи на инфекцията. Химичната борба включва използването на фунгициди превантивно или при установен праг на икономическа вредност.

Снимки ©: C.Grau und B.Burrows