Септориози при зимната пшеница

Резюме

Септориозите са едни от основните гъбни заболявания, често срещани в пшеничните посеви. Към тях се отнасят листните петна и пролетният листен пригор. Основното им влияние върху растенията е намаление на добива и влошаване качеството на зърното. Борбата с тях се води чрез различни агротехнически мероприятия и използване на фунгициди.

Септориозите по пшеницата придобиват все по-голямо значение за пшеничното производство у нас наред с ръждите и брашнестата мана. Причините за това са благоприятните климатични условия за развитие на патогена, отглеждане на чувствителни сортове, неправилна агротехника. Към септориозите се отнасят листните петна и пролетният листен пригор. Те се срещат ежегодно в пшеничните посеви у нас и въпреки, че намалението на добива е по-слабо в сравнение с ръждите те не бива да бъдат подценявани.

Листните петна, наричани още ранен листен пригор е гъбично заболяване с причинител Septoria tritici. Симптомите на болестта се наблюдават още наесен под формата на малки сиво-зелени петна с неясни очертания, като петната могат бързо да се разраснат. Постепенно централната част на петната придобива бледо-кафяв цвят с разположени в него дребни черни точици (пикнидии). Подобни симтоми могат да бъдат наблюдавани и върху стъблата на пшеничните растения. Силно нападнатите растения изглеждат слаби, а полученото в последствие зърно е дребно и спаружено. В някой случай може да се стигне и до загиване на цели растения. Листният пригор се развива по пшеницата едновременно с болести като брашнеста мана и кафява ръжда.

Причинителят на заболяването зимува в нападнатите растителни части под формата на мицел и конидии, а при мека зима е в състояние да развива непрекъснато. Благоприятни условия за развитие на болестта се наблюдава при висока въздушна влажност (80-90%), продължително дъждовно време съчетано с температура на въздуха около 20-22°С.

Пролетният листен пригор се причинява от гъбният патоген Septoria graminum, като смптомите се наблюдават през пролетта под формата на елиптични бледо-кафяви петна, като в някой случай са ограничени от тесен кафяв венец. В последствие в петната се появяват и множество черно кафяви пикнидии. При силно нападение листата прегарят и изсъхват.

Патогенът презимува чрез пикнидии в заразените растителни остатъци, а чрез образуваните от тях спори се осъществяват нови заразявания през пролетта. Силно дъждовното време и високата влажност на въздуха благоприятстват развитието на болестта.

Борбата срещу споменатите фитопатогените се води чрез различни мероприятия включващи спазване на две-три годишно сеитбообращение с пространствена изолация от миналогодишните пшенични посеви, избягване на ранна сеитба и унищожаване на растителните остатъци и самосевки след жътва чрез почвообработка. Използване на балансирано торене, като не трябва да използват високи азотни норми тъй като растенията стават по-податливи на инфекцията. Химичната борба включва използването на фунгициди превантивно или при установен праг на икономическа вредност.

Снимки ©: C.Grau und B.Burrows

Литература:

1. Ponomarenko, A., Goodwin, S., Kema, G. (2011), Septoria tritici blotch (STB). Plant Health Instr, 10.
2. Fones, H., Gurr, S. (2015), The impact of Septoria tritici Blotch disease on wheat: An EU perspective, Fungal genetics and biology, 79, 3-7.
3. Gilchrist, L., Dubin, H. (2002), Septoria diseases of wheat, Bread Wheat Improvement and Production, FAO Plant Production and Protection Series (30).
4. Ставчева, Й. (2003), Атлас болезней сельскохозяйственных культур, Том 3 Болезни полевых культур.
5. https://ahdb.org.uk/knowledge-library/septoria-nodorum-disease-symptoms-in-cereals
6. Prescott, J., Burnett, P., Saari, E., Ransom, J., Bowman, J., De Milliano, W., .Geleta, A. (1986), Wheat diseases and pests: a guide for field identification.
7. Wolf, E. (2008), Septoria Tritici Blotch, Plant Pathology, EP133.
8. Loughman, R., Thomas, G. (1992), Fungicide and cultivar control of Septoria diseases of wheat, Crop Protection, 11(4), 349-354.