Пролетна сеитба на зеленчукови култури

През февруари и март се засаждат някои студеноустойчиви култури.

Летният чесън за производство на глави се засажда през втората половина на февруари до началото на март. Използват се луковици с добре развити скилидки. Засаждат се само външните скилидки, които са по-едри и от тях се получават силни растения.

Важно условие е, те да са от напълно здрави луковици. С посадъчния материал се пренася чесновата форма на стъблената нематода, която напада чесъна и лука и е изключително вредоносна. Нападнатите скилидки са силно раздалечени една от друга в луковицата, често имат жълто-кафяв цвят и лоша миризма. В складовете нематодата продължава да се развива и силно нападнатите глави обикновено загиват. Чесънът да се засажда на едно и също място не по-рано от 3-4  години.

Технология за отглеждане на чесън

Обеззаразяването на скилидките преди засаждането се извършва чрез накисване във вода. Те се поставят в решетест съд, дъното на който опира във водата. Нематодите преминават във водата, която през 24 часа се сменя и се изхвърля. Още по-добре е, ако водата е течаща. Процедурата продължава три дни и след това скилидките се потапят в 1% формалинов разтвор и се разстилат на слънце за няколко дни, за да просъхнат. Съхраняват се при 4-5°C. От нематодата, която заразява чесъна, не се нападат доматите, пиперът,тпатладжанът, герберът, невенът и хмелът.

Преди засаждане е добре скилидките се потапят в разтвор от разрешен фунгицид срещу сивото гниене, причинено от гъбата Borytis porri и бялото склеротийно гниене.

Към края на февруари – началото на март се засяват чрез директна сеитба лук за производство на глави от семе или от арпаджик. Използват се проветриви, богати на хранителни вещества почви, добре дренирани и добре огрявани от слънцето, чисти от плевели площи. Добре е културите, които са отглеждани преди това да са торени с оборски тор, защото лукът не понася директно торене с него. За равномерното и бързо прорастване на арпаджика сухата част на шийката преди засаждането се отрязва, но се внимава да не се засегне нарастващият връх. Накисва се във вода със стайна температура. Главичките се набождат на 2 до 4 см, добре се притискат в почвата и се поливат.

Технологии за отглеждане на лук

След засаждане на лука основната грижа е да се поддържа почвата рохкава и чиста от плевели. Опитът показва, че при засаждането на лука за семе през февруари добивите са по-високи, отколкото през есента.

Морковите за ранно полско производство се засяват от 20 февруари до 10 март. Със семената им се пренася опасната за кореноплодните болест черно гниене. Затова се сеят само семена, взети от здрави растения. За културата се избират площи, отдалечени от тези, на които са отглеждани предната година моркови. Добри предшественици са бобови култури, краставици, общо култури торени с оборски тор. Почвата трябва да е добре обработена и чиста от плевели.

В края на февруари до 10 март се засяват магданозът и копърът, а пащърнакът – от 10 февруари до 10 март. Семената на целината се засяват за получаване на разсад, който се отглежда около 70 дни до засаждането на открито. Сеитбата на граха е в края на февруари – началото на март. В този период идва ред и на репичките и спанакът.

Технология на отглеждане за отглеждане на бобови зеленчуци

През този ранен период се полагат грижи, за да се подготви посадъчният материал на картофите, които в зеленчукопроизводството се отглеждат като ранна пролетна култура. През зимния сезон клубените се подлагат на различни въздействия, за да се получат добри, къси и оцветени за вида кълнове.

Засаждането на ранните картофи започва в началото на март в най-топлите райони на страната. Три седмици преди това се прави закаляване на клубените, като помещението се таъмнява и се охлажда до 2/3 градуса. При тези манипулации по клубените се появяват различни болестни симптоми. Ако носят зараза, много е важно клубените, които покажат и най-малките петна от загниване, да бъдат отстранени, защото заразата се увеличава по време на съхранението. Затова засаждането на здрав посадъчен материал е водещо условие за предотвратяване на нападение от най-опасните болести. Например при фитофтората заразата в полето се подновява основно от болни клубени.