Устойчиви практики за резитба и торене в ябълкови и черешови градини в землището на град Птолемаида

Регионът Македония в Гърция е известен, не само с лигнитни въглища, които дълги години са били основен поминък на населението, но и с овощните си градини. На запад голяма част от областта е с надморска височина над 600 - 700 метра със студени зими и топли лета, а на юг граничи с Егейско море.

Микроклиматът и почвите, богати на минерали, са предпоставка за развитието на овощарството в региона, който не на шега е наречен от местните „най-голямата кошница с плодове в Гърция“.

Изборът е огромен, има насаждения с грозде, ябълки, ягоди, киви, круши, череши, сливи и смокини. Но овощната култура, която заема първо място тук, е прасковата.

Oбмен на опит и знания в биологично отглеждани овощни градини

В края на януари в землището на град Птолемаида агроном инж. Стратос Цакирис посрещна своите гости от България – сдружение на земеделски производители Семеле* и фирма Фито Терра*  в ябълковите градини на района.

Агрономът Цакирис е с дългогодишен опит в отглеждането на ябълкови и черешови овощни видове и грижата му за тях е целогодишна.

„Регионът се ориентира към екологично и чисто земеделие“, споделя гръцкият домакин. За поддържане на здрави ябълкови, крушови и черешови градини, за подобряване на добива и за осигуряване на дългосрочна устойчивост на овошките, най-важни остават агротехническите мероприятия, като резитба и торене.

Устойчиви практики за резитба и торене в ябълкови градини за оптимизиране на производството

„Резитбата подобрява циркулацията на въздух и по този начин намалява рисковете от заболявания“, споделя пред колегите си от България агроном Цакирис. Освен това подобрява проникването на светлина към насаждението, което гарантира и по-добри вкусови качества на плодовете.

При ябълковите насаждения се препоръчва да се извършва резитба в зимния период до ранна пролет (преди разпукване на пъпките), за да се предотврати увреждане от замръзване.

При черешите е желателно да се прави лятна резитба – след прибиране на реколтата в края на лятото за минимизиране на риска от бактериални болести.

В градините, за които се грижи агрономът, се използват предимно ръчни инструменти и останалите клони от резитбата се нарязват на дребни пaрчета, които се оставят в насажденията, като по този начин се създава естествено компостиране и обогатяване на почвата.

Друг важен момент от процеса на отглеждане на овошки е правилното торене. Провеждането на почвени и листни анализи ежегодно предотвратява прекомерното торене. Прицизното им приложение гарантира, че хранителните вещества се прилагат само когато е необходимо, както и че се осигуряват необходимите хранителни елементи за конкретната култура. Намаляването на синтетичните торове в полза на огранични и нисковъглеродни е основна задача в градините на гръцкия агроном. Той използва различни земеделски практики, които подобряват здравето на почвата, като компост, оборски тор, биовъглен, подобряващ улавянето на въглерод и запазва влагата в почвата. Фиксирането на азот в овощните насаждения се осъществява чрез използването на микробиални торове с екстракти от морски водорасли и микоризни гъби. Органичните торове стимулират усвояването на хранителни вещества от корените на растенията и подобряват структурата на почвата.

*Обмен на опит в овощните градини в областта на гр Птолемаида. По покана на гръцкият агроном инж Стратос Цакирис, със съдействието на фирма Сандрос Гърция (Сандрос присъстват в България чрез фирма Фито Терра официален техен представител за семена и разсад Хайнц както и за биостимуланти и торове Атлантика Агрикола), а от българска страна сдружение от земеделски производители Семеле.

Допълнителните практики, които се използват успешно в стопанството, за които се грижи агроном Цакирис, са aгролесовъдство и въвеждането на интегрирано управление на вредителите (IPM) с цел намаляване на използваните пестициди. Устойчивите на болести сортове също са част от задължителната овощарска програма на агронома. Той добавя и спазването на  сезонни агрономически протоколи, които гарантират оптимизиране на производството.

Агрономически протокол за ниско въглеродно производство на ябълки, круши и череши – практики и полза

Зима (сезон на покой) – провеждане на почвени анализи, резитба,

предотвратява прекомерната употреба на торове.

Ранна пролет се използват компост или органични торове. Намаляват се синтетичните торове, за да се подобри микробиома на почвата.

Пролет/Лято – въвеждане на покривни култури, използване на капково напояване, което подобрява фиксирането на азота и намалява загубата на вода.

Лято (след прибиране на реколтата за череши)  – лятна резитба, прилагане на биовъглен и микробиални торове. Подпомага се повторния растеж и се подобрява структурата на почвата

Есен – Нанася се мулч от подрязан материал и се подготвят насажденията за зимата.

Чрез въвеждане на устойчиви техники за резитба и торене производителите на ябълки, круши и череши могат да подобрят производителността на овощните си градини, като същевременно намалят своя въглероден отпечатък. Прилагането на структуриран агрономически протокол, базиран на здравето на почвата, гарантира богата и качествена продукция.