Плевелите като гостоприемници на болести и неприятели по културните растения

Резюме

Понятието плевел в земеделието се отнася до всеки див или полукултурен вид, който се намира в посева от културни растения, въпреки волята на човека. Вредата от плевелите се проявява повсеместно, ежегодно или през целия вегетационен период, във всички посеви и насаждения. Плевелите влошават условията за развитие на културните растения, тъй като усвояват влагата и хранителните вещества в почвата, заглушават или засенчват културните растения, черпят храна директно от растенията, спомагат за развитието и разпространението на болестите и неприятелите по културните видове (тъй като са техни основни или междинни гостоприемници), затрудняват извършването на механизираните обработки, влошават качеството на продукцията и др. Силната им адаптивност към условията на околната среда ги прави сериозен проблем за нормалния растеж и развитие на земеделските култури в световен мащаб. Този преглед обобщава данни от проучвания в страната и чужбина върху плевелите, гостоприемници на икономически важни болести и вредители по земеделските култури.

Известно е, че плевелите са едни от основните вредни фактори в земеделието. В обработваемите площи плевелите са основни конкуренти на земеделските култури по отношение на водата и хранителните вещества, потискат нарастването, намаляват добивите и рентабилността на производството от единица площ. Тяхната силна пластичност и конкурентноспособност, към условията на средата, ги прави сериозен проблем за нормалния растеж и развитие на земеделските култури. Вредното влияние на плевелите обаче не се изчерпва само с конкуренцията им по отношение на основните вегетационни фактори, но те подпомагат и разпространението на повечето неприятели, причинители на болести, като създават огнища за тяхното намножаване, затрудняват механизираното отглеждане на културите, оскъпяват обработките на почвата, прибирането на реколтата и др.

Настоящият обзор има за цел да обобщи данните от проучвания у нас и в чужбина относно плевели гостоприемници на икономически важни болести и неприятели по земеделските култури.

Много плевели и културни растения се нападат от едни и същи болести (гъбни, бактериални, вирусни) и неприятели (различни видове дървеници, различни видове хоботници, листни въшки, трипсове и други неприятели), които по време на вегетацията на културите, и след прибиране на реколтата се превръщат в огнища за тяхното разпространение. Голям брой вредни насекоми преди поникването на посевите се хранят с плевелни растения, които подпомагат развитието на тези насекоми в периодите, когато за тях няма подходяща храна.

Сив царевичен хоботник

Така например, паламидата (Cirsium arvense L.), пиреят (Elytrigia repens L.), троскотът (Cynodon dactylon L.) и видовете великденче (Veronica ssp.) са предпочитана храна за сивия царевичен хоботник, който е опасен неприятел за царевицата, но също така напада и пшеницата, ечемика, слънчогледа, граха, фасула и др. Пиреят (Elytrigia repens L.) и троскотът (Cynodon dactylon L.) са гостоприемници и на моравото рогче, което представлява склероцийната форма на гъбата Claviceps purpurea, която напада главно ръжта. Някои от причинителите на кореновото гниене при пшеницата нападат и корените на пирея (Elytrigia repens L.).

Рапичен цветояд

В последните години се отглеждат и площи с рапица, за която трябва да се знае, че силно се напада от рапичен цветояд (Meligethes aeneus F*), който нанася големи щети на тази култура. Рапичният цветояд напада и кръстоцветните плевели - див синап (Sinapis arvensis L.) и дива ряпа (Raphanus raphanistrum L.), но не пречи на тяхното осеменяване. Земните бълхи от род Phyllotreta и рапичната стъблена бълха (Psylliodes chrysocephala L.), през есента, първоначално, се хранят с кръстоцветни плевели дива ряпа (Raphanus raphanistrum L.), див синап (Sinapis arvensis L.), а по-късно се прехвърлят върху рапичните растения и при масово намножаване са в състояние да нанесат съществени повреди. В рапичните полета зелевата листната въшка (Brevicorynae brassicae L.) паразитира върху различни плевелни и културни растения. Полският синап (Sinapis arvensis L.), се напада и от причинителя на бялата ръжда и гушата, които са опасни болести по кръстоцветните култури.

Брашнеста мана

Редица житни плевели, като видовете райграс (Lolium ssp.), видовете овсига (Bromus ssp.), дивия овес (Avena fatua L.), кокоше просо (Echinochloa crus-galli L.) и др., служат като резерват на причинителите на някои болести по житните култури (брашнеста мана, фузариози, пшенична щрихова, агропирова мозайка и др.) и на някои неприятели (ивичеста житна бълха, хесенска муха, черна пшеничена муха и др.). Навременната и успешна борба с тези плевели би ограничила в голяма степен разпространението на неприятеля и би подпомогнала борбата срещу него.

Голям брой плевели са гостоприемници и на листни въшки. Наличието на паламида (Cirsium arvense L.), поветица (Convolvulus arvensis L.), полски синап (Sinapis arvensis L.), обикновен щир (Amaranthus retroflexus L.) и овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris L.), са така наречените хранителни гостоприемници на памуковата листна въшка и на тютюневия трипс и до голяма степен определят появата и разпространението им в земеделските площи.

Балурът (Sorghum halepense L.), пиреят (Elytrigia repens L.), сивата кощрява (Setaria viridis L.), зелената кощрява (Setaria glauca L.), видовете овсига (Bromus ssp.), дивият овес (Avena fatua L.), са гостоприемници на вируса, причиняващ агропировата мозайка. Вирусът на жълтата мозайка и картофения ипсилон е установен върху тученицата (Portulaca oleracea L.), едролистния живовляк (Plantago major L.), черното куче грозде (Solanum nigrum L.) и дребноцветната галинзога (Galinsoga parviflora Cav.). Звездицата (Stellaria media L.) пренася вирусът на краставичната мозайка по тютюна и по пипера, чрез семената си, а бялата куча лобода (Chenopodium album L.), е гостоприемник на вирусите, причиняващи жълтата мозайка по фасула, люцерновата мозайка и мозайката по цвеклото.

Извод

За да се постигне висок агробиологичен и икономически ефект при борбата с плевелите, е необходимо прилагане на научен подход. Голямото биологично разнообразие на вредната растителност, различната ù чувствителност към съвременните хербициди и другите методи за борба налагат системно да се отчита степента на заплевеляване и да се вземат оперативни решения за поддържане на по-ниска плътност. Съвременното земеделие разполага с голям брой методи, всеки от които има определени възможности за борба с плевелите. Най-целесъобразна, икономически най-ефективна и екологично най-безопасна е интегрираната борба срещу плевелите. Тя включва прилагане на различни методи и средства – механични, физични, химични, биологични и др., които се съчетават диференцирано съобразно състава на плевелната растителност, икономическите прагове на вредност на плевелите и конкретните агроекологични условия.

*Рапичният цветояд (Meligethes aeneus F) има актуализация на латинското име – Brassicogethes aeneus Fabr.

Литература

1. Димитров Я., М. Димитрова, Н. Палагачева. 2015. Плевелните асоциации в зимна маслодайна рапица – среда за намножаване на икономически важни неприятели по земеделските култури. Научни трудове на русенския университет, 54 (1.1), 152-155.

2. Димитрова М. и колектив, 2004. Методика за отчитане и картиране на заплевеляването при основни полски култури. МЗГ, НСРЗ, София.

3. Калинова Щ., И. Жалнов, Г. Дочев. 2012. Обзор за косвената вреда от плевелите като гостоприемници на болести и неприятели по културните растения. Научни трудове, Аграрен университет - Пловдив, LVI, 296-300.

4. Серафимов, Пл., Цв. Димитрова. 2009. Определяне на приживяемостта и възстановителната способност на соев посев при естествен фон на заплевеля ване. Journal of Mountain Agriculture on the Balkans, 12 (5), 1012-1026.

5. Стоименова, И, Й. Киркова. 1996. Конкурентни взаимоотношения между соя и обикновен щир при различен воден режим. Растениевъдни науки, № 7.

6. Тонев Т., М. Димитрова, Щ. Калинова, И. Жалнов, И. Желязков, А. Василев, М. Титянов, А. Митков, М. Янев. 2019. Хербология, Виденов и син

7. Stoimenova, I., A. Mikova. 1993. Interference between Echinochloa crus-galli and soybean. Non chemical weed control Dijon, 5-9. VII, p.344-348.

8. Stoimenova, I., S. Alexieva. 2000. A competition between maize and weeds at mixed type of infestation. ISIAIT, 1-4. 12. 2000, Beijing, China. Progress of Agricultural Information Technology, 85-88