Посевни качества на семена от грах

Резюме

Качественият посевен материал има решаващо значение за количеството и качеството на получената растителна продукция. Масовото производство на грахови семена се повлиява съществено от абиотичните (метеорологичните условия) и биотичните (нападението от болести, неприятели и плевели) фактори на околната средата, като един от най-опасните неприятели е граховият зърнояд.

През периода 2018-2021 г. в ИЗС „Образцов чифлик” – Русе е проучено състоянието на добитите семената от пролетен фуражен грах сорт „Русе 1”, които е използван за сеитба, с оглед определяне на стопанската му стойност и сеитбената норма. Установено е, че в резултат на повредата от ларвите на граховия зърнояд, граховите семената губят част от масата (до 12.3% ) и кълняемост си (до 64%). По-ниската кълняемост на семената от пролетен фуражен грах влошава стопанската (посевна) стойност на семена. Ниската стопанска стойност на семената в комбинация с по-ниската маса на 1000 семена води до големи разлики в сеитбената норма на културата през годините (от 13.563 до 29.902 kg/da).

Почистването, сортирането и подбора на посевния материал са основни мероприятия, чрез които се реализира агротехническият метод за борба с вредните насекоми (Харизанов и Харизанова, 2018). Тези мероприятия са от особена важност за борба със зърноядите и в частност с граховия зърнояд (Bruchus pisorum L.) – един от най-опасните неприятели по семената на полския фуражен грах в света и в България (Ilieva and Dochkova, 2000; Mendesil et al., 2016). В световен план нивата на заразяване на граховите семена варират от 10 до 90%. В резултат на своята жизнена дейност зърноядите увреждат семената, което се изразява в загуба на тегло, намалена кълняемост, влошаване на хранителните качества и икономически загуби, поради намалената пазарна стойност на семената. Burns and Briggs (2001) докладват повреда на граховите семената, варираща от 42 до 82% в Съединените щати, а  Baker (1998) – 15-20% в Южна Австралия, като заразените семена могат да загубят до 25% от теглото си в резултат на храненето на ларвите. У нас Ilieva and Dochkova (2000) посочват, че степента на повредените от граховия зърнояд семена на пролетен фуражен грах е голяма и при някои сортове достига 46.5%. В същото време повредените семена губят 21.3-32.4% от теглото си и 84-100% от кълняемостта си (Дочкова и Нанева, 1995). Освен това повредените семена са склонни към раздробяване по време на прибиране на реколтата и покълване, здравното състояние на пониците е сериозно засегнато и поради наличие на кантаридин (в тялото на насекомото и екскрементите му) са опасни за консумация от хора и животни (Лечева, 1989).

Рано цъфтящите сортове зимуващ и пролетен фуражен грах се нападат по-силно от грахов зърнояд в сравнение със среднорано цъфтящите и късно цъфтящите сортове, поради съвпадане на масовия летеж на зърнояда с масовия цъфтеж на граха и образуването на първите зелени бобове (Дочкова и др., 1990). Пролетните фуражни сортове грах не съдържат в обвивката на зърното кондензирани танини и това е предпоставка за по-висока степен на повреда по зърната в сравнение със зимуващите сортове (Илиева и Дочкова, 1999).

По данни на ФАО, в периода 2018-2021 г. у нас площите, върху които се отглежда грах са намалели наполовина, добивът се колебае с тенденция на намаляване, в резултат на което намалява общото количество продукция на зърно (табл. 1).

Целта на настоящото проучване е да се установи  състоянието на семената от пролетен фуражен грах сорт „Русе 1”, които ще бъдат използвани за сеитба с оглед определяне на стопанската им стойност и сеитбената норма.

Материал и методи

Изследването е проведено през периода 2018-2021 г. в опитното поле на ИЗС „Образцов чифлик” – Русе. Полският фуражен грах „Русе 1” е селекциониран в ИЗС „Образцов чифлик” – Русе. Вегетационният му период е 72-91 дни и спада към групата на средноранозрелите сортове грах. Бобовете са многосеменни (4-7 семена) с гладка повърхност. Семената са със сферична форма, семенната обвивка е жълта. Средният брой семена за едно растение е 50. Маса на 1000 зърна – 283.9 g. Съдържание на суров протеин в зърното – 23.15%. Добрата сухоустойчивост и високата адаптивност на сорта позволяват да бъде отглеждан във всички райони на страната (Патенова и др., 2007).

Граховите посеви са отгледани по конвенционална технология, която включва двукратно третиране с инсектицид (в началото и в края на цъфтеж) регистриран за борба срещу грахов зърнояд (Децис 2,5 ЕК).

При подготовката за сеитбата са взети обемни проби (около 500 g) семена в три повторения и са отчетени следните показатели:

• маса на 1000 семена – тегловно, по Методика за пробовземане и анализи за чистота, кълняемост и маса на 1000 зърна, 2009

• повредени семена – брой в проба от 100 семена, визуално отчитане
• загуба на маса в следствие на жизнената дейност на ларвата на граховия зърнояд, в проценти - по формулата на Adams and Schulter (1978)
• кълняемост – в проценти, по Методика за пробовземане и анализи за чистота, кълняемост и маса на 1000 зърна, 2009

Стопанската стойност на семената е изчислена по формулата:

където

СС – стопанска (посевна) стойност

А – чистота на семената, %

В – кълняемост на семената, %

и се използва при определяне на сеитбената норма, kg/da

където

СН – сеитбена норма

D – маса на 1000 семена, g

E – брой растения на 1 m²

CC – стопанска стойност (Трънков и др., 1993)

Разликите между вариантите са проверени с помощта на еднофакторен дисперсионен анализ (ANOVA). Статистическата оценка на данните е извършена с програмата Statgraph (P ≤ 0.05).

Резултати и обсъждане

Масата на 1000 семена е основната компонента на добива и се използва като мярка за размера на семената, който може да варира в зависимост от много фактори, вкл. метеорологичните условия (AGRI-FACTS, 2018). През четирите години, обект на изследването, отчетената маса на 1000 семена варира от 147.7 до 272.0 g и е по-ниска в сравнение с данните представени от селекционерите на сорта (табл. 2). Това се обяснява с нестабилните агрометеорологични условия на района, които се отразяват неблагоприятно върху отглежданите посеви пролетен фуражен грах през последните години (Гинчев и Жекова, 2021). Като лимитиращи  фактори се явяват водния стрес и екстремните температури. Недостигът на вода влияе и върху способността за фиксация на атмосферния азот (Benezit et al., 2017).

Легенда: Значенията, последвани от различната буква във всяка колона, са доказано различни при P ≤ 0,05.

Повредените семена, в резултат на жизнената дейност на ларвите на граховия зърнояд и имагинирането на възрастните от новото поколение, са представени в табл. 3.

Легенда: Значенията, последвани от различната буква във всяка колона, са доказано различни при P ≤ 0,05.

Повредените семена варират от 15 до 53%, като прави впечатление тенденцията на нарастване през изследваните години. Двукратното третиране с инсектицида Децис 2,5 ЕК се оказва неефективен метод за контрол на граховия зърнояд, вероятно поради резистентност на вида и/или пропуски при приложението му. С увеличаване на повредените зърна логично намаляват здравите – от 85 до 47%. В резултат на повишаването на процента повредени семена се увеличава и загубата на маса в посевния материал (табл. 3). Калкулираната загуба на маса достига най-високия си размер през последната година от изследването – 12.3%.

Повишаването на процента повредени семена рефлектира пряко върху кълняемостта на семената, която за изследвания период намалява от 96.5 до 64% (табл. 2).  Подобен спад в кълняемостта, дължащ се на големия брой повредени семена, е в унисон с изследванията на други учени и се обяснява с това, че по време на своето развитие в семето ларвата на граховия зърнояд се храни, унищожавайки зародиша и голяма част от ендосперма, в резултат на което семената не покълват или кълняемостта е намалена (Nikolova and Georgieva, 2015; Николова, 2022).

Изводи

В резултат на повредата от ларвите на граховия зърнояд, граховите семената губят част от масата (количествена повреда) и кълняемост си (качествена повреда).

В резултат на по-ниската кълняемост на семената от пролетен фуражен грах се влошава (намалява) стопанската (посевна) стойност на семена.

Ниската стопанска стойност на семената в комбинация с по-ниската маса на 1000 семена води до големи разлики в сеитбената норма на културата през годините.

Литература

1. Гинчев Г., Е. Жекова. 2021. Проучване влиянието на агрометеорологичните условия върху продуктивността на пролетен фуражен грах. Journal of Mountain Agriculture on the Balkans, 24 (6), 251-266.

2. Дочкова Б., Д. Нанева. 1995. Проучване върху загубите, причинени от  Bruchus pisi L. и ролята на Sigalphus thoracicus West за тяхното намаление при различни сортове и линии пролетен фуражен грах. Проблеми на селекцията, семезнанието, семепроизводството и агротехниката. Русе, Научни трудове ІІ, 191-195.

3. Дочкова Б., Д. Нанева, С. Съчански. 1990. Проучване върху степента на нападение на сортове зимен и пролетен фуражен грах от грахов зърнояд (Bruchus pisorum L.). Селекция, семепроизводство и агротехника на полските култури. Русе, І том, 204-210.

4. Лечева И. 1989. Опазване на граха за семена от неприятели. Земеделие, 3, 51-53.

5. Илиева А., Б. Дочкова. 1999. Биохимична оценка на сортове и линии фуражен грах с оглед на селекцията за устойчивост към грахов зърнояд Bruchus pisi L. (Coleoptera: Bruchidae). Acta Entomologica Bulgarica, 2,3,4, 37-40.

6. Николова И. 2022. Влияние на Bruchus pisorum L. (Coleoptera: Chrysomelidae) върху жизнеността на семената при генотипите пролетен грах. Journal of Mountain Agriculture on the Balkans, 25 (1), 222-244.

7. Патенова Г., Л. Ненова, И. Венкова. 2007. Биологични и стопански качества на някои сортове фуражен грах. In: Международна научна конференция „Растителният генофонд – основа на съвременното земеделие”, Садово, І, 247-248.

8. Трънков И., Г. Москов, М. Дойкова, Г. Пепелянков, Б. Рангелов, Д. Бахариев. 1993. Отглеждане на земеделски култури. Дионис, София, 82-88.

9. Харизанов А., В. Харизанова. 2018. Земеделска ентомология. Академично издателство на Аграрния Университет, Пловдив, стр. 64.

10. AGRI-FACTS. 2018. Using 1,000 kernel weight for calculating seeding rates and harvest losses (available at www.open.alberta.ca/publications/3989714 )

11. Adams J.M., G.G.M. Schulter. 1978. Losses caused by insects, mites and micro-organisms. In K.L. Harris & C.J. Lindblad eds. Postharvest grain loss assessment methods, pp. 83-95. New York, American Association of Cereal Chemists. 193 pp.

12. Baker G. 1998. Fact sheet: pea weevil agdex: 430/662. Urrbrae: Primary Industries and Resources and South Australian Research and Development Institute.

13. Benezit M., V. Biarnes, M.-H. Jeuffroy. 2017. Impact of Climate and Diseases on Pea Yields: What Perspectives with Climate Change?. Oilseed&Fats Crops and Lipids, 24(1), D103.

14. Burns J.W., D.E. Briggs. 2001. Pea aphid and pea seed weevil control in dried pea. Effects on yield and yield components from insecticide application timings. Wallingford: CABI.

15. Ilieva A., B. Dochkova. 2000. Biochemical evaluation of forage pea genotypes with a view to breeding for resistance to pea weevil Bruchus pisi L. Bulgarian Journal of Agricultural Science, 6, 169-174.

16. Mendesil E., B. Rämert, S. Marttila, Y. Hillbur, P. Anderson. 2016. Oviposition preference of pea weevil, Bruchus pisorum L. among host and non-host plants and its implication for pest management. Frontiers in Plant Science, 6, 1166.

17. Nikolova I., N. Georgieva. 2015. Evaluation of damage caused by Bruchus pisorum L. (Coleoptera: Chrysomelidae) on some parameters related to seed quality of pea forage cultivars (Pisum sativum L.). Journal of Central European Agriculture, 16 (3), 330-343.

18. https://www.fao.org/faostat/en/#data/QCL 26.02.2025