През 1878 година, след близо пет века под чуждо владичество, България отново се появява на политическата карта на Европа. Санстефанският мирен договор създава надежда за възстановяване на една цялостна и силна българска държава. Но само няколко месеца по-късно решенията на Великите сили, взети на Берлинския конгрес, преначертават границите и разкъсват българските земи. Княжество България и Източна Румелия са разделени, въпреки общия език, култура и история.

Така започва нова епоха в българската история – борбата за национално обединение. Тя се превръща в мисия за много общественици, политици и революционери, които вярват, че разединението е несправедливо и временен етап по пътя към цялостната свобода.

През 1885 година, в Пловдив, тази мечта започва да се превръща в реалност. Начело на БТЦРК в Пловдив застава Захари Стоянов, който развива енергична дейност и с помощта на Коста Паница, Димитър Ризов, Петър Зографски, Иван Стоянович, Георги Странски, Продан Тишков-Чардафон и много други радетели на делото, успяват да създадат подходящата обществено-политическа нагласа сред населението, че моментът за обединение на двете Българии е настъпил. Ключова роля изиграва и съгласието с предстоящия акт на българския владетел – княз Александър Батенберг. Народът е готов – моментът е настъпил.

В нощта на 5 срещу 6 септември, пловдивската милиция, водена от майор Данаил Николаев и подкрепена от въоръжени четници, сваля от власт генерал-губернатора на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. На 8 септември княз Александър I Батенберг официално приема Съединението, с което го утвърждава като държавен акт.

Реакцията не закъснява – само седмици по-късно Сърбия обявява война. Младата българска армия, командвана предимно от капитани и без достатъчно бойна подготовка, проявява изключителен героизъм. Те извършват бърз марш до Сливница и постигат забележителна победа, с която защитават Съединението не само политически, но и с оръжие.

Така 6 септември 1885 година остава в историята като денят, в който българският народ показа, че когато е единен, може сам да решава съдбата си. Съединението е не просто геополитическа промяна – то е израз на силата, волята и зрелостта на един народ, готов да се бори за справедливост.