Брашнеста мана по житните култури

Междупричинителите на болести брашнестата мана по пшеницата заема едно от първитеместа. Болестта напада всички зърнено-житни култури с изключение на царевицата,ориза и прсото. Тази болест е повсеместно разпространена и заема същия ареал,какъвто има пшеницата и ечемика. През последните години нейното значениенараства поради прякото й влияние върху добива, както и поради косвеното йдействие, изразяващо се в намаляване на устойчивостт на пшеницата към другиболести. Загубите, причинени от брашнестата мана, в световен мащаб възлизат на10 % средногодишно, а в България 10 – 30 %. Болестта нанася големи поражения попшеницата и ечемика в страните с хладен и влажен климат.

Симптоми: Брашнестата мана може да се развива през целиявегетационен период, ако метеорологичните условия са благоприятни за развитиетои разпространението на патогена. Признаците на болестта могат да се откриват полистата, листните влагалища, стъблата под формата на бял брашнест налеп, койтопървоначално е във вид на отделни постулки. Със застаряването на мицела той сеуплътнява, добива жълтеникаво-сив цвят и обхваща изцяло нападнатите растителничасти.

Многочесто се наблюдава хлороза между отделни инфектирани точки по листата, а подмицела на гъбата зеленият цвят на листата остава по-дълго време. Раннитеинфекции и силното нападение водят до изжълтяване на тъканите и пригор полистата. При силно чувствителните сортове пшеница и ечемик симптоми могат дабъдат наблюдаване по плевите и класа на житните култури. При някои сравнителноустойчиви сортове ечемик болестта може да се прояви под формата на кафяванекроза по листата. Болестта е особено вредоносна, когато обхване флаговиялист и класа. При такова развитие зърното остава по-дребно, недобре изхранено иима влошени качества.

Причинител: Болестта се причинява от гъбата Erysiphe (Blumeria) graminis De Candolle. Има над 30специализирани форми, повечето от които паразитират по дивите житни треви. Прижитните култури с най-голямо значение са специализираните форми (f.sp tritici – по пшеница, f.sp. hordei– по ечемик, f.sp. secalis – по ръж и f.sp. avenae – по овес). Те нападат определени видове или родове житнирастения и се състоят от многобройни физиологически раси с различнавирулентност спрямо отделните сортове на гостоприемника.

Жизнен цикъл: Гъбата образува ектофитен (повърхностен) мицел и може дасе развива единствено върху живи растения. При зимните житни видове пшеница,ечемик, овес в периода от фенофаза трети лист до восъчна зрелост се развиваконидиалната форма на болестта. След фаза изкласяване започва образуването наклейстотеции, които у нас узряват едва през есента. С образуването на тезиплодни тела патогенът преживява неблагоприятните летни условия. При подходящиметеорологични условия (температура 2-3⁰ С до 27-30⁰ С инавлажняване) аскоспорите се изстрелват и осъществяват първичните заразяванияна самосевките и младите есенни посеви. У нас гъбата зимува като мицел, а всеверните страни - като клейстотеции, от които се извършват ранни пролетнизаразявания по житните култури. Поддържането на жизнения цикъл през лятото сеосъществява за сметка на самосевките.

Условия за развитие: Брашнестата мана се развива при хладно и влажно време, вгъсти и прераснали посеви, при едностранчиво и обилно азотно торене. Освен наметеорологичните условия повишената биологична активност на патогена се дължи ина монокултурното отглеждане, както и на избора на имунологично еднороднисортове. В зависимост от изискванията към атмосферната влага конидиоспорите на Erysiphe graminis могат да покълват вцелия диапазон от почти 0 % до 100 %. Тази гъба притежава голяма генетична иекологична пластичност, благодарение на която тя се приспособява лесно към новигостоприемници и условията на външната средата.

Борба: Най-сигурното средство за борба с болестите по житнитекултури е използването на устойчиви сортове. Създаването на устойчиви сортове есвързано с известни трудности, тъй като се налага да се изучат генетическитесистеми на два организма – на гостоприемника и на патогена, както и технитевзаимоотношения. В България, както и в много други страни по света,научноизследователската работа е насочена към проучване на устойчивостта насортове и линии пшеница и ечемик към причинителя на брашнестата мана. Целта натези изследвания е да се намерят донори на устойчивост, които успешно да севключат в селекционни програми по създаването на устойчиви към патогенагенотипове.

В инфекциозното поле на Института по растителни генетичниресурси  в Садово ежегодно се изследваустойчивостта на новоселекционираните сортове и линии пшеница към икономическиважните за културата фитопатогени. Между сортовете на пшеницата, ечемика, ръжтаи овеса се наблюдават големи разлики в реакцията им към причинителя набрашнестата мана. При тях се срещат както много чувствителни, така и високоустойчиви до имунни. При полски условия за периода 2011-2014 г. е проследенареакцията на 243 линии и сортове пшеница към причинителите на брашнеста мана икафява (листна) ръжда. Оценкта на изпитваните материали се извършваше два пътипо време на вегетацията на пшеницата – в начало на вретенене и в начало навосъчна зрялост. Полската оценка върху имунитетните реакции на изследванитепшеничени сортове включваше оценяване по тип на инфекция (I – имунни;R – устойчиви; MR – средно устойчиви; MS – средно чувствителни;  S – високо чувствителни) и степен на нападение от 0 % до100 % инфектирана листна площ. От всички включени в проучването материали бяхаизлъчени общо 146 линии и сорта пшеница, притежаващи комплексна устойчивост къмдвата изпитвани патогена. Същите се поддържат в отдел Селекционно-генетичен и суспех могат да бъдат включвани в имуноселекцията като донори на устойчивост къмпричинителите на брашнеста мана и кафява листна ръжда.

Институтът по растителни генетични ресурси в Садоворазполага и с високо устойчиви на жълта ръжда и устойчиви до средно устойчивина фузариоза по класа генотипове пшеница за целите на селекцията.

За районите с по-влажен и хладен климат с целограничаване загубите от брашнеста мана е необходимо да се спазвасеитбообръщение; да се избягва ранната сеитба; сеитбата да се извършва в оптимални срокове и да се осигуриоптимална гъстота на посева; да се унищожат самосевките и житните плевели,които служат за поддържане на жизнения цикъл на патогена; да се торибалансирано с азот, фосфор и калии. При допускане на едностранчиво азотноторене се получават по-буйни и по нежни растения с повишено съдържание на вода,аминокиселини и пептиди, а това води до намаляване на захарите, по-нискоосмотично налягане на клетъчния сок и образуване на по-тънка кутикула. Приинфектиране на такива растения с причинителя на брашнестата мана, инкубационниятпериод е много къс, образува се интензивно спороношение, а това води до силноразвитие на брашнестата мана по житните култури.

Химична борба: Използването на фунгициди за борба спричинителя на брашнеста мана по житните култури – Erysiphe (Blumeria) graminis DC, e наложително, когато след обследване на посевите сеустанови общо нападение от първи до трети лист в границите 10 % - 15 %. Притакава инфекция и благоприятни метеорологични условия за развитие на патогена,болестта може много бързо да се развие на големи площи. Химичната борба успешносе извежда с някои от фунгицидите: Фалкон460 ЕК, Зантара, Солигор, Сфера Макс,Амистар Екстра, Артеа 330, Кредо, Талиус25 СК, Импакт 25, Комугин 5, Диамант Макс, Алегро, Капало, Фезан .