Маточината - уханият лек на древногръцките лечители

Автор(и):  Растителна Защита, /РЗ/
Дата: 16.06.2016      5133

Маточината е една от най-масово добиваните билки в България. Тя е сред първите 20 вида лечебни растения, като годишно у нас  се произвеждат и изнасят   приблизително около 450 000 кг листа и стръкове от маточина. Билката е известна още от дълбока древност като ценно етеричномаслено и лечебно растение. Добрият климат и почвени условия в България улесняват отглеждането и култивирането на маточина, което е добра възможност и за начало на собствен бизнес.

Маточината е една отнай-масово добиваните билки в България. По ползвани количества тя е средпървите 20 вида лечебни растения, като годишно у нас  се произвеждат иизнасят  450 000 кг. листа и стръкове от маточина. Тези количества седобиват от естествените находища, но най-вече от култивирани площи. Маточината се култивира много успешно. Така от една страна не се застрашават от намаляванеи изчезване диворастящите й находища , а от друга  се допринася  за осигуряването на голямо количество суровина и то с гарантирано качество.Култивирането е най-добрият подход за опазване на диворастящите находища, както на застрашени видове, така и  на тези, които се ползват в особено големиколичества, какъвто е и маточината.

Маточината е известна още от дълбока древност като ценно етеричномаслено и лечебно растение. У нас расте из цялата страна, в градини и дворове, край пътища и огради, покрайнините на гори и ливади. Маточината се култивира в много страни на Централна и Южна Европа. В България е създаден и разпространен сорта Мелиса, от който се получава висококачествена суровина. 

Маточината дължи лечебните си сили изцяло на своя състав. Тя съдържа вещества, които имат спазмолитичен ефектвърху хранителната и дихателната системи. Действа също така седативно и болкоуспокояващо. Оказва благоприятен ефект и върху нервната система.

Добрият климат и почвени условия в България улесняват отглеждането и култивирането на маточина, което е добра възможност и за начало на собствен бизнес. Маточината се развива много добре на плодородни почви с по-лек и среден механичен състав, с неутрална илислабо алкална реакция. Богатата гама на биологично-активни вещества позволяваот маточината да сe произвеждат редица продукти, а от тях - цяла палитра крайнипродукти за фармацевтичната, хранително-вкусовата и парфюмерийна промишленост. Професионалистите в бранша я наричат "много тонажна билка" заради големия износ на външните пазари, където е търсена и добре приета.

Маточината е сравнително топлолюбиво растение, при условията у нас презимува успешно. Към светлината есредно взискателна и може да се отглежда като подкултура в младите овощниградини. Тогава почти не цъфти, но ако се отглежда за листа това еблагоприятно, защото те не губят аромата си.

Размножаване и грижа

Маточината може да се размножава чрез семена, чрез разсад и чрез разделяне на коренища. Тъй катосемената никнат бавно директната сейтба не е за предпочитане. Най-сигурниятначин за успешно размножаване е чрез разсад, произведен в топли лехи воранжерии или в студени лехи. Семената се засяват през март. Разсадът е готовза засаждане на постоянно място, когато растенията са високи 10-12 см и саобразували 6-7 листа и имат добре оформена коренова система. Обикновено товастава през май. Когато  разсадът се отглежда в студени лехи семената сезасяват през май , а разсадът е готов и се изнася на постоянно място презоктомври. В зависимост от условията на отглеждане маточината може да сереколтира от 3-5 години.

Грижите през първата годинавключват 3-4 обработки през вегетацията за разрохкване на почвата и унищожаванена плевелите. При необходимост се извършват 2-3 поливки на насаждението. 

Листата се берат на 2-3 пътипреди цъфтеж.  Най-подходящо време за бране е сутрин след като се вдигнеросата в тихо слънчево време. Отрязаните стъбла се сушат на сянка или всушилня. От 4 кг зелени листа се получава 1 кг сухи листа.

Възможност за собствен бизнес

Култивирането налечебни растения е една сериозна от икономическа гледна точка алтернатива засобствениците на  полупланински и планински земи,. Когато видовете самногогодишни, основно се инвестира в тяхното производство само през първатагодина, а от втората и следващите, разходите падат с около 60-80%, за сметка на увеличаващите се добиви. Възвращаемостта на направените разходи започва още вгодината на създаването на насажденията и не се чака продължително време. Ислед като страната ни  е вторият по количества износител на лечебнирастения в Европа и един от първите в света е добре да знаем, че култивиранетона билки не само осигурява поминък, но  е и най-добрият начин за опазванена естествените им находища .