Ранно­пролетни грижи при овощ­ните насаж­дения

Зимна резитба:

• раннопролетна фитосанитарна резитба преди набъбване на пъпките – най-рано при ябълка и круша като по-студоустойчиви, по-късно при череша, вишна, праскова и кайсия
• формиране на короната
• отстраняване на заразените клони за намаляване на зимуващата инфекция от вредители и ограничаване разпространението им през активната вегетация на културите
• изрязване на изсъхналите клони и клонки, като отрезите се правят на разстояние 20–30 см от мястото на повредата
• отстраняване на старата напукана кора
• изрязване на гъсенични гнезда, яйчни купчинки и мумифицирани плодове
• замазване на отрезите с блажна боя или бял латекс, към които се добавя медсъдържащ фунгицид или се използва готова овощарска замазка, за по-добро калусиране и предпазване от навлизане на вторични инфекции

Обработка на почвата:

• заораване на окапалите листа за унищожаване на зимуващия запас от болести в листата и от неприятели в почвата
• при обработка на почвата да не се наранява кореновата система, за предпазване от инфекции с бактериален рак и причинители на кореново гниене
• дълбочината на оранта се определя от възрастта на насаждението и типа на подложката

Зимно-пролетно химично третиране:

• Срещу болести – с 1% бордолезов разтвор, за предпазване на овощните видове от заразяване с къдравост по праскова, сачмянка по костилкови, ранно кафяво гниене, бактериално изсъхване, мехурки по слива и др.
• Срещу неприятели – с 2–3% Пара Зомер (75% парафиново масло), при установяване на:
  • Червен овощен акар – 60–80 бр. зимни яйца на 10 см от клонката
  • Листни въшки – 10 % пъпки с яйца
  • Листозавивачки – 3–5 бр. яйчни групички на дърво
  • Калифорнийската щитоносна въшка – при установено наличие
  • Сливова щитоносна въшка – 20–30 бр. на 100 см скелетна клонка
• За постигане на качествено и максимално ефективно зимно-пролетно пръскане е необходимо да се спазват следните условия:
  • третирането да се извършва в сухо, топло и тихо време при температура на въздуха над 5 °С и скорост на вятъра до 2–3 м/сек
  • висока разходна норма на работен разтвор (100–120 л/дка) за обилно напръскване (окъпване) на дърветата от върха до основата на ствола
  • разпръсквачите на пръскачката да са с отвори, осигуряващи едри капки

• гъба

• единични или многобройни, бледожълти, бледозелени или аленочервени подутини върху горната страна на листата, хлътнали от долната страна
• плътни, груби и вълнообразно накъдрени тъкани

• причинителят на болестта презимува като аскоспори между люспите на пъпките или по кората на заразените леторасли
• заразяването се осъществява с разпукване на листните пъпки

• До набъбване на пъпките се пръска с 1 % бордолезов разтвор.
• При набъбване на пъпките се провеждат още 1–2 третирания през 10 дни.
• Регистрираните фунгициди: Дитан М-45 – 0,3%, Дитан ДГ – 0,3%, Санкоцеб 80 ВП – 0,3%, Скор 250 ЕК – 0,02%, Тирам 80 ВГ – 0,3%, Фунгуран ОН 50 ВП – 0,15%, Шавит Ф 72 ВДГ – 0,2%, Шампион/Макк 50 ВП/Шамп ВП – 0,3%.

• извити кукообразно от върха надолу и изсъхнали млади леторасли
• клони с изсъхнали листа и плодове
• завитите като фунии болни листа остават на дървото и след листопада
• изсъхнали цели дървета, с неокапали цветове, листа и завръзи, които имат опожарен вид
• по време на цъфтежа и след него се наблюдават първите поражения върху плододаващите дървета
• цветовете и дръжките покафеняват, изсъхват и повечето остават прикрепени
• некрозата бързо обхваща съседните цветове откъм дръжките и прилежащите леторасли
• при влажно и топло време заразените части се покриват с капчици ексудат
• при крушата и дюлята некротиралите участъци почерняват, а при ябълка и мушмула са тъмнокафяви
• по клонките, скелетните клони и стволовете се образуват раковини
• около мястото на повредата кората се напуква и пожълтява

• бактерията презимува в раковините, образувани по стволовете, клоните и клонките на дърветата
• през пролетта върху раковините се образува бактериален ексудат, който се разнася чрез нструментите при резитба, чрез дъжд, вятър, градушка, птици, насекоми, чрез пчелите по време на опрашване
• на големи разстояния бактерията се пренася чрез посадъчния материал и калеми от болни растения

• До набъбване на пъпките е необходимо да се извърши:
  • изрязване на заразените клони на 50–70 см под границата между болната и здравата тъкан
  • събиране и изгаряне на заразените клони
  • изкореняване и изгаряне на силно заразените дървета
  • резитбата на здравите дървета се извършва преди тази на болните
  • след всеки отрез инструментите се обеззаразяват с 10% разтвор на белина, 2% формалин или спирт за горене, разреден с вода 1:3, в продължение на 2–3 минути
  • раните се намазват с бял латекс с прибавка на 1% разтвор на медсъдържащ фунгицид
• Поддържане на оптимален N-P-K баланс, без допускане на излишък от азот:
  • ранното пролетно подхранване с азот да се раздели, като половината от количеството се внесе месец преди началото на растежа, а останалата част – след падане на венчелистчетата
• Преди разпукване на пъпките да се извърши късно пръскане с 2% бордолезов разтвор или с други медсъдържащи фунгициди.
• Да не се закупува посадъчен материал и да не се вземат калеми от райони, където е разпространена болестта.
• Да се засажда само на здрав посадъчен материал, като се подбират устойчиви сортове.
• По време на вегетацията да се извършват наблюдения и при откриване на източници на вторична зараза да се отстраняват незабавно с дезинфектирани инструменти.
• Използване на медсъдържащи средства, като се извършват от 4 до 8 пръскания, в благоприятни (температура и влага) за развитие на болестта условия.
• Особено важни са предпазните пръскания по време на цъфтежа и след градушка, когато бактерията най-лесно прониква в растителните тъкани.

• възрастни, ларви и нимфи смучат сок от пъпките, листата, цветовете, плодовете и летораслите
• при храненето бълхите отделят „медена роса“, коята замърсява нападнатите части, тъй като се развиват вторично чернилни гъбички
• предизвиква преждевременно остаряване на леторасли, клончета и листа, повишавайки съдържанието на азот в тях
• преносител на микоплазма, запушваща проводящите съдове  изтощаване и загиване на крушовите дървета при масово намножаване

• зимува като възрастно под опадалите листа, в цепнатините и под старата, напукана кора на стъблото и в други удобни места

• Третиране в първите топли дни на февруари или март при задържане на темперетурата за три и повече дни над 5–8 °С.
• Борбата е срещу възрастните, когато напускат местата за зимуване и преминават по късите и торбести клончета на крушата.
• Праг на икономическа вредност – 1 брой възрастно и 8–10 бр. яйца на 8–10 торбести клонки.
• Регистрирани инсектициди: Вазтак Нов 100 ЕК – 0,02%, Дека ЕК – 75 мл/дка, Децис 2,5 ЕК – 0,03%, Децис 100 ЕК – 12,25 мл/дка, Синеис 480 СК – 30–43,7 мл/дка, Суми алфа 5 ЕК/Сумицидин 5 ЕК – 0,03%.

• смуче сок от кората на стъблото, клоните, клонките, плодовете и листата
• при силно нападение кората се напуква и загива
• отделни клони изсъхват, а по-късно загива и цялото дърво

• зимува като ларва от първа възраст по кората на клонките и стъблото, която завършва развитието си по време на цъфтежа на ябълките

• През невегетационния период борбата е насочена срещу зимуващия стадий – ларвите.
• До набъбване на пъпките на ябълките и крушите да се извърши третиране с регистрирания продукт Пара зомер – 2% (75% парафиново масло), който действа чрез асфикция – образува маслен филм, който покрива щитчето на зимуващата ларва и я лишава от кислород, вследствие на което тя загива.
• При третирането с 3% Пара зомер се унищожават и зимуващите яйца на червения овощен акар, при установена плътност 60–80 зимни яйца на 10 см клонка при ябълка и 40–50 яйца на 10 см клонка при круша, както и действие срещу щитоносни въшки, листни бълхи, хоботници и др.
• Продуктът може да се добави към фунгицидния разтвор или да се използва самостоятелно