Здравният статус на житните култури е стрес тест за професионалната компетентност на производителя

Производството на житни култури (както и на всички останали) се реализира в несигурна климатична и фитосанитарна среда. При това тази обстановка непрекъснато се усложнява и променя, и то в неблагоприятна посока, агресията на тукашните и инвазивните вредители продължава да расте лавинообразно, предизвикателствата се трупат... Жълтата ръжда и септориозата в пшеницата, мрежестите петна и листният пригор в ечемика, житните плевели в Северна България са красноречиви примери в потвърждение на това твърдение.

Как би могъл да се постигне висок здравен статус на отглежданите земеделски култури в тези екстремни условия? Най-сигурният начин е да влезе в действие съвременната, иновативна и интензивна растителна защита. Световната агрохимическа индустрия предлага у нас богат арсенал от ефикасни средства за защита на земеделските култури. Въпросът е може ли да се използва пълноценно този мощен агрофармацевтичен формат? Отговорът е категорично еднопосочен: зависи от професионалната компетентност на производителя! В случая няма да коментираме степента на агрономическите качества и компетенции на земеделските стопани. В условията на частното земеделие у нас това понятие е натоварено с много условности и спекулации. Темата не е обект на внимание в тази публикация. Днес ще се възползваме от възможността да насочим вниманието и на читателя, и на администрацията в една друга посока.

Както отбелязахме вече, ключът за реализиране на висок здравен статус на земеделските култури е модерната растителна защита. Тя е гарант за постигане на устойчив растеж в условия на биотични и абиотични дисбаланси. Работата обаче е в това, че съвсем не е достатъчно да се възползваш от лесната възможност да се сдобиеш със силно оръжие – препарат за растителна защита. По-важното е да знаеш да използваш пълноценно този продукт – срещу кого, кога и как. Говорим за конкретни технологии, за обмен на информация в реално време. С други думи: става дума за обективна оценка на фитосанитарната обстановка и дефиниране на пътна карта с работещи решения.

Една от възможностите да се случи това е използването на научната информация, която се акумулира в Аграрния университет в Пловдив. В случая съществен момент е как тази жизненоважна информация да достигне до всички производители. Имаме предвид – до средните и малките производители, тъй като големите производители са привилегировани от агрохимическите компании. В качеството на ангажирани партньори тези компании им предоставят информация по различни канали – на семинари, консултации на място, професионална литература и т.н.