Предимствата и переспективите за отглеждането на лимец и спелта в България

През последните 10–15 години във връзка с настъпилите сериозни промени в българското земеделие се повиши интересът на редица частни стопани и фермери от различни региони на страната към лимеца - древна зърнено-житна култура. Освен в специализираните земеделски издания за нея се заговори и в предавания по българското радио и телевизия, като често се поставя въпросът какви са предимствата на лимеца и спелтата у нас и переспективите за тяхното отглеждане.Част I - лимец

През 2002 г. беше изработен един доста сериозен пилотен инвестиционен проект за България – Булфаро за отглеждане на екологично чиста пшеница от древния сорт Фаро с осигурено изкупуване на пазарите в ЕС и САЩ. Проектът беше представен от „Норд Шипинг“ ООД Русе , България, съвместно с Програмата за американски инвестиции в България – Калифорния,САЩ и Института за зърнени култури - Рим, Италия. Този прекрасен проект обаче по неизвестни за нас причини не проработи.

Според класификацията на руския учен К. А. Фляксбергер от 1929 год., допълнена през 1935 год. съществуват следните видове лимец: див еднозърнест лимец – Triticum aegilopoides Bal.( Link. ) = Tr. spontaneum Flaksb., див двузърнест лимец - Tr. dicocoides Korn., културен еднозърнест лимец – Tr. monococcum L., културен двузърнест лимец – Tr. dicoccum Schubl. (Schrank ).

В Западна Европа към групата на лимеците се отнася не съвсем основателно  и хексаплоидната пшеница спелта – Tr. spelta L.

Видовете еднозърнест лимец притежават 2n = 14 хромозоми с геномна формула АА(диплоид), двузърнестия лимец е с 2n = 28  хромозоми и геномна формула ААВВ (тетраплоид), а пшеницата спелта е с 2n = 42  хромозоми и геномна формула ААВВDD ( хексаплоид ).

Еднозърнестият и двузърнестият лимеци се отнасят към групата на несъщинските / плевести / пшеници. Видовете от тази група се отличават с чупливо класово вретено, което при узряването се разпада на съставните класчета и при вършитбата зърната  остават обвити в цветните плеви.

Тук ще бъдат описани главно двете културни форми лимец: еднозърнестия ( Tr. monococcum  )  и двузърнестия ( Tr. dicoccum ),  както и (Tr. spelta ), тъй като те представляват определен интерес с ценните си качества. 

Еднозърнест лимец (Tr. monococcum L.). Класовете на този лимец са дребни до средно едри, нежни, плътни, сплескани с тясна лицева  и широка гръбна страна. Едната двуредна страна е изпъкнала, а другата плоска. Класът има чупливо вретено  и се разпада на класчета при узряването.Обикновено всяко класче съдържа по едно зърно. При вършитба зърното много трудно се отделя от цветните плеви. Еднозърнестият лимец е дребно растение  което почти не поляга. Разпространени са форми, които не са взискателни към топлината и са силно сухоустойчиви. От него се отглеждат само пролетни форми, които  не са взискателни към агротехниката, но са познати и зимни, получени в резултат на селекцията. Отличава се с голяма резистентност на гъбни заболявания, поради което световноизвестния руски генетик  Николай Иванович Вавилов определя Tr.  monococcum  като акумулатор на комплексен имунитет.

Среща се като примес в посевите на двузърнестия лимец в Азербайджан, Армения, Дагестан и сред посевите на тимофеевата пшеница в Грузия. Освен това в примес към други видове еднозърнестият лимец  е намерен в Албания, Сърбия, Испания, Мароко, Иран, Мала Азия и др. У нас този вид е отглеждан  в миналото самостоятелно в много ограничени размери  в Хасковско, Старозагорско, Ямболско и др. на най-бедните почви.

Независимо от изтъкнатите предимства главно поради ниската продуктивност, трудното овършаване и чупливостта на класа не може да представлява  голям интерес за производството. Той е по-интересен повече за селекцията, но поради трудното му кръстосване с другите видове използуването му е също ограничено. 

В последните 4 –  5  години се премина към отглеждането  на производствени посеви от еднозърнест лимец  в редица региони на страната - Софийско, Пловдивско, Хасковско, Старозагорско, Нова Загора, Ямболско, Бургаско, Добруджа и др.

Двузърнестият лимец (Tr. dicoccum Schrank) е вид, към който генетиците и селекционерите проявяват голям интерес поради широкия полиморфизъм, високата жизненост и имунитет и особено невзискателността му  към условията на отглеждане. Видът се характеризира с добра ранозрелост. Установени са дори ултраранозрели образци. Важен признак е устойчивостта на болести  - ръжди и брашнеста мана. Така индийския сорт  Khapli   е източник на имунитет към стъблена ръжда. Двузърнестият лимец  се отличава с високата си устойчивост  към праховитата главня.Не се поразява от шведска муха. Освен това има високо съдържание на протеин в зърното , което достига до 23,9 %, а някои образци  притежават и висока сухоустойчивост. Отрицателни признаци са трудното овършаване  и чупливото вретено на класа , както и сравнително ниската продуктивност.

Класовете на този лимец са сбити, като двуредната им страна е по-широка от лицевата.. Вретеното на класа е чупливо, отделните членчета на вретеното са голи  или слабо окосмени. В класчето има обикновено по две зърна. Зърното е сплеснато  и здраво обвито в плевите, които не се отделят при вършитбата. То се използува за храна и за фураж. От тази пшеница се срещат и форми с разклонени класове. Преобладават осилестите разновидности. По плътност класът е близък до твърдата пшеница, но е много по- тесен. От този лимец се отглеждат изключително пролетни форми, но има и зимни, които не са намерили широко разпространение в практиката.

Поради ценните си качества двузърнестия лимец представлява определен интерес за селекцията на пшеницата. В света има редица сортове от този вид , като особено интересни са сортовете Vernal u Khapli.

Намерен е в Азербайджан, Башкирия и Дагестан. Отглеждан е в Испания, Индия, Иран, Мароко, Етиопия, Турция и други балкански страни включително и в България. Почти навсякъде в Европа  е изчезнал като културно растение.

Двузърнестият лимец би трябвало да бъде по-продуктивен от еднозърнестия, но за съжаление не разполагам с никакви данни от производствени изпитвания.

От групата на двузърнестия лимец внимание заслужава древният сорт Фаро ( FARRO) – от фараон, тъй като се смята, че в древността фараоните са се хранили с тази пшеница и по време на Римската империя, това е било основната храна на римските воини. Характерното за тази пшеница е, че тя се отглежда  като полупримитивен, полудив вид, което я прави изключително устойчива  на всякакви заболявания и неприятели, суша, студ, киша и др.Природата е усъвършенствувала този вид за да може да оцелява и е развил  изключително добри хранителни качества. Заради неговата устойчивост не се налага и третиране с хербициди. Кореновата система на Фаро е много по-мощна  от тази на обикновената пшеница. Благодарение на това Фаро усвоява от почвата  много повече хранителни вещества и влага и не се нуждае от наторяване. Поради своята устойчивост и жизненост Фаро може да вирее на непретенциозни терени – не особено плодородни земи и полупланинските региони с надморска височина 1200 – 1400 м.

Заради  устойчивостта на болести при Фаро не се налага ежегодна ротация на културата, обикновено се прилага следната схема : три години Фаро, една година друга култура и отново три години Фаро. Пшеницата Фаро е особено популярна в Италия и намира излючително  голямо приложение  в традиционната италианска кухня за приготвяне на супи, за богати на протеини каши, за производство на Corn flakes и други.Зърното е добра алтернатива на ориза  и други варива. То е особено подходящо за детски храни Cereals  поради високото си протеиново съдържание.

В заключение ще изтъкна, че видовете еднозърнест и двузърнест лимец представляват определен интерес за  генетиката и селекцията на пшеницата главно поради изключително ценните си качества, високо съдържание на протеин, устойчивост на абиотични и биотични стресови фактори за включване в отдалечена хибридизация  с обикновената зимна пшеница.