Агрометеорологична прогноза за месец декември

Рязкото застудяване на времето в края на ноември ще прекрати вегетацията на зимните житни култури и зимната рапица.

През декември агрометеорологичните условия ще се определят от температури близки до климатичните норми, които ще поддържат в покой есенните посеви в по-голямата част от страната. Изключения са възможни на места в крайните южни райони и по Черноморието. В тези райони през относително по-топлите дни, главно през първата половина от второто десетдневие, когато се прогнозират максимални температури над 10ºС, стойностите на средноденонощните - ще достигат до биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури, но промяна във фенологичните фази на културите не се очаква.

Тази година есенното засушаване забави сеитбата и началните фази от развитието на зимните житни култури и рапицата на много места в полските райони. В началото на зимата при пшеницата ще преобладава фаза трети лист. Част от посевите, предимно тези засети в агротехнически срок, са във фаза братене, която е предпоставка за успешното им презимуване. Късно засетите, през втората половина на ноември, посеви с пшеница и ечемик ще встъпят в зимата неукрепнали във фаза поникване и начален стадий на листообразуване.

Рапицата засята в агротехнически срок и преодоляла отрицателните последици от есенната суша ще зимува във фаза розетка (6-8 лист). Част от посевите в Южна България, вследствие дефицита на почвена влага, не успяха да формират розетка през есенната си вегетация и те ще бъдат с понижена студоустойчивост през зимата.

През декември прогнозираните стойности на минималните температури, на места до минус 15ºС, при по-продължително задържане в условия без снежна покривка и ще застрашават от измръзване късно засетите зимни житни култури и изостаналите в развитието си посеви с рапица.

Прогнозираните валежи през месеца ще бъдат около и над нормата и ще увеличат есенните влагозапаси в 100 см почвен слой. В края на ноември почвените влагозапаси при зимните житни култури в 50 и 100 см слой в по-голямата част от страната бяха над 80-85% от пределната полска влагоемност (ППВ). Най-високо, над 90% от ППВ, бе нивото на влагозапасите в Софийското поле, на места в Северна България (агростанциите Николаево, Борима) и Подбалканските полета (агростанция Казанлък). Необичайно ниски за сезона, под 65% от ППВ, бяха влагозапасите на места в южните райони  (агростанциите Хасково, Сливен).

Източник: НИМХ-БАН