Институт по зеленчукови култури „Марица“ в Пловдив

През 1932 г. се поставя началото на използването на хетерозиса при доматите. Христо Даскалов заедно със своите сътрудници започва селекция на хетерозисни сортове през 1934 г., като първоначално създава междусортовата комбинация Заря х Комет, предназначена за оранжерийно и ранно производство. Поради успешното проявление на този хибриден сорт и отличната организация на хибридното му семепроизводство той добива широко разпространение. Истинският голям успех на хетерозиса при доматите в България се дължи на следващата селекционна дейност на Христо Даскалов. Той създава линии домати по пътя на междувидовата хибридизация (S. rаcemigerum x S. esculentum, сорт Заря), които са много жизнени, ранозрели, с високa биологична стойност и устойчивост на Cladosporium fulvum, но сравнително дребноплодни. Такива са №10, Пловдивска консерва, XXIVa, XXIV-2, XXIV-13, 123 и др. В F1 на тези линии с едроплодни сортове от S. esculentum или с други линии се наблюдава много силен хетерозисен ефект и достатъчна едрина на плодовете. С участието на S. pimpinellifolium са създадени линиите №3 и №8, които имат подчертана хибридна сила и устойчивост на Corynebacterium michiganense. С комбинацията от двата метода – междувидова хибридизация и хетерозис, се стига до хетерозисен ефект, както по отношение качество и количество на плодовете, така и по отношение на устойчивостта. Един от най-ценните F1 хибриди, създадени по този начин, е №10 х Бизон, който заема 30% от площите за ранно производство в България; разпространен е и в Румъния, бившите Югославия и СССР. По този начин за късно производство са създадени №10 х Руджерс и Огоста за белени домати.

През 1941 г. станцията се трансформира в „Земеделски институт по градинарство, напояване и оризарство“, а през 1943 г. получава наименованието „Земеделски опитен институт „Марица“. Редица бележити учени – академиците Павел Попов, Христо Даскалов, Жечка Жечева и др., създават повече от 30 различни ценни сортове зеленчуци, фуражи, ориз и др. Постиженията бързо се популяризират и институтът се утвърждава като авторитетно научно звено.

След 1949 г. започва подобряване и усъвършенстване на технологиите за получаване на хибридни семена; непрекъснато нарастват и средните добиви от единица площ. Тези успехи нареждат България на първо място в света по използване на хетерозисни сортове в широката практика!

През 1956 г. институтът прераства в Отраслов институт по зеленчукови култури, а заедно със станциите в Горна Оряховица, Негован и Самоков се превръща в комплексна научна организация за изследователска и внедрителска дейност по зеленчуци, картофи, дини, пъпеши, цветя и гъби.

През следващите години институтът е звеното, което успешно решава задачите на зеленчукопроизводството във всички направления. Развива се лабораторната работа, която е в неразривна връзка със селекционната дейност. Създадени са лаборатории по физиология и агрохимия на зеленчуковите култури. Селекционирани са голям брой сортове грах, домати, пипер, фасул, пригодни за механизирано прибиране; разработват се нови промишлени технологии за механизираното им отглеждане и прибиране. Обръща се специално внимание на селекционно-подобрителната работа с доматите. Започва търсенето и проучването на нови геноносители на устойчивост и се разработват методи за тестиране и оценка на селекционния материал за устойчивост на различни болести. Тези геноносители се използват и днес в селекционната практика у нас и в чужбина!

Днес ИЗК „Марица“ разполага с 1900 дка обработваема земя, над 17,5 дка стоманено-стъклени и 2,5 дка оранжерии с пластмасово покритие. Основен дял в научните изследвания са селекцията, сортоподдържането и семепроизводството на зеленчукови култури. 

Важен етап от развитието на института е участието му в проекти, финансирани от Фонда за научни изследвания към МОН, както и проекти, финансирани по европейските рамкови програми – FP 6, FP 7 и Horizont 2020. С помощта на тези средства е изградена съвременна лабораторна инфраструктура, модернизирани са вегетационните съоръжения, фитотронните камери, изградени са камери за краткосрочно съхранение на семената при 4 ^оС. Значителна част от учените са специализирали във водещи европейски университети и институти. Към структурата на ИЗК благодарение на успешен проект към програма PHARE е изграден Център за трансфер на технологии, важно звено предвид практическата насоченост на изследователската програма на ИЗК „Марица“.

Структура

Отдел „Селекция, сортоподдържане и интродукция“

Ръководител: доц. д-р Станислава Грозев

Отделът включва групите по селекция на: домати, пипер, краставици, зеле, градински грах и фасул, лук,чесън и картофи, както и лаборатории по: качество; тъканни култури; физиология; имунитет на вирусни болести; цитология и молекулярна биология.

Отдел „Технологии в зеленчукопроизводството“

Ръководител: доц. д-р Хриска Ботева

Отделът включва групите по агротехника на полското и оранжерийното зеленчукопроизводство, както и лабораториите по агрохимия, фитопатология и ентомология.

Производствено-експериментална база (ПЕБ)

Производство на предбазови, базови, сертифицирани и стандартни семена от сортове и хибриди зеленчукови култури, интелектуална собственост на ИЗК „Марица“; отглеждане на сеитбооборотни култури и семепроизводство от полски култури; ефективно използване на стоманено-стъклените оранжерии през годината; производство на семена и оползотворяване на съпътстващата продукция.

Център за трансфер на технологии (ЦТТ)

Създаден през 2007 г. с финансовата подкрепа на Министерството на икономиката и енергетиката на Р България по програма PHARE ЦТТ осъществява връзката на науката с практиката. Спомага за комерсиализиране на научните продукти на ИЗК „Марица“ и осигурява обратна информация към учените.

Пълният текст четете в брой 1/2017 на списание "Растителна защита", който от днес е на пазара.