Растителността в дворовете боледува

През последните няколко години стопаните са разтревожени от появата и разпространението на болести, основно по декоративните храсти, някои листни зеленчуци и подправки /за ястия и консерви/. Извършеният мониторинг показва, че са се появили причинители на болести, които не са познати още в практиката и за тях литературната информация е  недостатъчна. В периода 2015-2016 г. бяха направени проучвания на  силно засегнатата от  болести растителност.

Трепетлика (Populus tremula)

Листни петна /Marssonina castageni/.

По листата отначало се откриват светлокафяви петна, с по-тъмен венец отстрани. В по-напреднала фаза тези петна в средата избеляват и се “изприщват” с черни точици, асервулите на гъбата (фиг. 4). Силно поразените листа прегарят и настъпва ран листопад.

Борба:

Да се провеждат ранни третирания съссъдържащи мед фунгициди, Дитан М 45 - 0.25% или Каптан - 0.3%.

Здравец (Geranium macrorrhizum)

Брашнеста мана (Sphaerotheca humuli).

По листата се образува сиво-белезникав, спорообразуващ мицелен налеп (фиг. 5). В по-късна фаза се наблюдават черни точици - клейстотециите на гъбата. Симптоми се откриват и по цветоносните органи. В ранна фаза болестта напада и младите, нежни кълнове, по които се развива фин бял налеп.

Борба:

• Да се използва здрав разсад.
• При първите прояви на болеста да се пръска със съдържащи сяра препарати.
• Когато растенията са силно поразени, надземната маса да се изрязва и изгаря и след това да се третира с Топсин М - 0.1%, Байфидан 250 ЕК - 0.01%, Фоликур 25 ЕК - 0,08% или с бистър формали - 0.6% , комбиниран с намокрима сяра.

Лапад (Rumex patientia) и киселец (Rumex acetosa)

Ръжда (Uromyces rumicis) - нова болест по лапада и киселеца у нас.

По лапада (Rumex patientia) и киселеца (Rumex acetosa) отначало по листата се образуват леки подутини по епидермиса и след неговото разкъсване се открива прашеста маса от уредоспорите и телиоспорите на патогена. Често пъти около първите соруси се образуват нови кръгове от вторични соруси. Силно поразените листа бързо увяхват и некротират (фиг. 6).

Брашнеста мана (Erysiphe poligoni, Oidium poligoni) - нов патоген по лапада и киселеца. По листата се развива бял, рехав налеп, който бързо се разпростира върху листната петура. Силно нападнатите листа увяхват и тъканите некротират (фиг. 7). Болните растения образуват по-малко и по-дребни листа. Пораженията са по-силни при нападение от ръжда и брашнеста мана.

Борба.

· По-ранно прибиране на реколтата.

· Да се провеждат профилактични мерки, като силно поразените листа и стъбла се изрязват и изгарят и след това се третира със съдържащи сяра препарати.

· При наличие на двете заболявания още в началото на вегетацията да се третира със съдържащи сяра фунгициди.

Маточина (Melissa officinalis)

Брашнеста мана (Golovinomyces biocellatus) - нова болест по маточината. Върху двете страни на листната петура се образува бял, брашнест налеп, който по-късно придобива сивкав отенък. Мицел се образува още по листните дръжки, разклоненията и цветните органи (фиг. 8). Към края на лятото се формират клейстотециите на гъбата. Патогенът се запазва като клейстотеции в растителните остатъци и мицел по коренищата.

Листни петна (Phyllosticta decidua) - нова болест по маточината/фиг.9/. По листата се откриват дребни петна с кафяв венец и черни точици по тях -пикнидиите на гъбата. Освен по растенията, патогенът се запазва и с остатъците в почвата.

Борба.

· Когато посевът е силно нападнат и повреди се срещат и по стъблата, трябва да се съберат и изгорят засегнатите части.

· Рано напролет да се третира за със съдържащи сяра препарати, а за листните петната със съдържащи мед средства. Срещу двете заболявания действа фунгицидът Топсин М.

Сминдух (Trigonella foenum graecum)

Брашнеста мана (Erysiphe poligoni). Болестта се развива по всички органи - листа, стъбла, цветоносни разклонения. По тях се образува обилен, пухкав, сиво-белезникав гъбен налеп. Силно засегнатите растения завяхват и изсъхват.

Борба.

Да се провеждат профилатични пръскания със съдържащи сяра препарати. Семепроизводните посеви могат да се третират с Топсин М - 0.1% или фоликур 25 ЕК - 0.08%.

Целина (Apium graveolens)

Брашнестта мана (Erysiphe heraclei). По нападнатите органи на растенията се развива бял ектофитен мицел. Симптоми се наблюдават и по сложните сенници, включително и венечните листа и плода (фиг. 10). Патогенът се съобщава още по морков, магданоз и пащърнак. Патогенът презимува като мицел по зелените органи и клейстотеции в растителните остатъци.

Борба.

Да се унищожават растителните остатъци и при необходимост растенията да се пръскат с Тиофенат метил.

Магданоз (Petroselinum sativum)

През 2016 г. се наблюдаваха масови повреди от брашнестa мана и листни петна.

Брашнеста мана (Lycium barbarum). По листата се образува обилен, бял, спороносен налеп от мицела и спорите на гъбата, с черни точици, клейстотециите на патогена.

Гъбата напада и копърa.

Бели листни петна (Septoria petroselini). През 2016 г. болестта се появи масово в отделни посеви. Патогенът се запазва със семената и вероятно при поява на симптоми, за посев са използувани заразени семена. Симптомите се разпознават лесно. По листата се явяват дребни, първоначално тъмни, а по-късно с оформен белезникав център петна, с черни точици по тях - пикнидиите на гъбата.

Повредите са много силни при нападение от двете болести.

Борба. Когато магданозът се отглежда на места, където преди това е имало магданоз, или има съмнение, че семената са заразени, преди сеитба почвата да се третира с Топсин М – 50-60 г/кв.м или след сеитбата вместо само с вода да се полива с 0.1% Топсин М. При по-късна поява на болестта след прибиране на реколтата (обиране на магданоза) да се третира два пъти с Топсин М - 0.1%.

Годжи бери (мерджана) (Lycium barbarum)

Брашнеста мана /Arthrocladiella mougeotii/.

По листата, стъблата и плодните разклонения се образува повърхностен, сиво-белезникав мицелен налеп. При силно нападение от брашнеста мана листопадът настъпва по-рано /фиг. 11/.

Борба:

· Да се провеждат профелактични третирания чрез поливка на растенията с Тиофенат метил и със съдържащи сяра препарати.

· При по-силно нападение може да се пръска с бистър формалин - 0.5% , в хладните часове – сутрин, или най-добре след 19-20 часа.