Биостимулантите – средство за повишаване продуктивността и качеството на растениевъдната продукция

Растителните биостимуланти, широко навлизащи в съвременното земеделие са продукти, които отговарят на новите предизвикателства. Според European Biostimulants Industry Council (2016) това са материали, съдържащи субстанции и/или микроорганизми, прилагани върху растения или в ризосферата с цел да стимулират процеси, водещи до (1) по-добро поглъщане и/или ефективност на минералните елементи в растенията, (2) повишена толерантност към абиотични стресови фактори и (3) подобрено качество на растениевъдната продукция“ (Vernieri et al., 2005, Maciejewski et al., 2007). По отношение на изходните суровини и активни субстанции растителните биостимуланти се отнасят към различни групи (хуминови и фулвокиселини, протеинови хидролизати, екстракти от морски водорасли, микробиални продукти и др.), но всички оказват сходно положително въздействие върху редица земеделски култури.   

В Аграрния университет в Пловдив са изведени полски опити с два вида лимец (Triticum monococcum L., Triticum dicoccum Sch.) и спелта (Triticum spelta L.). Растенията са третирани с продукти, разрешени за биологично производство: Амалгерол и Байкал ЕМ-1У. Амалгеролът е течен биостимулант, богат на въглеводороди и естествени растителни хормони на растежа. Съдържа екстракти от морски водорасли, дестилирано парафиново масло, растителни масла, дестилирани билкови екстракти. Байкал ЕМ-1У е пробиотичен биостимулант, съдържащ полезни микроорганизми (млечнокисели бактерии, дрожди, бифидобактерии, ферменти и спорови бактерии), които са антагонисти на патогенна и условно патогенната микрофлора.

Изведен е и тригодишен полски опит с твърда пшеница сорт Предел. Растенията са третирани с продуктите Мегафол (комплексен продукт, съдържащ аминокиселини, растежни регулатори и микроелементи) и Мегафол-протеин (продукт от аминокиселини, пептиди, растежни регулатори и микроелементи), и двата в доза 300 ml da^-1 през фенофазите братене, вретенене и изкласяване.

Биостимулантите постепенно стават част от стандартната агротехника при отглеждането на земеделските култури. Все по-често приложението им в селскостопанската практика се възприема от земеделските стопани като ефикасен метод за подобряване на толерантността към стресови фактори, повишаване на добива и качество на получаваната растениевъдна продукция.