Опасни патогени по земеделските култури

В България опасните болести по земеделските култури силно редуцират добивите и причиняват големи загуби при неадекватна борба срещу тях.

При пшеницата особено опасна е брашнестата мана (Eryziphe graminis). При нападение на флаговите листа и класа, загубите от нея могат да достигнат до 20-25%.  Загуби до 30-40% при тази култура може да причини нападението от фузариоза (Fusarium sp.) по класа, основата на стъблото и корените. Ръждите по житните също са сериозен фитопатологичен проблем. Има данни за епифитотийно развитие в миналото, както на стъблената, така и на листната ръжда по пшеницата. При ечемика особено опасна е ленточната болест (Drechslera graminea (Helmintosporium gramineum).

 В хладни и влажни години и закъснели третирания струпясването по ябълката (Venturia inaequalis) обхваща 100% от листата и плодовете и силно влошава качеството на плодовете. Масово се появява огненият пригор (Erwinia amylovora) при семковите овощни (особено дюля и круша) и причинява значителни загуби, а в някои случаи дори загиване на цели дървета. През последните години в световен мащаб се увеличи значението на шарката по сливата (Plum pox virus). Тя причинява преждевременно опадване на 70-95% от плодовете и силно влошава качеството на продукцията. Къдравостта (Taphrina deformans) заема първо място по разпространение и вредоносност сред болестите по прасковата. У нас се явява ежегодно в силна форма, като засяга до 90-100% от листата. Намалява жизнеността на дърветата, устойчивостта им към измръзване и редуцира плододаването. Друго опасно заболяване по този овощен вид е брашнестата мана (Sphaerotheca pannosa). Разпространява се масово и ежегодно нанася значителни щети. При силни прояви на болестта нападението може да достигне до 100% по леторастите, 95-100% по плодовете и до 95% по листата. Ранното кафяво гниене (Monilia laxa) вреди силно по кайсия, вишна, череша и някои сортове сливи. В години с хладен и влажен период на цъфтеж може да  се проявят епифитотии (нападение до 95 – 100%). Такива са наблюдавани и при вишните. При сливите опожаряването на цветовете може да достигне 100%. Установено е загиване на цели дървета в млади вишневи насаждения.

При зеленчуковите култури също се установяват често големи загуби при неблагоприятни условия. Нападението от картофена мана по доматите (Phytophthora infestans) може да редуцира добивите с 30-40%. Пораженията, причинени от вируса на бронзовостта могат да достигнат до 50-70%. Маната по пипера (Phytophthora capsici) е икономическо най-значимото заболяване при тази култура. В някои години тя е унищожавала до 15-20 хил. дка посеви. При доматите, патладжана и пипера загубите от столбур (Phytoplasma sp.)  могат да достигнат до 50-90%. С най-голямо икономическо значение при краставиците са маната (Pseudoperonospora cubensis) и краставичната мозайка. Силно вредоносно при тях е и фузарийното увяхване (Fusarium oxysporum f. sp. сucumerinum), което вреди както в оранжерийното, така и при полското производство.

През последните години се наблюдава негативна тенденция по отношение на загубите от земеделска продукция, причинени от болести – те непрекъснато се увеличават. Причина за това са внедряването на високопродуктивни сортове и интензивни ефективни технологии, в резултат на което селскостопанското производство се увеличи почти с 200%. Едновременно с това загубите от болести  нарасна 3-4 пъти, а разходите за ПРЗ – 5-6 пъти. Причините могат да се обединят в три основни групи, свързани с концентрацията, специализацията и интензификацията на съвременното конвенционално земеделско производство. Създаването на големи производствени масиви и обособяването на монокултурно отглеждане редуцира биологичното разнообразие. Интензификацията на подотрасъла растениевъдство е свързана с влагането на все по-големи количества минерални торове и продукти за растителна защита. Комбинацията от тези три групи доведе до нарушаване на биологичното равновесие на големи територии и се създадоха условия за възникване на епифитотии.