Мана по зелето (Peronospora parasitica)

Болестта е широко разпространена в райони с по-хладен климат. У нас по-силно вреди по разсада за ранно производство и през есента по късното зеле. Първите признаци се проявяват по разсадните растения като хлътнали петна, които от долната страна се покриват с рехав белезникав налеп от спори на гъбата. По-късно налепът изчезва, а петната прегарят. При по-силно нападение младите растения могат да загинат. При възрастните растения се нападат най-напред външните листа на зелките. По тях се появяват множество пепелявосиви, сливащи се помежду си петна. Понякога могат да бъдат нападнати и по-дълбоко разположени листа, което води до бързо загниване на целите зелки. Патогенът напада цветоносите, плодните дръжки и бобовете, а оттам и семената. Гъбата се запазва до следващата вегетация като ооспори в растителните остатъци. Презимува и в зелките от семепроизводните посеви. Вероятно те са първичните източници на инфекция. Запазва се и в разсадните лехи. Заразяването с болестта е масово при температура 16ºС, а при 20 - 24°С патогенът се развива в тъканите на гостоприемника.

Борба

Борбата се води при наличие на благоприятни условия  и след поява на болестта с Бордо Микс 20 ВП – 500 г/дка, Инфинитно СК – 160 мл/дка или Ридомил Голд Р ВТ – 500г/дка.