Нов установен вредител с фитосанитарно значение за целия Еропейски съюз

Candidatus Liberibacter solanacerum (=Liberibacter solanacearum) Liefting, Perez-Egusquiza & Clover 

Произхождащата от Северна Америка бактерия Candidatus Liberibacter solanacearum ("Ca. L. solanacearum’) напада основно видове от сем. Solanaceae, като картофи и домати, чиито повреди намаляват добивите и  и понижават качеството на плодовете и клубените. Поради влошаване на вкуса и търговския вид на клубените (Munyaneza 2012), предназначени за чипс, в Нова Зеландия (2008-2010 г) загубите за картофената промишленост са в размер на 57 млн. евро, които се увеличават с 400-680 евро на ха годишно. В Северна Америка и Нова Зеландия бактерията вреди както в оранжерийни така и в полски условия.

В Европа рискови са страните от Средиземноморския басейн. Съществуват сведения за установяване на бактерията по моркови във Финландия, Германия, Франция, Австрия, Норвегия, Швеция, Белгия, Естония и Испания. В Испания е доказана по целина (2014) и по картофи (за първи път през 2016). Пренасяйки се с вектори - видовете Bactericera cockerelli (вредителят е включен в Приложение № 1, Част А; Глава І от Наредба № 8 от 27.02.2015 г. за Фитосанитарeн контрол) и Trioza apicalis, съществува сериозен риск от широкото му разпространение и в Европа.

Бактерията е със статут на карантинен вредител, включен в лист А1 от 2012 г. (видове, които отсъстват от региона) на Европейската и Средиземноморска организация по растителна защита (ЕРРО)).

Гостоприемници

Основни гостоприемници  са картофи (Solanum tuberosum), домати (Solanum lycopersicon), патладжан (Solanum melongena), сладък пипер (Capsicum annum), чили (Capsicum frutescens), вторични са моркови (Daucus carota), пащърнак (Pastinaca sativa),  копър (Apium graveolens), целина и някои плевелни видове като Solanum dulcamara, S. eleagnifolium, S. americanum,  Lycium barbarum.

Географско разпространение

Eвропа: Белгия, Естония, Финландия, Германия, Великобритания, Италия, Норвегия, Гърция, Испания, Португалия и Швеция.

Северна Америка: Мексико, САЩ – Аризона, Калифорния, Колорадо, Канзас, Небраска, Невада, Ню Мексико, Орегон, Тексас и Вашингтон.

Централна Америка: Гватемала, Хондурас, Никарагуа.

Африка: Мароко

Азия: Израел

Океания: Нова Зеландия.

Начини на пренасяне

Бактерията се пренася със заразени растения за засаждане от семейство Solanaceae, клубени - картофи, кореноплоди и семена от моркови (Bertolini et al., 2014) и целина.

От заразени на здрави растения по време на вегетацията "Ca. L. solanacearum’ се разпространява при картофи предимно с вектора картофената бълха Bactericera cockerelli (Munyaneza et al., 2007; Munyaneza, 2012; EPPO, 2013), а при моркови и целина съответно с векторите Trioza apicalis (Nissinen et al., 2014) и Bactericera trigonica (Teresani et al., 2014; Teresani et al., 2015).

Бактерията може да се пренася и чрез присаждане и да се запазва в плевелната растителност, напр. кускута (Crosslin & Munyaneza, 2009; Secor et al., 2009; Munyaneza, 2012; Haapalainen, 2014; Munyaneza, 2015).

Основни пътища на разпространение са: плодове от сем. Solanaceae: домати, пипер, патладжан, тамарило, цариградско грозде при наличие на зелена маса; растения за засаждане от сем. Solanaceae (с изключение на семена); посадъчен материал от картофи (включително микрорастения и микроклубени), а второстепенни са: растения за засаждане, като мента (Mentha spp.), Micromeria chamissonis, , Nepeta sp. и сладък картоф (Ipomoea batatas); диви гостоприемници (плевели), които съпътстват саксии и контейнери; и други, върху които вектора се среща, но не се размножава в т. ч. маруля, слънчоглед, грах, фасул, фий, захарно цвекло, репи и други.

Симптоми

По надземните растителни части на картофите и други видове от Solanaceae симптомите  наподобяват на тези, причинении от фитоплазми - закърняване и редуциране на листната маса, хлороза и антоцианово оцветяване на листата, скъсяване и удебеляване на междувъзлията, образуване на листни розетки и въздушни клубени. Следва некроза на върховете и ранно опадване на листната маса. Плодовете са дребни и с лошо качество. В клубените бактерията предизвиква превръщането на скорбялата в захар, която при пържене се карамеризира и води до тъмнокафяво оцветяване (“zebra chips”).

При домати и пипер се наблюдава апикален растеж на върховете и листата, хлоротични и завити листа, скъсени междувъзлия, последваща некроза на върха, и образуване на дребни и деформирани плодове. А по моркови и целина жълтеникаво, бронзово или виолетово оцветяване на листата, закърняване и пролиферация на корените.

Инспекции, взимане на проби и диагностика.

Визуални инспекции в насажденията от моркови се провеждат едва след пълното формиране на надземната част на растенията. Симптоматичните растения се изваждат цели (надземна част и кореноплод) и се изпращат за анализ. При картофи анализ се извършва само на клубени.

Пробите със съмнение се тестират за наличие на зараза от патогена в лабораторни условия посредством молекулярни тестове.

Мерки за контрол

- Използване на здрав посевен и посадъчен материал.

- Забрана за внос от Трети страни на посадъчен материал от картофи.

- Предотвратяване на намножаването и разпространението на векторите чрез жълти лепливи уловки и инсектицидни третирания.

- Унищожаване на заразените растения в мястото на зараза.

При съмнение за подобно заболяване се обръщайте към специалистите по растителна защита в Областните дирекции по безопасност на храните.

При подготовката на материала е  използвана информация на ЕРРО