Повече от 20 неприятели атакуват салатата

Установили са над 20 вида неприятели по салатата, с различна степен на значимост. Една част от тях са с икономическо значение и за други зеленчукови култури в култивационни съоръжения – оранжерийна белокрилка, листни въшки, листоминиращи мухи и др. Освен пряката вреда в резултат на храненето, някои причиняват и косвена като вектори на причинители на опасни вирусни болести. Известно е, че листните въшки пренасят вируси на мозайки (напр. aспермия по салата). Оранжерийната белокрилка пък е преносител на вируса на инфекциозната псевдожълтеница по салата, краставици, пъпеши и др. (Beet Pseudo Yellows Virus – BPYV), която при силна степен на нападение може да причини значителни щети.

През последните години салатата – главеста, листна и маруля, е основен компонент в производствените схеми в оранжериите, предимно като междинни култури през есенно-зимния период. Чрез етапно разсаждане за пазара се осигурява продукция за свежа консумация с много добри хранителни, вкусови и диетични качества. Листата са богати на витамини (провитамин А, В ₁, В₂, В₆, РР, С, Е, К), органични киселини (лимонова, ябълкова и др.) и минерални соли. Поради студоустойчивостта и кратката вегетация в неотопляеми съоръжения  може да се получат две реколти. Широко застъпена практика е отглеждането им  преди производството на гъст и пикиран разсад за стъклени и полиетиленови оранжерии, а също и за посеви на полето.

В трофичните вериги на системата “растения-неприятели-биоагенти” салатата заема важна позиция поради следните обстоятелства:

- Гостоприемник е на неприятели, предимно олигофаги и полифаги, атакуващи и други зеленчукови култури.

- Свързващо звено е за реализиране на целогодишния цикъл на развитие при

недиапаузиращи видове (орaнжерийна белокрилка, листни въшки, миниращи мухи и др.), които формират няколко поколения, когато на открито условията са неблагоприятни.

- Провокира се реактивиране на видове с факултативна диапауза (паяжинообразуващи акари, някои пеперуди, дългоножки и др.), които започват да се хранят и  вредят.

- В зеления конвейер от растения има достатъчно свежа храна, предпочитана от повечето неприятели. Така се създава възможност за запазване на видове, застрашаващи следващите култури.

 - Същевременно някои полезни видове – хищници, паразитоиди и зоопатогени, се запазват

и оцеляват през неблагоприятните есенно-зимни условия.

Установили са над 20 вида неприятели по салатата, с различна степен на значимост. Една част от тях са с икономическо значение и за други зеленчукови култури в култивационни съоръжения – оранжерийна белокрилка, листни въшки, листоминиращи мухи и др. Освен пряката вреда в резултат на храненето, някои причиняват и косвена като вектори на причинители на опасни вирусни болести. Известно е, че листните въшки пренасят вируси на мозайки (напр. aспермия по салата). Оранжерийната белокрилка пък е преносител на вируса на инфекциозната псевдожълтеница по салата, краставици, пъпеши и др. (Beet Pseudo Yellows Virus – BPYV), която при силна степен на нападение може да причини значителни щети.

За идентификация на неприятелите с оглед провеждане на своевременна и ефикасна борба е необходимо редовно наблюдение на растенията във  фенофаза разсад и след разсаждането. Всички промени и отклонения в хабитуса и санитарния статус на корените и надземната част на растенията са индикации за патологични процеси или инвазия на неприятели. Въз основа на симптомите на повреда и морфологичната характеристика на вредния стадий и за улеснение на диагностиката неприятели  може да бъдат групирани по следния начин:

- Забавен или преустановен растеж, обезцветени и завехнали листа, особено външните. По корените гали с малък размер - Галови нематоди – Meloidogyne spp.

- По външните листа малки жълтеникаво-бели петънца, по долната страна фина паяжина с дребни кръгли яйца и паячета в нея - Паяжинообразуващи акари –  Tetranychus spp.

- Нагризвания по листата и наличие на дупки с различен размер и форма. Прегризване на младите растения напосредствено до почвата и загиването им.  При по-напредналите -  растението частично унищожено и повехнало.

 - Наличие на слизести следи по листата и около растенията - Голи охлюви.

 - Наличие на зелени гъсеници, 28-40 мм, с надлъжни светли линии, бледожалта стигмална ивица, с 3 чифта коремни крака, придвижващи се дъгообразно - Гамозначна нощенка – Autographa (Phytometra) gamma, Cребристоточкова нощенка – Chrysodeixis (Plusia) chalcites.  

- Землистосиви до тъмнокафеви гъсеници, 40-50 мм, гладки, с широка светла ивица отгоре. При дразнене се свиват на “кравайче” - Ипсилонова нощенка – Agrotis (Scotia) ypsilon.

 - Бледозелени гъсеници, 12-20 мм, с 1 тъмнозелена и 1-2 жълто-бели линии по гръбната страна - Ръждив молец – Udea ferrugalis.

- Нагризани и прегризани до почвената повърхност млади растения, които се пречупват и “падат”. Нагризани и унищожени част от листата и растежния връх.

 - Наличие на екскременти от гризачи - Мишки.

 - Наличие на малки черни, 15-20 мм,  подскачащи, ненапълно окрилени насекоми - Щурци – Gryllus spp.

- Прегризване на коренчета, повдигане и увяхване на растенията - Попово прасе – Gryllotalpa gryllotalpa

- Унищожаване на коренови власинки, новообразувани коренчета, надупчване и скелетиране на листата в близост до почвата. Дребни, 0,3-1,0 мм, бели до сиво-виолетови, подскачащи безкрили насесоми - Подури – Collembola.

- От долната страна на листата малки, 1,0-1,5 мм, нежни, бели “мухички” и восъчнобели, елипсовидни, неподвижни ларви - Оранжерийна белокрилка –  Trialeurodes vaporariorum.

- Външните листа покрити с колонии, сърцевинните изпълнени с малки насекоми и бели съблекла. Обезцветяване на листата, понякога загниване на сърцевината - Листни въшки.

- Светлозелени, жълто-зелени до розови, 1,5-2,0. мм.- Прасковена листна въшка – :Myzodes persicae.

- Жълто-зелени до червеникави, 2,0-2,5 мм - Обикновена картофена листна въшка – Aulacorthum solani.

- Забавено развитие на растенията, увяхване при топло време. Закържавяване и сбръчкване на листата. По корените – жълтозелени до мръснозелени,  2,0-2,5 мм, широки, с кръгла форма листни въшки - Pemphigus bursarius.

- Малки сребристобели или ръждиви петънца с едва забележими тъмнокафеви до черни точици. Наличие на дребни светложълто-зелени или кафеникави, 0,9-1,2 мм, с продълговато вретеновидно тяло насекоми - Тютюнев трипс – Thrips tabaci, Западен цветов  (калифорнийски) трипс – Frankliniella occidentalis.

- По листата малки жълто-бели точици с разкъсан горен епидермис, като убождане с игла,  жълто-бели извити мини с линии от черни точици. Вътре в тях белезникавокремави, изцяло или частично жълто-оранжеви ларви, до 3 мм, без глава и без крака - Листоминиращи мухи – Liriomyza spp., Phytomyza spp.

- Нагризвания по корените и унищожаване на младите коренчета. В почвата – сиво-кафеви ларви, 12-15 мм, с глава, без крака, с шипчета в задния край на всеки сегмент - Космат комар – Bibio spp.

- Нагризвания по корените и листата близо до почвената повърхност. В почвата -  груби, дебелокожести ларви, 22-40 мм, с малка глава, без крака, землистосиви с ръждиво-кафяв оттенък, подобни на  сивите червеи, но не се свиват на “кравайче”, разширени в задния край, с 4 роговидни израстъка и 2 големи черни стигми върху последния коремен сегмент - Дългоножки –Tipula spp.

От посочените неприятели постоянни и с икономическо значение за салатата са оранжерийната белокрилка, прасковената и обикновената картофена листни въшки,  гъсениците на гамозначната и сребристоточковата нощенка, листоминиращите мухи и особено голите охлюви. Възможно е нападение и от други вредни видове, в зависимост от предшествуващата култура, както и от плевелната и културна растителност около оранжериите. Пример за последното е кореновата въшка P.bursarius  с основен гостоприемник тополата  и един от междинните салата. В късна есен нерядко тя се наблюдава в полиетиленови оранжерии в близост с този дървесен вид.

Някои неприятели са специализирани към подземните органи – галови нематоди, подури, попово прасе,  P.bursarius, космат комар, а в допълнение  и към листата – подури, дългоножки. Останалите са филофаги.

Борба

Борбата срещу неприятелите по салатата в култивационни съоръжение е комплексна. С най-голям ефект е превенцията, отглеждане и разсаждане на здрави растения. Прилагат се всички известни и при другите оранжерийни култури профилактични и агротехнически мерки, като използване на минерални или торфеноминерални субстрати при разсадопроизводството, борба с плевелите в и около оранжериите, обезпечаване на оптимален температурно-влажен режим, прилагане на оптимална агротехника, поставяне на жълти лепливи уловки и др.

Правилно хранене на салатата

За ограничаване на химичните третирания е необходимо да се следи и отчита наличието на биоагенти. През есенния-зимния сезон поради по-високата относителна влажност на въздуха често се развиват гъбни инфекции по листните въшки, понякога  в  достатъчен размер, за да не е нужна употреба на инсектициди. При същите неприятели не рядко се среща и паразитиране, основно от ендопаразитоида Aphidius matricariae. Ларвите на оранжерийната белокрилка стават жертва също на ендопаразитоид Encarsia formosa .

Тъй като салатата е с кратка вегетация до достигане на търговска готовност, прилагането на химични средства трябва да е разумно и внимателно. Разсадите може да се третират със системни, широкоспектърни пестициди, каквито са тези с а.в. оксамил. Срещу конкретните неприятели по време на разсадопроизводството се прилагат регистрираните пестициди.

След разсаждането химични средства се използват ограничено и то при крайна необходимост. В такива случаи се третира с препарати с кратък карантинен срок, с оглед опазване на продукцията от замърсяване с опасни токсични остатъци.