Превръщането на Хелоуин в български празник през последните години не е причина през 2016 г. България да стане на първо място по производство на тикви в Евросъюза. Отглеждането на нови сортове от сем. Тиквови също не обяснява рекордните 133 хиляди тона тикви и кратуни, реколтирани от почти 12 хиляди хектара по данни на Eurostat.
Така страни като Австрия, където конусмацията на тикви е част от традиционните кулинарни разбирания и разнообразието на сортове достига до 400 вида, се нареждат доста след България.
Всъщност необичайното свръхпроизводство на тази вкусна смесица от зеленчук и плод се дължи на водената политика на субсидиране в земеделския сектор в ЕС. През 2015 г. страната ни започна да прилага схемата за т.нар. обвързано подпомагане. Това означаваше, че в сектор плодове и зеленчуци могат да бъдат получавани субсидии за отделни видове продукция, надхвърлящи дори разходите за производство. Kонкретно при тиквите изплатената субсидия покриваше 101% от производствените разходи, без да се смята допълнителната сума на земеделците от релизацията на продукцията.
Само 2 години по-късно схемата за подпомагане беше променена, като от 2017 г. отпаднаха трите култури – тикви, грах и зелен фасул.
Самите тикви са съставени от над 90% вода. Съдържат високо ниво на бета каротин и имат изключително добро съотношение натрий-калий. В тиквите се съдържа и магнезий, калций, желязо, фосфор, витамини В, С, D и Е. Плодът им има и доста ниско калорийно съдържание – само 20 калории на 100 грама.
