Инвазивни плевелни видове

Инвазивните видове се оказват бързо нарастваща заплаха за биологичното разнообразие както в Европа, така и у нас. Растенията, които навлизат в нови, чужди за тях местообитания, могат да отнемат част от територията на местната флора и да увредят околната среда са известни като инвазивни плевели.

Те оказват също така социално и икономическо въздействие, например върху здравето на човека /алергии/, селското стопанство и производството на храни. Нарастването на търговията, туризма и свободното движение  на стоки през границите на страните членки на ЕС ускори тяхното разпространение. Инвазивните видове са реална заплаха за биологичното разнообразие в Европа. Освен това контролът на инвазивните видове води до допълнителни разходи. По-голямата част от инвазивните видове идва от Северна Америка и Азия. Съществуват редица примери - пачата трева, внесена от Азия през 19-ти век като декоративно растение, завладява първо Франция, а по-късно се разпострянява в други европейски страни.

Значителен брой от инвазивните плевели произхожда обаче от една част на Европа и бива пренасян до друга част. Единният пазар на Европа и пътуването без граници поддържа този поток.

Многообразието на екологичните условия в България създава благоприятни условия за намножаването, разпространението и развитието на растителни видове от различни райони на света.

От 2007 г.  България, като страна членка на ЕС, е хармонизирала напълно своето фитосанитарно законодателство с Европейската Директива 2000/29 с  Наредба № 8  от 27.02. 2015 г. за фитосанитарен контрол, и редица нови за страната и с голямо икономическо значение видове не са обект на официален контрол.

В списъка на инвазивните видове у нас влизат редица плевели,

по важни от които са: Пелинолистна амброзия, Ambrosia artemisifolia L., сем. Asteraceae, Синеочка, Commelina communis L., сем. Commelinaceae, Ива ксантифолия, Iva xanthifolia Nutt., сем. Asteraceae, Влакновидно просо, Panicum capillare L., сем. Poaceae, Розова метличина-  Acroptilon repens,

Пелинолистна амброзия, Ambrosia artemisifolia L., сем. Asteraceae

Разпространена е в САЩ, Канада, Мексико, Аржентина, в много страни на Европа, включително в Унгария, Сърбия, Украйна и др. Произхожда от Северна Америка. Освен като особено опасен плевел при всички полски, зеленчукови и фуражни култури, лозя, пасища и др. амброзията е много вредна и за здравето на хората с алергиите, които предизвиква.

Амброзията е сериозен конкурент на културните растения със своята мощна коренова система и обилна надземна маса по отношение на хранителните вещества и влагата в почвата. Амброзията е вредна и за хората и животните с образуването на огромните количества цветен прашец предизвикващ алергии. Тези алергии създават големи проблеми в страните с масово разпространение на този плевел. Именно поради това със специален Регламент по отношение на максимално допустимите граници за Ambrosia spp. са включени изисквания при внос на фуражи, съдържанието на семена от  Ambrosia spp да не надвишава 50 мг/кг.

По външен вид тя наподобява обикновения пелин. Цялото растение е покрито с нежни, бели власинки. Горната повърхност на листата е тъмнозелена, а долната – сребристо-зелена. Тя е еднодомно растение. Мъжките цветове са жълти, събрани в кошнички, разположени в класовидни съцветия във връхните части на растенията, а кошничките с женските се намират в пазвите на листата или в основата на мъжките съцветия. Семенният плод има обратнояйцевидна форма с ръбеста повърхност, със сиво-зелен до кестенявозелен цвят.

Пелинолистната амброзия е едногодишен плевел. Младите растения на пелинолистната амброзия се появяват в края на март, а масово – през април и май. Те цъфтят от юли до септември, а семеобразуват от септември до ноември. При благоприятни условия на растеж и развитие може да достигне до 2,0-2,5 м височина, а при засушаване и на бедни почви – до 10-15 см. Развива мощна коренова система. Проявява се като силен конкурент на културните растения. Тя притежава голяма екологична пластичност и размножителна способност.

Едно растение може да развие до 50 разклонения. Дори и след неколкократно окосяване се развива нов подраст, който цъфти и семеобразува - от 30 000 до 40 000, максимално до 88 000 семена, които запазват кълняемостта си в почвата до 40 години.

Разпространението на семената става чрез посевния материал, фуражите, животните, поливните води и др. Установено е, че семена на пелинолистна амброзия, престояли до 430 дни във вода, не губят своята кълняемост, а това благоприятства пренасянето им и чрез поливните води.

Срещу този вид се препоръчват хербицидните препарати на следните бази линурон (Афалон 45 СК), тербутрин (Тербутрекс 50 ВП), оксифлуорфен (Гоал 2 Е), флуорохлоридон (Рейсър 25 СК), бифенокс (Модаон 4 Ф), 2,4 Д + дикамба (Уидмастер), 2,4 Д (Санафен и др.), бентазон (Базагран 600 СЛ), клопиралид (Лонтрел 300 ЕК) и др. По време на вегетацията на пелинолистната амброзия може да се използват бифенокс ( Модаон 4 Ф) и бентазон (Базагран 600 СЛ). Посочените хербициди се препоръчват срещу пелинолистната амброзия само при културите, за които са одобрени за употреба.

Потенциално опасни за страната ни са още следните плевели: от многогодишните – Лисичоопашата софора (Sophora alopecuroides L.), разпространена в Турция и Азия; ива (Iva axillaris Pursh.), разпространена в Канада, Мексико, САЩ, Австралия и др.; Многогодишна амброзия (Ambrosia psilostachya D.C.), разпространена в Европа (в отделни райони на Русия), САЩ, Канада; Двуреден паспалум (Paspalum distichum L.), разпространен в отделни области на Европа, Америка, Африка, Азия и Австралия.

От едногодишните плевели опасност представляват всички диворастящи видове слънчоглед от род Helianthus, видовете от род Solanum, Щировидният аксирис (Axyris amaranthoides L.) и др.