Ива ксантифолия, Iva xanthifolia Nutt., сем. Asteraceae

Открита е в Знеполския район и в района на Костинброд, Софийска област. Растенията достигат на височина 50-200 (300) см. Стъблата са изправени, цилиндрични, със слабо изразени надлъжни ръбове, разклонени към върха, с дебелина в основата от 0,5 до 2,5 см. Долните листа са с триъгълно-сърцевидна до широкояйцевидна форма. Горните листа са яйцевидно-ланцетовидни. Всички листа са заострени към върха, а по периферията – зъбчато напилени, сиво-тъмнозелени, отдолу по-светли. В основата на горните листа се образуват разклонения, които завършват с метлици. Едно растение образува от 10 до 17 разклонения. Цветовете са кошнички, събрани в метлици. Семената имат обратнокрушовидна форма, леко сплеснати, с тъмнокафяв цвят и с многобройни тъмни петна по повърхността.

Iva xanthifolia е едногодишно растение. Размножава се със семена. За условията на България младите й растения се появяват в края на март, а масово – през април и май. Те цъфтят през август–септември и плододават през септември – октомври. Едно растение може да образува максимално до 1 790 500 семена. Те запазват кълняемостта си в почвата до 5-8 години, а поникват от дълбочина 6-8 cm. Съществува сезонна периодичност в покълването на семената, като най-висок е процентът на поникналите през пролетта, а най-нисък – през есента. Неравномерното покълване през вегетационния сезон се дължи на известна цикличност в биологичния покой на семената на Iva xanthifolia. Това дава възможност да се поддържа непрекъснат запас от тях в почвата и те са постоянен източник на зараза. Семената, престояли до 6 и повече месеца във вода, запазват своята кълняемост – биологична особеност, която спомага за тяхното разпространение и чрез поливните води. Плевелът се разпространява още чрез посевния материал, оборския тор, птиците и др. Среща се край пътищата и в дворовете. Заплевелява зимни житни, окопни и зеленчукови култури, люцерна и др. Летните засушавания не се отразяват неблагоприятно върху растежа и развитието на Iva xanthifolia.

Изследванията и наблюденията показват, че този вид може лесно и успешно да се развива при условията на България. При откриването на огнища от Iva xanthifolia е необходимо спешно и периодично да се унищожават растенията, преди да са образували семена. Ежегодните прегледи на тези огнища са наложителни до пълното ликвидиране на този опасен плевел. Добра ефикасност показват препаратите на база бентазон (Базагран 600 СЛ) и оксадиаржил (Рафт 800 ВГ) в препоръчваните дози и моменти на прилагане при съответните култури.