Във връзка с провеждането на 13-та Национална библиотечна седмица в Централната селскостопанска библиотека и в Института по аграрна икономика ще се състоят дни на отворените врати, 14-31 май. По време на тези дни Централната селскостопанска библиотека ще предлага безплатна едногодишна читателска карта, библиотечно-информационни консултации и лекции за новите технологии в научно-информационната дейност.
След сухото и горещо за сезона време в края на април и началото на май през следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще претърпят съществена промяна.
На 9 май очаквайте да излезе от печат брой 4/2018 на списание „Растителна защита“. Темата на броя е лозата. В този брой ще ви запознаем с историята на лозата по нашите земи, с традицията на отглеждане на лозови масиви в България, производството на вино, сортове с повишена устойчивост на болести и разбира се с болестите и неприятелите, които нападат лозовите насаждения.
Веднъж годишно в продължение на три седмици най-забележителните оранжерии в Европа отварят врати за посетители от цял свят. През 2018 година оранжериите ще бъдат отворени за любителите на ботаниката между 21 април и 11 май, срещу 2,5 евро входна такса.
В края на април и началото на май развитието на земеделските култури ще протича при наднормени температури, а в някои райони на централната част от Дунавската равнина и в южните райони на страната – и при незадоволителни влагозапаси в 50 cm почвен слой. По-подходящи условия за извършване на растителнозащитни пръскания ще има в средата на периода.
На 27 април (петък) в Брюксел бе приетa с квалифицирано мнозинство забраната за използване на открито на трите спорни вещества в растителната защита – имидаклоприд (разработен от „Байер кропсайънс“), клотианидин (разработен от „Такеда кемикал индъстрис“ и „Байер кропсайънс“) и тиаметоксам на „Синджента“. Очаква се забраната да влезе в сила до края на 2018 година.
Лозата се отглежда по нашите земи преди повече от 3 хил. години, а по-късно е пренесена във Франция и Испания. Българите наследяват от траките традиции по отглеждането й и производството на вино. От края на XIX и началото на XX век лозарството в България преминава през различни етапи на развитие: увеличаване и намаляване на площите циклично; значителна промяна на сортовия състав, агротехниката, вредителите, продуктите за растителна защита, методите и стратегията за контрол, но винаги се запазва като поминък
На 27 април 2018 г. в гр. Сандански, обл. Благоевград ще се проведе съвместна информационна среща - семинар на НССЗ (Териториален областен офис гр. Благоевград) и Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) на тема: “Добри растителнозащитни практики при борбата срещу болести и неприятели при лозата”.
През последните години се наблюдава тенденция на по-масово разпространение и значителни загуби на гроздовата реколта от брашнестата мана. Основни предпоставки за това се явяват пропуски в някои звена от технологията за отглеждане на лозята и препоръки за борба с брашнестата мана, често не са съобразени с биологичните особености на патогена. На този етап е необходима по-подробна, детайлна информация за развитието и прогнозирането на болестта, с цел научно управление на борбата.
Authors: Проф.д.с.н. Марияна Накова, проф. д-р Борис Наков
Разговор на Емил Иванов с Христо Стойнов, лозар и лицензиран винопроизводител от с.Лозенец, община Стралджа, област Ямбол, управител на фирма ЕТ “Христо Стойнов-Д”
В по-голямата част от полските райони условията ще позволяват провеждане на почвообработки и на сериозно изостаналата, след агротехническите срокове, сеитба на слънчоглед. Почвените температури в 10 cm слой са с подходящи стойности за сеитбата на царевица за зърно, а до края на следващия период те ще бъдат подходящи и за сеитбата на топлолюбивите пролетни култури (памук, фасул, фъстъци, дини, пъпеши).
Ако бъде приета забраната за употреба на трите неоникотиноида в ЕС (клотинидин, имидаклоприд и тиаметоксам) на открито, базирана на последната оценка на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA), в края на април, то тя ще засегне значително и големите производители на захарно цвекло в Европа.
На 20 април 2018 г. в гр. Плевен ще се проведе съвместна информационна среща-семинар на НССЗ (Териториален областен офис гр. Плевен) и Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) - Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) гр. Плевен на тема: “Балансирано хранене при зеленчуковите култури за получаване на качествена продукция”.
Ранният листен пригор по пшеницата (РЛП), известен още като пролетен листен пригор или септориоза (Septoria leaf blotch) е ключово заболяване в редица райони на света с хладни и влажни условия през периода от поникване до цъфтеж. Болестта се наблюдава като при обикновената хлебна, така и при твърдата пшеница. При епифитотийно развитие на болестта загубите в добива могат да достигнат до 50%.
Authors: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева
Цъфтежните пръскания да се провеждат сутрин, когато няма летеж на пчели. Използваните фунгициди не са токсични за пчелите, но те трябва да бъдат предпазени от струята при пръскането и от вмирисване с фунгициди.
Authors: Проф.д-р Мария Боровинова, Проф. д.с.н Иванка Лечева
В края на първото и началото на второто десетдневие на април се очаква стабилизиране на времето и подходящи условия за провеждане на неотложните растителнозащтни пръскания при овошките. Валежите в началото на пролетта увеличиха инфекциозния фон от различни гъбни болести - ранно кафяво гниене, сачмянка, струпясване и др. При черешата и вишната не трябва да се пропуска следцъфтежното третиране срещу една от най-опасните болести – цилиндроспориозата (бяла ръжда).
След успешното провеждане на Полевите дни на DLG (ГСО – германското Селскостопанско Общество) в Турция, Румъния и Украйна, първите Международни полеви дни в България ще се състоят в Пловдив от 5-и до 7-и юни 2018 г. в учебно-опитна и внедрителска база на Аграрния университет в Пловдив. Организаторите очакват повече от 50 участника и около 5000 посетители през 2018 г.
През месеца повишена вероятност за образуване на слани се прогнозира през второто десетдневие, което трябва да се има предвид при закаляване на зеленчуковия и тютюневия разсад. В края на второто и началото на третото десетдневие в полските райони, температурите на почвата в 10 cm слой ще бъдат с подходящи стойности за сеитбата на царевица за зърното, а в края на месеца - и за топлолюбивите пролетни култури (памук, фасул, фъстъци, дини, пъпеши).
През последните десет години Форумът за бъдещето на земеделието се наложи като най-голямата европейска земеделска конференция, на която земеделски експерти от различни страни чертаят бъдещето на селското стопанство и връзката му с нарастващите екологични проблеми.