През ноември по-подходящи условия за засаждане на овошки ще има през второто и третото десетдневие. При климатичните условия на страната се препоръчва есенното засаждане на овощните култури, с изключение на ореха.
Условията ще бъдат подходящи за провеждане на есенните растителнозащитни пръскания при овошките. При семковите видове (ябълка, круша) се препоръчва третирането с 5% разтвор от карбамид, за ограничаване на заразите от струпясване. След масовия листопад, при костилковите овощни видове е необходимо да се извърши пръскане с 2% бордолезов разтвор срещу бактериалното изсъхване, къдравостта по прасковата, сачмянката и ранното кафяво гниене.
Секторът на насекомите се движи бързо в посока протеинова алтернатива на фуражите. През 2017 г. беше направена първата стъпка след като беше одобрено използването на храна от насекоми за риби в изкуствени развъдници. Логично е следващата стъпка да бъде в посока одобряване на храна от насекоми и за домашни птици, където пазарът е огромен и непрекъснато се развива.
Съхранението на плодовете зависи от видовия и сортов състав, както и от условията, при които се съхраняват. Късните ябълкови и крушови сортове и дюлята могат да се съхраняват при обикновени условия до 2-3 месеца, а в хладилник - до 4-6 месеца. При неправилен режим по съхранените плодове се развиват болести от инфекциозен или неинфекциозен характер.
Това е бактериално заболяване, което поразява всички надземни части на семковите овощни видове - круша, ябълка, дюля, мушмула. Заразените дървета се познават по характерните кукообразно извити от върха надолу и изсъхнали млади леторасти, клони с изсъхнали почернели листа и плодове, които остават по дърветата и не окапват. Бактерията причинител на болестта се запазва през зимата в заразените клони
За гарантиране производството на здрава плодова продукция е необходимо грижите за овощните насаждения да продължат и през зимните месеци, когато растенията са в покой. С настъпване на относителния покой на овощните видове отслабва и вредната дейност на неприятелите и причинителите на болестите, но по-голяма част от тях остават в насажденията - в почвата, по окапалите листа и плодове. Това дава възможност борбата с тях да продължи и през есенно-зимния период.
Засаждането на лозите може да се извършва през есента и през пролетта. Установено е, че при есенното засаждане се получава по-висок процент на прихващане и по-силен растеж на лозите през първата година. Пролетното засаждане се приема у нас като по-масова практика. Най-добре е то да се извърши през втората половина на март и началото на април, щом е възможно да се работи.
Author: Институт по лозарство и винарство – Плевен
Все повече навлизат в употреба различни добавки, подобряващи хранителната стойност на месото. Но наред с разпространените през последните години в качеството си на биологично активни добавки при храненето на човека и животните, като например синьо-зелените водорасли от вида Spirulina platensis, се увеличава и търсенето на алтернативни източници на протеини.
Допълнителен финансов ресурс от 63 000 лв. за унищожени овощните насаждения одобри УС на ДФЗ, по схемата на държавна помощ „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични условия“
Почвата е доста разнообразна по своя характер и може да изменя значително качествата си в рамките на няколко метра. Ето защо сегашната система за вземане на проби от земеделските земи за оценяване плодородието й, базирана на вземане на средна проба от големи участъци, не дава реално представа за нуждите на растенията на конкретното място.
Прецизното земеделие е бъдещето на съвременното земеделие. Стопаните започват да го прилагат и скоро това ще бъде основния начин за управление на земеделието.
Authors: д-р Марина Стоянова, доцент д-р Веселин Кутев
Причинителят на рака по картофите – гъбата Synchytrium endobioticum (Schilbersky) Percival е със статут на карантинен вредител поради голямото икономическо значение за картофопроизводството в световен мащаб. През последните години болестта се превръща в сериозен проблем и в европейския регион. Тревожна е ситуацията с откриване на огнища от нови агресивни патотипове, както и диагностициране на заболяването в Южната част на Балканския полуостров: Турция, Гърция и България.
От 15 октомври Държавен фонд „Земеделие“ започва прием на заявления по схемата „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период”. Приемът ще продължи до 31 октомври.
През следващия седемдневен период (12-18.10.2018 г.)
агрометеорологичните условия ще се определят от прогнозираното сухо време и температури над нормата за второто десетдневие на октомври. На много места в страната засушаването ще се задълбочи, което допълнително ще забави предсеитбените обработки на площите предвидени за засяване със зимни житни култури и рапица.
Крушовия пъпкопробивач (Anthonomus pyri Kollar) е разпространен в цялата страна и причинява сериозни поражения не само по крушата, но и по ябълката, кайсията и сливата.
За тема на новия есеннен брой на списание “Растителна защита” екипът ни избра управлението на храненето на растенията, което придобива все по-голям интерес от страна на съвременното земеделие, изправено пред редица предизвикателства. Наред с въпроса как ще се изхранва увеличаващото население, промените в климата и загубата на селскостопански площи, аграрната наука започва да се занимава активно и с екологичната интензификация на земеделското производство.
За опазване на дърветата и плодовата реколта от болести и неприятели при черешата се извършват значително по–малък брой пръскания в сравнение с ябълката. Въпреки това проблемът с остатъчните количества и замърсяването на околната среда е актуален и при черешопроизводството, като се има предвид, че при този овощен вид периодът от цъфтежа до прибиране на реколтата е значително по–къс от този при ябълката.
Много причинители на болести и неприятели по растенията се предават чрез почвата. Там те презимуват или преминават определен стадий от развитието си. Интензивното и монокултурно отглеждане на зеленчукови култури в култивационни съоръжения води до натрупване на патогенни микроорганизми и неприятели в почвата.
Authors: проф. д-р Стойка Машева, проф. д-р Мирослав Михов, гл.ас. д-р Дима Маркова, проф. д-р Винелина Янкова