През периода 2007-2013 и през 2016 г. видът се размножи масово поради сухо и горещо лято и причини силни повреди по домати, пипер, патладжан и зелен фасул в дворове и на площи в близост до населени места в много райони на страната. Масовата поява на дървеницата, склонността й да мигрира в жилищни постройки и недостатъчното й познаване предизвикаха безпокойство на голяма част от населението на много места в Бургаско, Шуменско, Пловдивско и други.
При прасковата измръзването на пъпките обхваща и зоната около тях, където се отделя смола и се образуват тумори. Всички измръзнали части трябва своевременно да се премахнат от дърветата, а раните да се замазват с блажна боя. Варосването на дърветата има благоприятно влияние и за предпазване от пролетното измръзване.
При затопляне на времето през февруари и март се засаждат дръвчетата в новите насаждения, ако това не е направено през есента след приключване на вегетацията.
Овощните градини заемат продължително време една и съща площ. При създаването им се влагат много финансови средства и труд, което налага стопаните да се съобразят с основните изисквания на културите.
Циганчето (наречено у нас заради веселите си и пъстри цветове) краси повечето домове, балкони и градини. Цветето е от сем. Balsaminacea. Латинското му наименование Impatiens, означава „непонасящ натиск” и носи названието си от факта, че семенните кутийки на циганчето се разпукват много лесно, дори само от полъха на вятъра или слабо докосване.
В началото на пролетта се засаждат някои студоустойчиви култури.
Летният чесън за производство на глави се засажда през втрората половина на месец февруари до средата на март. Използват се луковици с добре развити скилидки. Засаждат се само външните скилидки, които с а по-едри и от тях се получават силни растения. Много важно условия е те да са от напълно здрави луковици
Розовата метличина, с произход Средна Азия, вече е космополит, с изключение на Африка.
Заплевелява: житните, окопните, зеленчукови, овощни, технически, фуражни, ливади и пасища. Може да се срещне покрай канали, пътища, реките и други места. У нас е установена в посеви люцерна, със семена внос от Украйна.
Розовата метличина е многогодишен плевел.
Родината на влакновидното просо е Северна Америка. В България този вид е открит в Дунавската равнина и в Софийския район. Растенията достигат височина до 80 cm. Стъблата са коленчати, изправени или слабо полегнали. Едно растение образува от 5-6 до 8 братя.
Открита е в Знеполския район и в района на Костинброд, Софийска област. Растенията достигат на височина 50-200 (300) см. Стъблата са изправени, цилиндрични, със слабо изразени надлъжни ръбове, разклонени към върха, с дебелина в основата от 0,5 до 2,5 см. Долните листа са с триъгълно-сърцевидна до широкояйцевидна форма.
Разпространена е в Сърбия, Турция, югозападните и централните райони на европейските части на Русия, Кавказ, Сибир и Далечния изток, в Япония, Китай, Северна Америка. Родината на синеочката е Китай. У нас е открита в Тракийската равнина, в Източния Предбалкан, в Плевенско, Великотърновско, Варненско и Софийско. По-често тя се пренася като цвете в цветните градинки, а не след дълго се разпространява бързо в останалите части на дворовете.
Инвазивните видове се оказват бързо нарастваща заплаха за биологичното разнообразие както в Европа, така и у нас. Растенията, които навлизат в нови, чужди за тях местообитания, могат да отнемат част от територията на местната флора и да увредят околната среда са известни като инвазивни плевели.
Автори: Растителна Защита, проф. д-р Щелияна Калинова
От първостепенно значение е да се осъществи биоконтрол и да се индуцира устойчивост на растенията. До някаква степен това може да се постигне посредством компост.
Актуален проблем в земеделието е отглеждането на здрави растения, с висока продуктивност, което налага избор на площи с благоприятно плодородие и добра почвена структура. Интензивното отглеждане на културите и уплътняване на площите обаче влошават качеството и здравния статус на почвите, като същевременно се появяват и намножават редица патогени. Ето защо от първостепенно значение е да се осъществи биоконтрол и да се индуцира устойчивост на растенията.
За гарантиране производството на здрава плодова продукция е необходимо грижите за овощните насаждения да продължат и през зимните месеци, когато растенията са в покой. С настъпване на относителния покой на овощните видове отслабва и вредната дейност на неприятелите и причинителите на болестите, но по-голяма част от тях остават в насажденията - в почвата, по окапалите листа и плодове. Това дава възможност борбата с тях да продължи и през есенно-зимния период.
Засаждането на лозите може да се извършва през есента и през пролетта. Установено е, че при есенното засаждане се получава по-висок процент на прихващане и по-силен растеж на лозите през първата година. Пролетното засаждане се приема у нас като по-масова практика. Най-добре е то да се извърши през втората половина на март и началото на април, щом е възможно да се работи.