Списание за растителна защита, семена, торове и земеделие · ISSN 2815-522X
Bulgarian English Turkish Russian Chinese German Romanian Greek Hungarian Spanish Italian French Serbian Croatian Portuguese
74 материала

庭院

Дата: 05.03.2019 15702

你知道南方的绿椿象吗？

През периода 2007-2013 и през 2016 г. видът се размножи масово поради сухо и горещо лято и причини силни повреди по домати, пипер, патладжан и зелен фасул в дворове и на площи в близост до населени места в много райони на страната. Масовата поява на дървеницата, склонността й да мигрира в жилищни постройки и недостатъчното й познаване предизвикаха безпокойство на голяма част от населението на много места в Бургаско, Шуменско, Пловдивско и други.

Автор: Проф. д.с.н. Ангел Харизанов
Дата: 05.03.2018 7537

保护树木免受日灼和冻害

При прасковата измръзването на пъпките обхваща и зоната около тях, където се отделя смола и се образуват тумори. Всички измръзнали части трябва своевременно да се премахнат от дърветата, а раните да се замазват с блажна боя. Варосването на дърветата има благоприятно влияние и за предпазване от пролетното измръзване.

Автор: Растителна Защита
Дата: 22.02.2020 13883

'果农重要资讯！'

При затопляне на времето през февруари и март се засаждат дръвчетата в новите насаждения, ако това не е направено през есента след приключване на вегетацията. Овощните градини заемат продължително време една и съща площ. При създаването им се влагат много финансови средства и труд, което налага стопаните да се съобразят с основните изисквания на културите.

Автор: проф. Мария Боровинова
Дата: 03.02.2020 15708

凤仙花——装点每一处庭院与花园的美丽饰品

Циганчето (наречено у нас заради веселите си и пъстри цветове) краси повечето домове, балкони и градини. Цветето е от сем. Balsaminacea. Латинското му наименование Impatiens, означава „непонасящ натиск” и носи названието си от факта, че семенните кутийки на циганчето се разпукват много лесно, дори само от полъха на вятъра или слабо докосване.

Автор: Растителна Защита
Дата: 14.03.2019 12798

春季蔬菜播种

В началото на пролетта се засаждат някои студоустойчиви култури. Летният чесън за производство на глави се засажда през втрората половина на месец февруари до средата на март. Използват се луковици с добре развити скилидки. Засаждат се само външните скилидки, които с а по-едри и от тях се получават силни растения. Много важно условия е те да са от напълно здрави луковици

Автор: Растителна Защита
Дата: 17.02.2019 13858

顶羽菊 - 顶羽菊属匍匐植物

Розовата метличина, с произход Средна Азия, вече е космополит, с изключение на Африка. Заплевелява: житните, окопните, зеленчукови, овощни, технически, фуражни, ливади и пасища. Може да се срещне покрай канали, пътища, реките и други места. У нас е установена в посеви люцерна, със семена внос от Украйна. Розовата метличина е многогодишен плевел.

Автор: проф. д-р Щелияна Калинова
Дата: 17.02.2019 13720

毛线稷，Panicum capillare L.，禾本科

Родината на влакновидното просо е Северна Америка. В България този вид е открит в Дунавската равнина и в Софийския район. Растенията достигат височина до 80 cm. Стъблата са коленчати, изправени или слабо полегнали. Едно растение образува от 5-6 до 8 братя.

Автор: проф. д-р Щелияна Калинова
Дата: 15.02.2019 11383

，黄叶假苍耳，菊科

Открита е в Знеполския район и в района на Костинброд, Софийска област. Растенията достигат на височина 50-200 (300) см. Стъблата са изправени, цилиндрични, със слабо изразени надлъжни ръбове, разклонени към върха, с дебелина в основата от 0,5 до 2,5 см. Долните листа са с триъгълно-сърцевидна до широкояйцевидна форма.

Автор: проф. д-р Щелияна Калинова
Синеочка, Commelina communis L., сем. Commelinaceae
Дата: 14.02.2019 10256

鸭跖草，Commelina communis L.，鸭跖草科

Разпространена е в Сърбия, Турция, югозападните и централните райони на европейските части на Русия, Кавказ, Сибир и Далечния изток, в Япония, Китай, Северна Америка. Родината на синеочката е Китай. У нас е открита в Тракийската равнина, в Източния Предбалкан, в Плевенско, Великотърновско, Варненско и Софийско. По-често тя се пренася като цвете в цветните градинки, а не след дълго се разпространява бързо в останалите части на дворовете.

Автор: проф. д-р Щелияна Калинова