От първостепенно значение е да се осъществи биоконтрол и да се индуцира устойчивост на растенията. До някаква степен това може да се постигне посредством компост.
Актуален проблем в земеделието е отглеждането на здрави растения, с висока продуктивност, което налага избор на площи с благоприятно плодородие и добра почвена структура. Интензивното отглеждане на културите и уплътняване на площите обаче влошават качеството и здравния статус на почвите, като същевременно се появяват и намножават редица патогени. Ето защо от първостепенно значение е да се осъществи биоконтрол и да се индуцира устойчивост на растенията.
Листните зеленчуци – салати, ендивия, рукола, спанак, лапад, се употребяват масово от хората. Същото се отнася и за зелените подправки – магданоз, целина, копър, босилек. Ползите за здравето от консумирането им са значителни. Те са бедни на калории, без мазнини и с ниско съдържание на натрий, затова са страхотно средство при диети и при спазване на здравословен хранителен режим. Отличен източник са на витамините А, С и К и са важна част от дневното меню. Богати са също на калций и магнезий.
От средата на 2020 година за всички биопродукти в ЕС ще важат нови правила. Планирани са еднакви стандарти за производство и внос, както и строг контрол, особено при етикирането на съответните продукти, за да се избегнат зачестилите измами. След години на спорове преговарящите представители на страните-членки постигнаха споразумение. Предстои то да бъде гласувано от Европейския парламент и Съвета.
Между 6-и и 9-и май 2018 г. в Арбанаси, Велико Търново ще се състои 11-та конференция на малинопроизводителите от цял свят. Международната асоциацията на малинопроизводителите (The International Raspberry Organisation), със седалище Сантяго, Чили, провежда на всеки две години такива конференции, с цел обмяна на опит между водещите страни производителки на малини. Пазарът на меките плодове ще нараства с бързи темпове, включително и в България.
Институтът по земеделие в Кюстендил получи приза „Златен медал” на АГРА 2017 за създадената „Технология за биологично производство на малини“. В екипът, разработил новата технология, участват доц. д-р Елена Цолова; доц. д-р Илияна Кришкова; доц. д-р Ценко Въчев; доц. д-р Ганка Баева; доц. д-р Евлоги Марков.
В края на миналата година „Грийнпийс“- България и Селскостопанска академия, в лицето на Института по зеленчукови култури „Марица“ - Пловдив, представиха официално първия си съвместен доклад, посветен на екологичното земеделие при отглеждане на домати. Документът е на тема „Екологосъобразни методи и средства за контрол на вредителите при производството на домати“ и е фокусиран върху методите за биологично отглеждане на популярната не само у нас зеленчукова култура.
Вековният дъб край църквата в трънското село Насалевци е българската кандидатура за конкурса „Европейско дърво на годината”, който се провежда от 2011 година. Гласуването ще протече от 1 февруари до 28 февруари 2017г. А резултатите ще бъдат обявени на церемонията по награждаване на победителите в конкурса, която ще се проведе в Брюксел, на 21 март 2017 г.
Ученици от ОУ “Гео Милев” в Белоземен спечелиха първо място за финансиране на система за компостиране на биомаса. Тази година в конкурса за зелени проекти участваха началните и средните училища в България, Унгария, Полша, Румъния и Украйна.
През последните 10–15 години във връзка с настъпилите сериозни промени в българското земеделие се повиши интересът на редица частни стопани и фермери от различни региони на страната към лимеца - древна зърнено-житна култура. Освен в специализираните земеделски издания за нея се заговори и в предавания по българското радио и телевизия, като често се поставя въпросът какви са предимствата на лимеца и спелтата у нас и переспективите за тяхното отглеждане. Част II – спелта
Последните статистически данни сочат, че биологичното земеделие в световен мащаб се практикува на 43,7 млн.ха в 172 страни.
Земеделските площи, на които се прилага биологичният метод на производство в Европа, обхващат 11,6 млн.ха/ЕС – 10,3 млн.ха/. Това представлява 2,4 % от общата земеделска земя на планетата/ЕС – 5,7 %/.
В последните 10 – 15 години във връзка с настъпилите сериозни промени в българското земеделие се повиши интересът на редица частни стопани и фермери от различни региони на страната към тази древна зърнено-житна култура. Освен в специализираните земеделски издания за нея се заговори и в предавания на българското радио и телевизия, като често се поставя въпроса защо не се отглежда вече лимец в България?
Компостирането е процес на разграждане на органичните отпадъци в присъствие на кислород, при който се получава еднороден кафеникаво-черен ронлив материал подходящ за наторяване на земеделските култури и за възстановяване на органичната материя в почвите.
Супер плодове? Преди авокадото се нареждаше на рафтовете с екзотечна и луксозна храна, днес може да се намери дори в кварталния магазин. Наистина ли е здравословно активното му навлизане в ежедневното ни меню?
WWF-България, клуб „Приятели на Врачански Балкан” и верига заведения
К-експрес започnaха кампанията „Кулинарните тайни на природата – 3“ за набиране на средства за възстановяване на изчезващите сортове български ябълки – „Петровка”, „Айвания” и „Бухавица”. В изготвения списък на застрашените от изчечване местни сортове, които се подпомагат по мярка 10 “Агроекология и климат”, трите вида ябълки са също вписани.
През последните 27 години BIOFACH се превърна в едно от най-големите търговски изложения в света за био продукти. Biofach 2016 се провежда от 10 до 13 февруари в Нюрнберг, Германия. Представители на Асоциацията на българките села (АБС) ще вземе участие в международното изложение. Паралелно с форума за биопроизводство ще се проведе и VIVANES – изложение за натурална козметика.
Протестът под мотото „Писна ни!” в немската столица се организира всяка година на 16 януари успоредно на най- голямото световно изложение за селско стопанство, храни и градинарство “Зелената седмица”. Темата ГМО в Европа и България. Мисия невъзможна?
През 2013 г. Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО) обяви годината за Международна година на киноата, а малките вкусни семенца - за “супер храна”. Киноата се усвоява лесно от организма, нейните въглехидрати се разграждат бавно, има и пълен аминокиселинен профил. Всичко това гарантира перфектното меню на пътешествениците в Космоса, а на планетата Земя дава надежда за разрешаване на глобалните проблеми за дългосрочно изхранване на нарасващото й население.
Фермерските пазари по инициатива на Хранкооп и с финансовата помощ на ДФ “Земеделие” работят съвместно за възвръщането на доверието към българските малки производители на традиционна храна и увеличаване приходите на фермерите чрез скъсена верига на доставки. Пазарите са възможност стопаните да продават директно своята продукция без посредничеството на големите търговски вериги или прекупвачите.