На 30 ноември официално беше открита световната конференция на ООН за измененията на климата (СОР 21) в Бурже край Париж. Над 100 държави, в това число и страните от ЕС, в продължение на почти две седмици ще седат заедно на една маса, за да обсъждат общите за всички проблеми свързани с глобалните промени на климата на нашата планета. Президентите на САЩ, Русия, Китай, както и френският държавен глава Франсоа Оланд и Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун ще изнесат подробно доклади ...
У нас мановият мед е най популярен в Странджа планина и морския район около нея, където климатичните и природните дадености са оптимални за сътвояраването на този природен елексир. В югоизточна България често се срещат конкретни дървесни видове, като дъб, клен върба, бор, смърч, ела, бряст, круша и вишня, които са основната предпоставка за образуването на горския мед.
През новия програмен период на ПРСР 2014 - 2020 отделените средства за биологично производство са увелечени приблизително пет пъти в сравнение с предишните години. „Отделихме специална мярка за биологичното производство, като общият бюджет за целия програмен период е 151 млн. евро. В инвестиционните мерки залагаме приоритет в тези проекти, които ще се изпълняват и ще бъдат инвестирани в биологичното производство – за тях има допълнителна бонификация“, сподели зам.-министър Васил Грудев ...
Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще открие днес XII-то издание на Странджанския манов мед в Община Царево.
Фестивал на странджанския манов мед и пчелен цветен пращец „Царево – царството на мановия мед“ ще се проведе в Царево от 1 до 10 август.
Изложението събира вече 12 години пчелари от цялата страна и се опитва да популязира разнообразието на пчелните продукти. Акцент в предстоящото събитие ще бъде мановия мед от Странджанския край, който е един от символите на тази район.
Напоследък все повече се говори за интелигетни решения при преработката на биологични отпадъци. Наред с високите екологични изисквания на ЕС и водене на политика в посока намаляване на процента на общия боклук, се развиват технологии и съоражения, които не само дават разрешение на проблема, но и едновременно с това извличат полза под формата на енергиен източник. Модерно и устойчиво, ключовите нови думи за ефективност в съвременното ни общество.
Земеделски стопани от Европа прилагат изкуствени торове от средата на 20-те години на миналия век, а синтетични пестициди – от началото на Втората световна война. Тези продукти скоро оказват неблагоприятно въздействие на агроценози и екосистеми и още през 1940 г. д-р Hans Müller – швейцарец, издига в мото думите: „Здрава почва, здрава храна, здрав народ“, изключително актуални и в наши дни.