През последните години лавандулата се наложи като основно етеричномаслено растение в България. Съцветията съдържат етерично масло, което намира широко приложение в парфюмерийно-козметичната промишленост. Заради приятния си специфичен аромат навлиза в бита на хората.
България е едно от местата в света, където лавандулата намира най-благоприятни условия за отглеждане. Нейната висока продуктивност е в съчетание с високо качество на маслото.
Една от новите креативни идеи на ЕС за стимулиране и развитие на земеделието през новия програмен период (2014–2020 г.) включва производството на протеиновите култури в Система за обвързано подпомагане* (директни плащания за площ + т.нар. „зелени плащания“). ЕНП: това е нов многофункционален проект на ЕС със страхотен заряд и мощен потенциал. До този извод стигнаха участниците в семинара в Добрич, състоял се в началото на тази година.
В исторически аспект развитието на соята в България се характеризира с периоди на подем от 1934 до 1940 г. (700 000 дка) и от 1975 до 1985 г. (над 900 000 дка) и периоди на отливи – силно редуцирани площи с производство под 15–20 хил. дкa, както е понастоящем.
Темата за луковите култури като част от подотрасъла зеленчукопроизводство е многопосочна, заредена с енергия, магнетизъм, спекулации, структурни дефицити на икономически интерес, идеи за развитие, подходи за постигане на определени цели...
Производството на царевица у нас, за разлика от производството й в съседните страни – Румъния и Сърбия, които са на първите места в Европа по площи и добиви, е твърде скромно и като визия, и като размери, и като резултати.
Климатичната депресия през 2014 г. стана лимитиращ фактор за разразилата се фитосанитарна буря в родното земеделие. Инфекциозният фон, вредоносните насекомни популации и агресивността на плевелните асоциации достигнаха особено високи стойности...
Болестта шарка, с причинител Plum pox virus (PPV), е най-вредоносното вирусно заболяване по костилкови овощни видове – слива, праскова, нектарина и кайсия, не само в България, но в цял свят.
Земеделски стопани от Европа прилагат изкуствени торове от средата на 20-те години на миналия век, а синтетични пестициди – от началото на Втората световна война. Тези продукти скоро оказват неблагоприятно въздействие на агроценози и екосистеми и още през 1940 г. д-р Hans Müller – швейцарец, издига в мото думите: „Здрава почва, здрава храна, здрав народ“, изключително актуални и в наши дни.
Ериофидните акари са разпространени повсеместно в България и вредят по лоза, овощни, ягодоплодни, зеленчукови, полски и други култури. Много видове се хранят и развиват по плевели, някои проявяват висока специфичност и се прилагат за биологичен контрол (Стоева А., В. Харизанова, 2009).
Паразитните плевели са безхлорофилни растения, затова те не могат да фотосинтезират и се хранят несамостойно, т.е. за растежа и развитието си използват готови пластични вещества от зелените растения, върху които паразитират. Ако паразитните плевели не се унищожат навреме, нападнатите от тях растения гостоприемници може напълно да загинат. В зависимост от това, върху кои органи на растенията се прикрепват, паразитните плевели се делят на стъблени и коренови паразити.
Брашнестата мана е едно от най-разпространените заболявания по културните растения. Икономическото му значение непрекъснато нараства. Напада почти всички растителни видове – зърнено-житни, зеленчукови, овощни, лоза, декоративни и горски. В сравнение с останалите болести тя се идентифицира най-лесно. Причинителите на брашнести мани са над 200 вида гъби, принадлежащи към 11 рода.
Големи са предизвикателствата пред земеделското производство. Изключителната динамика на абиотичните фактори, част от глобалните климатични промени, поставя аграрния сектор в уникална ситуация. Безалтернативна е неговата мисия: РАСТЕЖ В НЕСИГУРНА СРЕДА! Постигането на такава релевантна, висока и съдбовна за човечеството цел инициира необходимост от трансформация на визията му.