Насекомите преминават по културни растения в продължение на хилядолетия, процес, продължаващ и в наши дни. През този период голяма част от тях сменят хранителната си специализация – зоофаги се променят във фитофаги, фитофаги – в зоофаги, неутрални във фитофаги или зоофаги и т.н.
Вредителите по подземните части на културните растения са група, която е сериозна заплаха за културните растения. Нанесените повреди могат да нанесат значителни загуби на производителите на растителна продукция.
Съвременното земеделие разполага с голям брой методи, всеки от които има определени възможности за борба с плевелите. Най-целесъобразна, икономически най-ефективна и екологично най-безопасна е интегрираната борба срещу плевелите. Тя включва прилагане на различни методи и средства – механични, физични, химични, биологични и др., които се съчетават диференцирано съобразно състава на плевелната растителност, икономическите прагове на вредност на плевелите и конкретните агроекологични условия.
От семковите овощни видове – ябълка, круша, дюля и мушмула, у нас най-големи площи заема ябълката. Този овощен вид в производството на плодове в света е на четвърто място след гроздето, портокалите и бананите. Ябълковите плодове са ценна храна за човека, което се дължи на богатия им състав от захари, киселини, витамини, дъбилни вещества и пектин.Ябълката притежава голяма адаптивност към различните екологични условия, което позволява широкото й разпространение.
Въпреки че климатичните условия благоприятстват развитието на тази южна и биологично силно сухоустойчива култура, очевидно други фактори определят успеха или неуспеха й като култура у нас. Наличният й потенциал обаче е разпознат още в началото на ХХ в., когато (през 1932 г.) в гр. Чирпан е създадена специализирана Държавна земеделска опитна станция със семепроизводство, по-късно преименувана в Институт по памука и житните култури.
Зелето е една от основните зеленчукови култури. То принадлежи към семейство Cruciferae, род Brassica, който включва около 50 различни вида. Най-известни са: главесто, пекинско, китайско зеле и др. Разновидности на главестото зеле са брюкселско зеле, цветно зеле, броколи, листно зеле и други.
Институт по зеленчукови култури (ИЗК) ”Марица”, Пловдив е национален изследователски център за научна, научно-приложна и обслужваща дейност в областта на селекцията на зеленчукови култури и картофи и технологиите за отглеждането им. Разположен е в Тракийската равнина – най-големия зеленчукопроизводителен район в България.
През последните десетилетия интересът към навлизането и разпространението на чужди видове растения все повече нараства. Почти всички европейски държави ревизират състава на своята флора, разработват различни стратегии за опазване на биологичното разнообразие и контролиране на тези „нашественици“ – инвазивните чужди видове растения, които създават проблеми не само на природата като цяло, а и на местното население и икономиката.
Как би могъл да се постигне висок здравен статус на отглежданите земеделски култури в тези екстремни условия? Най-сигурният начин е да влезе в действие съвременната, иновативна и интензивна растителна защита. Световната агрохимическа индустрия предлага у нас богат арсенал от ефикасни средства за защита на земеделските култури. Въпросът е може ли да се използва пълноценно този мощен агрофармацевтичен формат? Отговорът е категорично еднопосочен: зависи от професионалната компетентност на производителя!
Механизмите за контролиране плътността на популациите на вредни насекоми и акари, епизоотиите и антибиозата са мощни фактори на природното регулиране, което е основа на интегрираната растителна защита. Познаването им дава възможност за ограничаване приложението на химически продукти за растителна защита и опазване на природната среда от замърсяване с пестициди.
Едно от големите предизвикателствата за земеделието в настоящия век е осигуряване на храна за прогресивно нарастващото население на земята чрез увеличаване на добивите с използване на устойчив, екологичен подход. През 2015 г. населението на земята е било 7,4 милиарда, но Световната здравна организация (СЗО) прогнозира, че до 2050 г то ще се увеличи до 9 милиарда (UN, 2007). Според George Agrios (1997) вредителите по земеделската продукция (преди и след прибиране на реколтата) намаляват добивите в света.
Пиперът се нарежда на пето място сред зеленчуците в света по производство и по площ, а у нас – на второ място след картофите. Значението му за човека се дължи на ценните хранителни и вкусови качества на плодовете му, които са източник на витамини, на органични киселини, на захари, на алкалоида капсаицин, който е „виновен“ за лютивината на някои сортове пипер, на етерично и растително масло – олеорезин.
Първичният формообразувателен център на краставиците е Индия. Там видът се е култивирал още преди 3000 години. В този регион се намира и най-голямото генетично разнообразие. Предполага се, че краставиците са пренесени в Европа от Александър Македонски. Били са познати и използвани за хранителни и козметични цели в Древния Египет, Гърция и Римската империя.
Представяме ви един от най-старите институти по земеделие в България, който е структурно звено на Селкостопанската Aкадемия към Министерство на земеделието, храните и горите. Специализиран е в научно-изследователско учреждение за решаване на теоретични и практически проблеми на земеделието, внедряване на български и чужди постижения и оказване помощ на земеделските производители.
В България благоприятните природно-климатични и почвени условия обуславят голямото разнообразие на отглежданите земеделски култури. Страната ни е известна с традициите си в производството на плодове и зеленчуци с незабравим вкус и аромат, както и с качествена и богата продукция от тях.
Съществува една много устойчива митологема – невървеж на картофопроизводството по дефиниция! Режимът на свободно падане, продължил близо четвърт век, като че ли няма край и очакванията за някаква промяна са повече от хилави, трендът е с устойчиви негативни параметри. Към днешна дата продължава бетонирането на стари отрицателни тенденции, проблемите се мултиплицират.
Необходимостта от редуване на селскостопанските култури е установена още в началото на развитието на земеделието. Първите артефакти датират от римско време, когато Вергилий в своите произведения пише, че от житните култури се получава по-висок добив след бобови култури и правилният плодосмен осигурява „почивка“ на земята. По-късно Плиний препоръчва пшеничните посеви да се редуват с лупина, фий и други бобови култури.
Чуждоземните инвазивни видове (ЧИВ) е тема, която фокусира мащабен политически, икономически и професионален интерес. Светът е свидетел на един изключителен природен феномен – широкоформатна интродукция (пренос) на инвазивни чуждоземни видове (плевели, неприятели, патогени). Причините за това глобално движение с рестартираща агресия основно са две. От една страна – свободното движение на стоки и хора, и от друга, промяната на планетарния климат.