Зърнено-житните култури са с важно икономическо значение и с основно значение за сеитбооборота. Правилният избор на сорт в зависимост от географските условия, торенето и провеждането на адекватна растителна защита са изключително важни за разкриване на биологичния потенциал за добив на тези култури.
Интересът към фацелията през последните години се увеличи, което провокира търсене на подходящи хербициди, които да влияят благоприятно върху добива на семена от фацелия.
През последните десетилетия се наблюдава засилен интерес към нахута и неговата роля в здравословния хранителен режим. Зърната му са храна с голяма биологична стойност за човека, тъй като са богати на белтъчини, въглехидрати, мазнини, минерални вещества и витамини. За България нахутът е стара традиционна култура с използване основно за консумация от хората и в по-малка степен за фураж.
Authors: гл.ас.д-р София Петрова, Благой Андонов, доц. д-р Станислав Стаматов
Стопанското значение на обикновения дрян като костилков овощен вид нараства непрекъснато. Това се дължи на високата му екологична пластичност, сухоустойчивост и много слабото нападение от болести и неприятели. Подходящ е за биологично производство на плодове и е известен със своето дълголетие. Адаптивен е към климатичните промени и може да се отглежда успешно на по-слабо плодородни почви, на които другите овощни култури не се развиват успешно. Всичко това определя обикновения дрян като култура на бъдещето.
Authors: гл. ас. д-р Светослав Малчев, ас. Сашка Савчовска, проф. д-р Аргир Живондов, гл. експерт Светла Пандова
За растежа и нормалното си развитие овощните растения се нуждаят от макроелементи : въглерод (С), водород (H), кислород (О), азот (N), фосфор (P), сяра (S), калий (K), калций (Ca), магнезий (Mg), както и от микроелементи: желязо (Fe), манган (Mn), мед (Cu), цинк (Zn), молибден (Mo) и бор (В).
Authors: доц. д-р Ирина Станева, гл. ас. д-р Ваня Акова
Причинителят на мана по лозата е положителен пример за фитопатоген, чието развитие е силно зависимо от специфични климатични условия и може да бъде успешно прогнозирано. Съвременните модели за прогноза в съчетание с подходяща агротехника и познания за възрастовата устойчивост на лозата могат да послужат за създаване на цялостна стратегия за борба със заболяването.
Безвирусен посадъчен материал и борба с преносителите са единствената артернатива срещу коварните патогени. Сливата се напада от редица вирусни болести, като безспорно икономически най–важната от тях е шарката по сливата (PPV).
Основно повреди причиняват зимуващите ларви, които се активизират още в края на март – началото на април. Те нагризват пъпките по едногодишните пръчки и по друга плододаваща дървесина, изяждайки и ресите в тях. Нагризването започва отстрани на пъпката и по този начин повреждат спящите очи. Една ларва поврежда от няколко до 20 пъпки, в зависимост от сорта и температурата на въздуха през април.
В България видът е разпространен повсеместно, но масово се размножи в много райони след 1978 година и причини значителни повреди по лозите в промишлени насаждения на Пловдивско, Пазарджишко, Старозагорско, Сливенско, Ямболско, Плевенско, Русенско и на други места. В някои от районите повредите обхващаха по няколко хиляди декара лозя и наподобяваха измръзване от зимни студове.
Първи съобщения за вредната дейност на лозовата листозавивачка по лозата прави Lebeauf (1562), а Bask го описва през 1786 г. По-късно Audouin провежда проучвания за вредните насекоми по лозата, като отделя значително място на този вид. Авторът обобщава резултатите в книга, излязла от печат в 1842 г. – след смъртта му.
До 80-те години на 20-ти век фитосанитарната обстановка в лозовите насаждения се е определяла главно от разпространението на маната, брашнестата мана, сивото гниене и антракнозата, и в годините с градушки от бялото гниене. Във времето след 1970-1980 г. с посадъчния материал са внесени и нови, силно вредоносни патогени, причинители на екскориозата (Phomopsis viticola) и еутипиозата (Eutypa armeniacae). В лозя, с намалени агротехнически грижи, поражения нанасят и причинителите на дървесинно гниене – еска (Ste
Authors: Проф.д.с.н. Марияна Накова, проф. д-р Борис Наков
Най-опасните болести по лозата са маната, брашнестата мана, сивото гниене, ескориозата, еската, бялото и черното гниене. Борбата срещу тях е комплексна, не само химическа.
Authors: Проф. д.с.н. Ангел Харизанов, проф. д-р Борис Наков, проф. Иван Жалнов
Лозарството, независимо от превратностите в развитието на земеделието в България, винаги е бил един рентабилен подотрасъл на селското стопанство. Тази значимост във времето се дължи предимно на спецификата и особеностите в производството и преработката на грозде, свързани с историята, религията, традициите, законодателството, географското местоположение и почвено-климатичните условия на страната и региона, както и на диетичните и лечебни качества на гроздето и виното.
Authors: проф. д-р Борис Наков, Проф. д.с.н. Венелин Ройчев
Болестите, причиняващи листни петносвания, са често срещани при зеленчуковите култури. Листните патогени обикновено са активни във влажно време. Техните спори се разпространяват чрез дъждовни капки и водни пръски. Признаците са петна с различни размери, цветове и багри върху листата. Причинителите се предимно от гъбни и бактерийни патогени.
В Аграрния университет в Пловдив има практически опит с прогнозни системи при житни от 2015 година. Двете използвани системи granо.net и orzo.net са базирани в интернет мрежата. Те са разработени от спин-оф компанията Horta s.r.l. към Kатолическия универистет в Пиаченца, Италия. Тези две системи служат в подкрепа на фермерите в Италия, Гърция, а вече и в България при вземане на решения за цялостно отглеждане на мека, твърда пшеница и ечемик.
Кафявата ръжда (листна ръжда, Leaf Rust) по пшеницата се развива почти ежегодно у нас в по-голям или по-малък размер, поради което има значително икономическо значение. За разлика от черната и жълтата ръжда, щетите които нанася са сравинелно ниски, но за сметка на това са ежегодни. Загубите в добива най-често са до 10%, но могат да достигнат и 30% при благоприятни за развитието на патогена условия.
Authors: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева
До 2014 г. жълтата ръжда има спородичен характер за нашата страна, като развитието и обикновено се наблюдаваше по Черноморието. Причината за това е късната й проява през вегетацията, съвпадаща с повишаване на температурите, поради което нейното развитие се стопираше. За съжаление през последните няколко години климатичните условия благоприятстват ранната й поява, а от тук и опасността от епифитотийно развитие на болестта.
Authors: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева
Контролът на болестите трябва да е съобразен със спазване принципите на Добрите растителнозащитна практика, т.е. съчетаване на химичния методи с агротехнически и организационно-стопански мероприятия и подходи.
Authors: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева