Farm School

Дата: 10.04.2018 · 9294

Желтая ржавчина пшеницы

До 2014 г. жълтата ръжда има спородичен характер за нашата страна, като развитието и обикновено се наблюдаваше по Черноморието. Причината за това е късната й проява през вегетацията, съвпадаща с повишаване на температурите, поради което нейното развитие се стопираше. За съжаление през последните няколко години климатичните условия благоприятстват ранната й поява, а от тук и опасността от епифитотийно развитие на болестта.

Автори: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева

Дата: 06.03.2018 · 9830

Ранний ожог листьев и желтые пятна на листьях пшеницы

Контролът на болестите трябва да е съобразен със спазване принципите на Добрите растителнозащитна практика, т.е. съчетаване на химичния методи с агротехнически и организационно-стопански мероприятия и подходи.

Автори: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева

Дата: 15.02.2018 · 5679

Опасные патогены в сельскохозяйственных культурах

В България опасните болести по земеделските култури силно редуцират добивите и причиняват големи загуби при неадекватна борба срещу тях.

Автор: проф. д-р Стойка Машева

Дата: 27.11.2017 · 5794

Биологические удобрения для органического земледелия

Внасянето на хранителни елементи в почвата наред с повишените изисквания за опазване на околната среда и подобряване хранителната стойност на продукцията изискват осъвременяване на някои технологични елементи, свързани с торенето. Усилено се търсят алтернативни, природосъобразни решения за поддържане на хранителния режим, които да отговарят на едно от основните изисквания на съвременното земеделие – биологичен контрол на почвеното плодородие.

Автори: проф. Андон Василев, Проф. д-р Малгожата Берова

Дата: 14.09.2017 · 6615

Биостимуляторы – средство повышения продуктивности и качества растениеводства

Растителните биостимуланти, широко навлизащи в съвременното земеделие са продукти, които отговарят на новите предизвикателства.

Автори: проф. Андон Василев, гл.ас. д-р Пламен Заровски, Проф. д-р Малгожата Берова, доц. д-р Любка Колева

Дата: 20.08.2017 · 5277

Неорганические биостимуляторы как альтернативные средства защиты растений

Растителните биостимуланти са иновативни продукти с широк спектър на действие. Съставът на тези продукти е изключително разнообразен и зависи както от суровинния източник, така и от внесените допълнителни вещества при тяхното производство.

Автори: проф. Андон Василев, ас. д-р Аделина Харизанова, Гл. ас. д-р Звездомир Желев, гл. ас. д-р Мирослава Каймаканова

Дата: 06.07.2017 · 4735

Комбинированные продукты для противодействия абиотическому стрессу

През последните години проблемът за абиотичния стрес при растенията придобива все по-голяма актуалност. В голяма степен това се дължи на нарастващите промени в климата и замърсяването на околната среда, които оказват неблагоприятно влияние върху добивите на земеделските култури и качеството на растениевъдната продукция.

Автори: проф. Андон Василев, ас. Росица Чолакова-Бимбалова, доц. д-р Любка Колева

Дата: 13.06.2017 · 4971

Макро- и микроводоросли – биостимуляторы для сельскохозяйственных культур

Към категорията растителни биостимуланти се включва и групата на водорасловите екстракти и концентрати. Водораслите се използват от хилядолетия за подобряване плодородието на почвите и продуктивността на земеделските култури.

Автор: Аграрен университет в Пловдив

Дата: 20.05.2017 · 9013

Микробные биостимуляторы

Приложението на растителни биостимуланти е важна част от интензивното земеделие. Все повече земеделци ефективно използват биостимуланти през определени фази на развитие на културите за стимулиране на растежа, ефективността на минералното хранене, толерантността към стресови фактори, както и за повишаване качеството на растениевъдната продукция.

Автор: Растителна Защита

Дата: 04.05.2017 · 9756

Бурая (листовая) ржавчина (Puccinia recondita f.sp. tritici) пшеницы и ячменя

Причинява се от Puccinia recondita. Условията в България са изключително благоприятни за причинителите на болестта, която е широко разпространена в страната ни.

Автори: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева

Дата: 27.03.2017 · 6685

Гуминовые и фульвовые кислоты как биостимуляторы для сельскохозяйственных культур

Екологичната интензификация на съвременното земеделие е стратегия за повишаване на продуктивността и качеството на растениевъдната продукция при запазване и повишаване на почвеното плодородие чрез (1) повишена ефективност на минералното хранене и (2) рационално използване на водните ресурси и (3) намалена нужда от химични средства за интегрирана борба с болести, неприятели и плевели (Tittonell, 2014).

Автор: Аграрен университет в Пловдив

Дата: 08.03.2017 · 4812

Гидролизаты белка в качестве биостимуляторов для сельскохозяйственных культур

През последните години в катедра “Физиология на растенията и биохимия” към Аграрния университет в Пловдив се провеждат лабораторни, вегетационни и полски изследвания с биостимуланти при различни земеделски култури.Изпитват се биостимуланти от различни групи – протеинови хидролизати, хуминови киселини, екстракти от водорасли, комбинирани продукти и др. Тук сме посочили някои резултати, получени в опити с протеинови хидролизати.

Автор: Аграрен университет в Пловдив

Дата: 09.02.2017 · 6186

Микориза как механизм действия в биостимуляторах

Значителното разнообразие на биостимуланти продукти и широкия спектър от положителни ефекти в растенията, които те могат да предизвикат, предполага голям набор от механизми на действие. Един от механизмите на действие при биостимулантите, който се реализира чрез индиректни ефекти, е свързан с природния феномен „микориза“.

Автор: проф. Андон Василев

Дата: 16.01.2017 · 6365

'Новости в разработке и применении биостимуляторов в европейском сельском хозяйстве'

В края на ноември 2016 г. в град Алмерия, Испания, се състоя международната конференция Biostimulants Europe (респективно, биостимуланти в европейското земеделие). Конференцията неслучайно беше проведена в областта Алмерия. Тук е съсредоточено оранжерийното зеленчукопроизводство на Испания, в което използването на биостимуланти постоянно нараства. В Алмерия участваха около 150 души - учени, специалисти от фирми – производители на биостимуланти, консултантски фирми в европейския агробизнес.

Автор: проф. Андон Василев

Дата: 15.09.2016 · 6932

Мучнистая роса на табаке

Брашнестата мана или пепелницата е една от най-рано познатите болести по тютюна, както у нас, така и в останалите страни, където се отглежда тази култура. У нас тя се явява ежегодно в много малки размери. Това се дължи главно на горещото и сухо време, което настъпва у нас през август, а понякога и през септември и възпрепятства развитието на гъбата-причинител на болестта.

Автор: Проф. д-р Христо Бозуков

Дата: 22.08.2016 · 6181

'Мучнистая роса на некоторых овощах'

Брашнеста мана по зеленчукови видове от сем.Сенникоцветни - напада всички надземни части на културите от сем. Сенникоцветни – моркови, магданоз, целина, копър. Особено опасна е тя за цветоносите в семепроизводните посеви. При силно нападение съществува реална опасност семената да не узреят

Автор: проф. д-р Стойка Машева

Дата: 27.06.2016 · 7706

'Мучнистая роса на плодовых культурах'

Засаждането на устойчиви или слабо чувствителни на брашнеста мана сортове е най-сигурният и екологосъобразен начин за контрол на болестта.

Автор: проф. Мария Боровинова

Дата: 30.05.2016 · 17102

Мучнистая роса на виноградной лозе

През последните години се наблюдава тенденция на по-масово разпространение и значителни загуби на гроздовата реколта от брашнестата мана. Основни предпоставки за това се явяват пропуски в някои звена от технологията за отглеждане на лозята и препоръки за борба с брашнестата мана, често несъобразени с биологичните особености на патогена. На този етап е необходима по-подробна, детайлна информация за развитието и прогнозирането на болестта, с цел научно управление на борбата.

Автори: Проф.д.с.н. Марияна Накова, проф. д-р Борис Наков

Дата: 13.03.2016 · 7867

'Мучнистая роса на зерновых культурах'

Между причинителите на болести брашнестата мана по пшеницата заема едно от първите места. Болестта напада всички зърнено-житни култури с изключение на царевицата, ориза и прсото. Тази болест е повсеместно разпространена и заема същия ареал, какъвто има пшеницата и ечемика. През последните години нейното значение нараства поради прякото й влияние върху добива, както и поради косвеното й действие, изразяващо се в намаляване на устойчивостт на пшеницата към други болести.

Автор: Проф. д-р Петър Чавдаров

Дата: 28.02.2016 · 5523

«Крахмальная манка: тема без конца»

Гъбите причинители на брашнести мани по растенията принадлежат към разред Erysiphales, семейство Erisiphaceae. Към това семейство се отнасят 28 рода с над 200 вида.

Автор: Проф.д-р Мария Боровинова