Внасянето на хранителни елементи в почвата наред с повишените изисквания за опазване на околната среда и подобряване хранителната стойност на продукцията изискват осъвременяване на някои технологични елементи, свързани с торенето. Усилено се търсят алтернативни, природосъобразни решения за поддържане на хранителния режим, които да отговарят на едно от основните изисквания на съвременното земеделие – биологичен контрол на почвеното плодородие.
Автори: проф. Андон Василев, Проф. д-р Малгожата Берова
Растителните биостимуланти са иновативни продукти с широк спектър на действие. Съставът на тези продукти е изключително разнообразен и зависи както от суровинния източник, така и от внесените допълнителни вещества при тяхното производство.
Автори: проф. Андон Василев, ас. д-р Аделина Харизанова, Гл. ас. д-р Звездомир Желев, гл. ас. д-р Мирослава Каймаканова
През последните години проблемът за абиотичния стрес при растенията придобива все по-голяма актуалност. В голяма степен това се дължи на нарастващите промени в климата и замърсяването на околната среда, които оказват неблагоприятно влияние върху добивите на земеделските култури и качеството на растениевъдната продукция.
Към категорията растителни биостимуланти се включва и групата на водорасловите екстракти и концентрати. Водораслите се използват от хилядолетия за подобряване плодородието на почвите и продуктивността на земеделските култури.
Приложението на растителни биостимуланти е важна част от интензивното земеделие. Все повече земеделци ефективно използват биостимуланти през определени фази на развитие на културите за стимулиране на растежа, ефективността на минералното хранене, толерантността към стресови фактори, както и за повишаване качеството на растениевъдната продукция.
Причинява се от Puccinia recondita. Условията в България са изключително благоприятни за причинителите на болестта, която е широко разпространена в страната ни.
Автори: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева
Екологичната интензификация на съвременното земеделие е стратегия за повишаване на продуктивността и качеството на растениевъдната продукция при запазване и повишаване на почвеното плодородие чрез (1) повишена ефективност на минералното хранене и (2) рационално използване на водните ресурси и (3) намалена нужда от химични средства за интегрирана борба с болести, неприятели и плевели (Tittonell, 2014).
През последните години в катедра “Физиология на растенията и биохимия” към Аграрния университет в Пловдив се провеждат лабораторни, вегетационни и полски изследвания с биостимуланти при различни земеделски култури.Изпитват се биостимуланти от различни групи – протеинови хидролизати, хуминови киселини, екстракти от водорасли, комбинирани продукти и др. Тук сме посочили някои резултати, получени в опити с протеинови хидролизати.
Значителното разнообразие на биостимуланти продукти и широкия спектър от положителни ефекти в растенията, които те могат да предизвикат, предполага голям набор от механизми на действие. Един от механизмите на действие при биостимулантите, който се реализира чрез индиректни ефекти, е свързан с природния феномен „микориза“.
В края на ноември 2016 г. в град Алмерия, Испания, се състоя международната конференция Biostimulants Europe (респективно, биостимуланти в европейското земеделие). Конференцията неслучайно беше проведена в областта Алмерия. Тук е съсредоточено оранжерийното зеленчукопроизводство на Испания, в което използването на биостимуланти постоянно нараства. В Алмерия участваха около 150 души - учени, специалисти от фирми – производители на биостимуланти, консултантски фирми в европейския агробизнес.
Брашнестата мана или пепелницата е една от най-рано познатите болести по тютюна, както у нас, така и в останалите страни, където се отглежда тази култура. У нас тя се явява ежегодно в много малки размери. Това се дължи главно на горещото и сухо време, което настъпва у нас през август, а понякога и през септември и възпрепятства развитието на гъбата-причинител на болестта.
Брашнеста мана по зеленчукови видове от сем.Сенникоцветни - напада всички надземни части на културите от сем. Сенникоцветни – моркови, магданоз, целина, копър. Особено опасна е тя за цветоносите в семепроизводните посеви. При силно нападение съществува реална опасност семената да не узреят
През последните години се наблюдава тенденция на по-масово разпространение и значителни загуби на гроздовата реколта от брашнестата мана. Основни предпоставки за това се явяват пропуски в някои звена от технологията за отглеждане на лозята и препоръки за борба с брашнестата мана, често несъобразени с биологичните особености на патогена. На този етап е необходима по-подробна, детайлна информация за развитието и прогнозирането на болестта, с цел научно управление на борбата.
Автори: Проф.д.с.н. Марияна Накова, проф. д-р Борис Наков
Между причинителите на болести брашнестата мана по пшеницата заема едно от първите места. Болестта напада всички зърнено-житни култури с изключение на царевицата, ориза и прсото. Тази болест е повсеместно разпространена и заема същия ареал, какъвто има пшеницата и ечемика. През последните години нейното значение нараства поради прякото й влияние върху добива, както и поради косвеното й действие, изразяващо се в намаляване на устойчивостт на пшеницата към други болести.
Гъбите причинители на брашнести мани по растенията принадлежат към разред Erysiphales, семейство Erisiphaceae. Към това семейство се отнасят 28 рода с над 200 вида.
Успешното и продължително съхранение на растителната продукция в следберитбения период зависи от редица вътрешни и външни фактори. Основните вътрешни фактори са водното съдържание, физиологичната активност на клетките в момента на беритбата, степента на развитие на растителния орган и покривната тъкан, концентрацията и видът на дихателния субстрат (въглехидрати, белтъци, мазнини) и др.
Качеството на растениевъдната продукция представлява съвкупност от показатели (вид, форма, размери, цвят, химичен състав, хранителни вещества и т.н.), които се отразяват на биологичната и търговската й стойност. Най-същественият показател, който определя биологичната стойност на продукцията като храна за човека, е химичният й състав. Основните групи химични компоненти на растениевъдната продукция са ...