Причинителят на мана по лозата е положителен пример за фитопатоген, чието развитие е силно зависимо от специфични климатични условия и може да бъде успешно прогнозирано. Съвременните модели за прогноза в съчетание с подходяща агротехника и познания за възрастовата устойчивост на лозата могат да послужат за създаване на цялостна стратегия за борба със заболяването.
Правилната сеитбена подготовка, дълбочината на сеитбата от 5-6 см, сеитбената норма, предсеитбено или сеитбено торене, валиране и необходимата влага са предпоставка за добре гарнирани посеви. Не без значение е и спазването на срока за сеитба и сеитбената норма. Семената от пшеница и ечемик се обеззаразяват срещу праховита и твърда главня, а на ечемика - срещу за ленточна болест.
През септември се създават условия за образуването на обилни роси, които са причина за заразявания от картофена мана по късните домати и брашнеста мана по морковите, зимния чесън и лука. Време е зеленчуковия разсад да се обеззарази.
Най-високата дневна температура достига 28-32° С, а най-ниската средна температура е между 3 и 8° С. При тази климатична характеристика условията са благоприятни за появата и намножаването на многогенерационните насекоми и акари.
Безвирусен посадъчен материал и борба с преносителите са единствената артернатива срещу коварните патогени. Сливата се напада от редица вирусни болести, като безспорно икономически най–важната от тях е шарката по сливата (PPV).
Обикновено през юли в някои райони продължава беритбата на къснозреещите череши и вишни, а при ябълка, слива и праскова започва беритбата на плодовете от ранните сортове. Растежът на леторастите през юли завършва, плодовете наедряват интензивно, започва процесът на цветообразуването. Грижите за опазване на плодовата реколта и дърветата продължават
Authors: Проф. д.с.н Иванка Лечева, проф. Мария Боровинова
През 90-те години на миналия век по крайбрежните зони на Калифорния и Орегон масово загиват голям брой местни дъбове. Симптомите по дърветата се изразяват в сълзящи язви по стъблата. Синдромът е наречен „внезапна смърт на дъба”.
Честите валежи през май ще създават условия за увеличение на инфекциозния фон от редица гъбни болести: по пшеницата ръжди (кафява, жълта) и фузариоза по класа; мани по зеленчуковите култури и лозата; ранно кафяво гниене и сачмянка по костилковите, струпясване по семковите овощни видове и др. През месеца по-подходящи условия за провеждане на растителнозащитните пръскания ще има в средата на първото, първата половина от второто и третото десетдневия.
През май се прогнозира повишена вероятност за градушки.
Authors: Проф. д.с.н Иванка Лечева, проф. Мария Боровинова
При малината пръсканията са насочени срещу дидимела, антракноза, засъхване основите на летораслите/лептосфериоза/, сиво гниене, малинов агрилус, малиново комарче, малинова галица и малинов бръмбар.
Authors: Проф. д.с.н Иванка Лечева, проф. Мария Боровинова
До 80-те години на 20-ти век фитосанитарната обстановка в лозовите насаждения се е определяла главно от разпространението на маната, брашнестата мана, сивото гниене и антракнозата, и в годините с градушки от бялото гниене. Във времето след 1970-1980 г. с посадъчния материал са внесени и нови, силно вредоносни патогени, причинители на екскориозата (Phomopsis viticola) и еутипиозата (Eutypa armeniacae). В лозя, с намалени агротехнически грижи, поражения нанасят и причинителите на дървесинно гниене – еска (Ste
Authors: Проф.д.с.н. Марияна Накова, проф. д-р Борис Наков
През сезон 2018/2019 културата се развива в екстремни климатични условия, фитосанитарната среда е силно динамична, крие изненади, формулира опасности. В тази сложна обстановка качествената растителна защита е единствено сигурният инструмент за управление на риска, лимитиращ фактор за бъдещия добив.
През април овощните видове в отделните райони на страната са в различни фенофази: “миши уши“, “бял бутон“,“цъфтеж“.Цъфтежните пръскания да се провеждат сутрин, когато няма летеж на пчели. Използваните фунгициди не са токсични за пчелите, но те трябва да бъдат предпазени от струята при пръскането и от вмирисване с фунгициди.
Authors: Проф. д.с.н Иванка Лечева, проф. Мария Боровинова
Най-често отглеждани в зеленчуковата градина са: градински фасул, градински грах и бакла. През различните фази от развитието им те се нападат от голям брой болести и неприятели, принадлежащи към различни разреди и семейства.
През третата десетдневка на март настъпва календарната пролет. Средната месечна температура се повишава от 4-8° С, облачността намалява, а броят на слънчевите дни се увеличава. В резултат на затоплянето фазата на принудителния покой на овощните видове се преустановява, а заедно с това се активизира и жизнената дейност на редица вредители по тях. Времето през март е много променливо, което налага овощарите да следят за подходящи дни за работа в овощните градини.
Authors: Проф.д-р Мария Боровинова, Проф. д.с.н Иванка Лечева
Фунгицидите трябва да се прилагат след щателен мониторинг в критичните за развитието фенофази на развитие на културата. Неглежирането на факторите, свързани с протичането на патологичния процес, води до ненужно увеличаване себестойността на продукциятя
Февруари и март са важни месеци за зеленчукопроизводителите. За да се радват на добра реколта, трябва да отгледат здрав разсад. Най-опасната, повсеместно разпространена болест по тях, която не “пропуска” нито една зеленчукова култура, е сеченето.
Резитбата се провежда в по-топлите и сухи дни на февруари и е желателно да приключи преди започване на сокодвижението. Извършва се избирателно, започва се с лозята, които са засадени на терени с най-малък риск от измръзване, и с винените сортове, защото те са сравнително по-студоустойчиви. Резитбата на десертните сортове се оставя за по-късен етап.
През 2019 г. списание ”Растителна защита” ще публикува 9 специализирани приложения под заглавието ФИТОСАНИТАРНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ЛОЗАТА, които ще се разпространяват заедно с основното книжно тяло.